09:40

Ей това е понеделник сутрин да те хванат по бели гащи и да вземат, че да ти ги свалят.Отиваш на работа, слагаш кафето на масата и изведнъж пред теб изскача страданието на любимия човек.Не разбираш защо или каква е причината..Обаче леденото чувство те блъсва в стомаха и спираш да мислиш.Спираш да разсъждаваш, единствената мисъл в главата ти е да зарежеш всичко и да се прибереш в къщи при него и да не го оставяш никога повече.Но вместо това ти се стягаш и се опитваш да пишеш доклад за финансирането на малкия и средния бизнес.Дреме ти на шапката разбира се, но какво от това, йерархическата стълбица, на която се гради шибаното общество те притиска да седиш в границите на нормалното поведение и да не зарязваш маловажни неща в името на бъдещото си семейство.И освен да се чувстваш като путка, друго не ти остава.. А може би правилната и единствената реакция е вместо да пиша тези редове, вече да съм на път за вкъщи, да го събудя и да го гушна. Защо животът е пълен с условности? Но знаете ли, ще си допиша глупостите, ще изтърпя още 2 часа други такива и после ще напусна кораба майка и ще се прибера там, където сърцето ми бие с нормален ритъм!