Мацката е пич

Цял ден това изречение ми се върти в главата поради различни причини. От два дни ходя по описи по изпълнителни дела с разни готини млади ДСИ- та, които са секси, готини мадами на по 30 и нагоре години, но са сами и съвсем сами се борят с превратностите на съдбата.И гордо се правят и на мъже и на жени, и на супермен ако трябва. Днес пък си говоря с една мацка, която е не пич, ами по неин калъп трябва да правят свестните мъже в днешно време.Та девойката си направила ремонта на кухнята, цанила си майстора, купила и си донесла плочките, бдяла е работата да върви както трябва, а после нейният благоверен и заявил - "Какво мрънкаш, цяла кухня съм ти направил!". И искам да изкажа възхищението си от тези жени, които не са сиви и покорни женички, които може невинаги да са щастливи, но знаят какво искат, как да го постигнат и са наясно каква е цената. И въпреки това си запазват женствеността. Моят мъж има теория за определен тип жени, които когато са сами са силни, амбициозни, независими.В момента, в който си имат мъж стават раними, зависими, мрънкащи създания, активно опиращи се на съответното мъжко рамо. Аз не искам да съм от тях.Не искам и да съм някоя бъдеща леля с пеньоар, ролки и да чакам някой да дойде да я спаси. Но не искам и да загубя женското в себе си, защото се харесвам и ценя като жена. Но наистина напоследък срещам жени, за които с удоволствие казвам, че са пичове и то в най- добрия смисъл на думите. Това няма да е някаква феминистка лекция, защото не съм фен на жените и никога не съм била. Но сега осъзнавам, че всъщност не съм фен на женичките, но жените наистина оценям по достойнство. Нямам време да се впусна в повече разсъждения в момента, тъй като времето ме притиска.Но ако някой е чел "Шогун", моля, нека се сети за сцената след като Марико не направи сепуку, как се събра цяло женско войнство да я подкрепи, макар че на всички беше ясно, че тази история няма да свърши добре. Не разказвам добре сцената, но основното, мисля, се разбра...

Няма

И както казах съм на вълна или.. Човек или е доволен от това, което има, или го променя, заличава и започва отначало.. Или приемаш, че порастваш и вече не можеш да си нехайно безотговорен с ръце в джобовете или оставаш Карлсон и живееш на покрива, докато другите си живеят живота.. Или свикваш с отговорностите, които има всеки човек или се превръщаш на врабче, за да не учиш нищо повече..И после се оказва, че ще трябва да те учат другите врабчета как се вие гнездо.. Или се преборваш с демоните и минаваш на страната на светлината или си носиш кръста и сенките под очите с гордост.. Или намираш смисъл да се задържиш на едно място с един човек, за неопределен период от време или минаваш на серийно производство, където всъщност ще се различава само цветът на чаршафите, защото всичко останало отдавна не е единствено и уникално...Защото когато гледаш много, не виждаш нищо.. Или спираш да мислиш за работа след работа, или спираш да имаш личен живот...и тогава колажът на стената ще продължи да си стои недовършен... Както и диалогът за комикса, както и новата идея за разказ... Или решаваш, че няма да се набиваш на очи или наистина отиваш и си обръсваш главата, колкото и да не ти дават....Щото косата расте, тя не е константна величина... Или намираш смисъл или намираш причина... Или решаваш да рискуваш и да загубиш всичко или решаваш да не печелиш нищо... Или потъваш в летаргия, за да не се бориш и се носиш по течението или решаваш, че можеш да плуваш срещу течението... To reach the rock Нивола

Защо всяка крачка напред трябва да е борба? Защо хората вместо да се съсредоточат върху своя прогрес се занимават теб да спъват?Кому е нужно?