Как ме радва и зарежда този сладък флирт, който се кани да прераст в нещо повече леко и неусетно...

because you`re mine

Искам да сме заедно, да живеем в една къща, сутрин да се будя до теб, да будя теб, защото иначе няма да станеш за работа.Да правя кафе сънена и рошава, а ти да се смееш на косата ми и да ме наричаш "пънкарка".Да започна да готвя по- често и да се науча да правя кюфтета, с които да не си чупиш зъбите...Да свикнеш с моите състояния и да реагираш спокойно, да ме обичаш и да ми го показваш всеки ден.Вечер да заспивам в прегръдките ти, да усещам тежестта на тялото ти, топлината ти...
Да си спокоен, ведър, с чаровната усмивка, която продължава да ме пленява...Да ми носиш шоколад, да се прибираш с радост при мен, а аз нетърпеливо да те чакам.Искам идилия, искам спокойствието и удовлетворението от съвместния живот с любимия човек.
Познаваш ме адски добре, аз чета мислите ти, какво повече ни трябва?Обичам те!И ти ме обичаш.И сме щастливи заедно!И нищо друго няма значение.......
Ето това ми се случва.

Седя и го мисля....Понякога само си седя, понякога само мисля...Мъдрото проникновение на един приятел.Гледам нещата на компютъра си - колко много снимки, бележки, недовършени разкази,спомени или култови фрази, чак съм сканирала разни бележки и стари снимки.И какво крепя, като държа миналото в нястоящето си.Може би трябва да ги изтрия, с размах да унищожа всички тези неща и като едно новородено да се събудя и да съм чисто нова, без спомени и кофти чувства затрити в папки, файлове ..Различни периоди от моя живот, картотекирани..Успокояващото е, че косата ми изглежда все по - добре и мъжете около мен са все по- високи.Колко повърхностно, нали..Иска ми се още да пиша.., но не знам какво, как да го формулирам, какво да кажа...Вдъхнових се за разказ от заглавието на един порнофилм - "Три нощи с Вера".Като го завърша, ще го постна, за да видим как творецът черпи вдъхновение от всичко...