Самолетни билети хвърчат.Малки бели лястовици, които никога няма да полетят със самолета, ще останат завинаги на земята, спирайки хората от пътя им, разделяйки, променяйки мъничко съдбата им.Кой знае колко неща могат да се случат докато чакаш самолета си на летището...?
Той нямаше билет, не заминаваше заникъде, просто внезапно животът му спря, когато тя купи своя.Заминава, не желае да остане, иска да продължи напред.Тя иска да продължи напред.Той осъзнава, че вече не са заедно, но не може да не я вижда.Не може да не й се обади, само за да й разкаже деня си или да чуе за нейния.Вероятно би било по- лесно и за двамата, ако не се виждаха, но той нямаше да го преживее, не искаше.
Не искаше и да я пусне да си отиде.Ако тя се качеше на самолета сега, никога нямаше да има шанса да си я върне.Крехката надежда за това го караше да става сутрин, да пие злобното си двойно еспресо.Да работи на още по –бързи обороти, понякога сам си създаваше напрежението в работата, за да има с какво да се оправдае, когато се появеше по нощите пред апартамента й, някога апартамента им.
Той буквално издърпа билета от ръцете й, блъсна жената пред изхода към пистата, билетите се разлетяха и доста хора останаха да чакат следващ полет.Тя така побесня, че той се уплаши на за себе си, а за нея.Изчезна в тълпата и той не можа да я догони.
Сега седи на обичайния си стол, в обичайния бар и пие обичайното.Червени завеси и приглушена светлина пречат на посетителите да осъзнаят, че всъщност е три следобяд и навън тече забързан живот.Нормален, удовлетворяващ..или не чак толкова, но все пак някаква нишка, която свързва с реалността.Ето от това той не искаше да има нужда, но беше достатъчно рационална личност, за да я осъзнава.
Мъдро и методично той се напиваше, уиски след уиски и малко Джефри в мъжката тоалетна за отскок.В тази смес имаше почти всичко – амфетамини, мескалин, хероин и разни неидентифицирани вещества..
Беше прекалено привлекателен, за да остане дълго без секс.Това му беше пределно ясно.За първи път обаче емоционалната катастрофа го беше го извадила от ринга и по отношение на неангажиращия секс.Моногамията не му беше силна страна, но за нея много се беше постарал и доста се беше въздържал.в сравнение с други негови по – сериозни връзки, в тази той беше направо светец.Не можем да съдим прекалено строго човек с разтегливо и гъвкаво понятие за морал, изневяра все пак..
Тя не беше по- различна от останалите момичета за него.Особено в началото.При първите им няколко срещи трябваше да си припомня името й, за да не се получи неловка ситуация.Веднъж я заведе на парти, на което се напи и свърши вечерта с друга.Тя май разбра, но не реагира.Тогава той осъзна – тя не прилича на останалите момичета, тя е негово копие, по- лошата му страна.Докато той е зарибявал и после чукал малката кукла, тя е правела гимнастика с домакина на партито.Това той научи след време.Почувства се като изостанал в някакво състезание.В един момент трябваше да си наваксва в нещо, в което винаги е бил на първо място.И така продължи доста време.Нейното безкрайно търпение и явно безразличие към поведението му го побъркваше още повече.Тогава дойде ултиматумът – да се опитат да са само двамата.в началото му беше нелепо.А нейното спокойствие остана същото.Като някаква порцеланова кукла, тя оставаше невъзмутима, независимо от резките промени в курса.Тя беше като кораб, който надвива вълните и бурята, продължава да плава сякаш морето е тихо и гладко като тепсия.
Постепенно останаха само двамата.Почти.Тук там намираше странни неща из спалнята, но се зарече пред себе си да попие малко от нейното душевно равновесие и да не пита.Все пак тя заспиваше и се събуждаше до него.Свикна да пие злобното двойно еспресо, уискито, перченето пред хора, които не печелят колкото него.
Тя сякаш беше от друга планета, на която няма сметки и цени.Нито веднъж тя не се оплака от работата си, не изрази недоволство.Винаги изглеждаше и се държеше така, сякаш може да купи не само бутилката 33 – годишен коняк на рафта, но и цялото заведение.Същевременно не изглеждаше като някоя пластмасова девойка, която е това, което носи върху себе си.Парадокс.Ако играеха на покер, тя щеше да е човекът, за който никога не можеш да познаеш дали държи всички карти и геройски блъфира.
Случи се чудо веднъж.Петък вечер, а той отказа покана за парти, за да си остане с нея в къщи.Тя изглеждаше така, че ако беше решил това да е вечерта, в която ще се учи да скача с парашут от леглото, тя щеше да е съгласна.Показваше привързаност, чувства, понякога даже радост.Но в останалото време беше напоклатима.
Последната глътка на петото уиски опари гърлото му.Трябва да се поясни – петото от втората бутилка.Вече се свечеряваше, а той не беше мръднал от мястото си.Зобеше някакви гадни фъстъци, от които беше доста разочарован.Човек има определени очаквания от определени заведения.Закърменото му с алкохол и лесен живот сърце не беше свикнало на истинска болка и загуба.Това беше ново за него, друга планета направо.На която той беше загубенякът.
Тя вероятно вече беше отлетяла.Нищо не би могло да я отклони от целта й, която беше да е по- далеч от него.Редките коментари за умора от оживения им социален живот останаха нечути.Той не знаеше как да реагира, когато я видя да плаче във ваната.Стената беше разрушена, непоклатимата скала – разцепена на две – тя излезе от равновесие.Не знаеше от кое да се стресне повече – от самата емоция или от това, че е негативна.Камилата в него обаче беше с къса памет и бързо забрави стаената болка и неудовлетвореност в очите й.Дойде лятото, моретата, купоните и партитата, сладкото безделие по слънчевите плажове и гъзарските заведения.Тя беше невероятно красива.Това го осъзна един следобед, на светлината на залязващото слънце.Чакаше я нетърпеливо да си събере нещата и да се прибират в хотела.Прибраната и на кок коса се разпиля по деколтето и гърба й, слънцето се отразяваше в нея.Луничките по лицето й затрептяха.Тривиално, но факт – тогава осъзна, че вече има какво да цени в този живот.Нещо, което не би искал да пропилее или изгуби завинаги.Шокът беше пълен, напиването същата вечер – брутална и грозна гледка.
Защо се напи?Защото не знаеше как да реагира, как да се държи след малкото си дзен – просветление.Всъщност той не беше от смелите и жертвоготовни хора, винаги се е носел по течението, по пътя на по- малкото съпротивление.Не е влизал в прекалени конфликти, никога не се е деля от стадото, макар че има качества на индивидуалист.Неосмислени, подсъзнателни, но все пак съществуващи.Проявяваше ги в неочаквани и за самия него моменти, напълно неподготвен за собствените си реакции в определени ситуации.
Но за нея би направил всичко.Ако му попаднеше възможност и на кръстоносен поход би заминал, ако с това ще защити кауза, която тя защитава.Може би тя го бе направила по- добър човек.Това бе мисъл, над която той не искаше да мисли в момента.Представяше си я свежа и нетърпелива в самолета как смуче сок със сламка и чете списание, спокойна и невъзмутима както обикновено.А той тук си се пържи в личната килийка за агония.
Вината не беше в никого...тоест беше нейна.Логика, която рядко печели поради липса на основателност.
Заветните думи”Искам нещо друго.” преобърнаха целия му мироглед.Не говорим за това какъв сладолед да ядат все пак.Нещо друго.Малкото препъни камъче.И сякаш колелото се завъртя с бясна скорост, предопределящо изходът на събитията.Изскочи предложение за нова работа, естествено на майната си в Брюж.Колко човека познавате, които да проявяват интерес към изследвания на кръвта на Исус?Не държим на отговор.
И ето така лека полека тя се озоваваше все по- далеч.Обясняваше, че това ще е временно, ще измислят нещо, ще останат зъедно въпреки всичко.Работата била проект, щял да свърши и тя пак щяла да си дойде.Обаче внезапно настъпи нова рязка промяна.Тя спря да яде шоколад.Не е нещо фатално, земята ще продължи да се върти.Но ако я познавахте добре като него, щяхте да знаете, че тя живееше почти и само на шоколад.Тя го ядеше в промишлени количества за закуска, обяд и вечеря.И изведнъж да спре...все едно вълкът да пусне агнето, което почти е захапал за гърлото...няма как да стане.Тогава той я заподозря, че има връзка с друг.Стана друг човек, широкоскроената му душа отиде по дяволите и се превърна в параноичен невротик с кръвясали очи....
Няма да описваме следенето, дебненето, скандалите преди , по време и след това.Няма да броим сълзите, крясъците.Можем просто да кажем, че това вече бяха други двама души, съвсем различни от тези в началото на връзката.
Тя се затвори в себе си, озлоби се.Една вечер се напи тъпашки в някакъв клуб и духа на някакъв непознат в тоалетната.Това беше от злоба към неговата ревност и от болка за разпадащото се щастие.Може би не най- конструктивния начин за избиване на мъка.
Това беше началото на края за нея.За него началото на ада.
Това не е някаква уникална любовна история.Това е оправданието на един пияница, за да си поръча поредното уиски.Съпротивата е безмислена.
