http://www.youtube.com/watch?v=hxtxepECyZo

Какво значи искрата да си е отишла? Да не му е интересно на един човек да прави секс с теб, да загуби интерес към физическата страна на една връзка? Какво остава и дали това което остава стига? В смисъл, дали се живее само на любов, привързаност, доверие и близост и безполовост?Или здравият секс си е здрав секс?
Как се задържа искрата? Какво прави едни хора привлечени един от друг с години и други да се чувстват изчерпани....
Най - подлото е, че процесът невинаги е двустранен. Единият може да е все така сексуално привлечен, а на другия да му е скучно. Правим компромис или си тръгваме? И ако си тръгваме, къде отива всичко досега и губи ли то смисъл и значение? Може ли да си щастлив, ако не си желан?

6 AM tears

6 и 26 часа сутринта е. Будна съм от 3 и нещо. Гледах сиропиран филм и ядох мляко с бисквити - любимата ми детска закуска. И плаках. От изтощение, от твърде много емоции и твърде малко време да ги обмисля.
   Бременна съм. Не от вчера, от половин година.Но още не мога да свикна с идеята, че чакам бебе. И не, вроденият майчински инстинкт не стига, за да заглуши страховете, параноите и нервите. Очакват от теб да грееш, да си ведра и вглъбена в себе си и детето.Да имаш готов отговор на хилядите въпроси, от които, както се оказва "Как ще се казва детето?" не е от най - лесните.... И искат да ти дадат съвети. Майките дават за пример себе си, сякаш ти не можеш да мислиш самостоятелно изведнъж. Останалите жени те гледат със завист или съжаление, в зависимост от възрастта им и скоростта, с която се движи биологичния им часовник..... И ти посрещаш с усмивка всичко това, защото иначе ще настане безмерна сеч. А, повярвайте ми, яростта на бременна жена е нещо забележително...
  Не забравям за бъдещия татко. В началото се дразнех и не разбирах защо не се вълнува чак така, както ми се искаше и както аз треперех. Обаче е нормално, всяко трепване на детето го усещам аз, всеки порив. Той разбира се, усеща ритането (което е непрестанно от 2 месеца и да- индивидуално е кога ще усетиш бебето си за първи път и никой не може да ти каже копче, само защото му се струва, че е рано и защото детето е 140 грама), усеща животът, който расте. Но не променя всеки миг от ежедневието си. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, това е красив период на очакване на нещо, което ще промени всичко оттук насетне. Както мъжът ми каза - следващите 18 години няма да се въртят около нас.
  Обаче никой не те подготвя за сълзите от напрежение, защото имаш толкова много въпроси в главата си, а няма правилен човек, на който да ги зададеш.

Този ден

Сърцето ти е в кръв, сякаш е разбито, а не е. Сълзи напират в очите, но не плачеш. Тъжен си и знаеш защо, но не бива да си тъжен този ден, точно този ден поне. Уви, си. Преглъщаш всичко и отиваш да правиш сладки с тахан, портокалово сладко и шоколад.

Fuck you guys I`m going home

 Имам нов метод за справяне с негативните емоции, особено нездравите такива. Вместо да си го изкарвам на хората, в частност на хората, които обичам, ще пиша по- често тук или ще си правя разходки. Очевидно не съм дорасла достатъчно да бъда толерантна, освободена от предразсъдъци, нерви, пасивна агресия, ревност и прочие красоти, затова поне трябва да ги изливам здравословно навън от себе си. Майната му на положителното мислене, необходимо ми е правилното мислене. А то включва в себе си най - вече идеята, че светът не се върти около мен. Собственият ми свят също не се върти около мен. Той се върти около мен и хората, с които го споделям. Основно го отнася и страда от моите нерви, истерии, неврози и паранои любимият мъж. Репликата: "Аз това не го правя, за да те нараня." я чувам твърде често, за да е случайно. Тоест аз очевидно прекалено много задълбавам в нещата, които той казва или прави, с идеята за скрития подтекст, който никога не е в моя полза.И кой страда от това? Първо аз.Защото дори измислената или самовнушената болка си боли съвсем реално. И верижната реакция - наранявам него.За по - лесно. И защото съм с презумпцията, че понеже ме познава, няма да ме зареже заради такива глупости.
  Обаче не е така. Негативите имат способността да се натрупват и то главоломно, докато в един момент и "Подай ми солта." може да бъде причина за битово насилие. И може би често е.Не искам да съм част от статистиката, все пак имам самочувствието на интелигентен човек.
   Но съм и жена. Това автоматично обърква уравнението. Там където свършва логиката, започва стихийната емоция, която изобщо нямам представа как се контролира. По навик винаги я пускам на воля. Като ултимата на Нами / хората, които играят LOL ще ме разберат, за останалите - представете си приливна вълна, която помита всичко по пътя си/. Според поговорката едно камъче може да обърне каруцата. Какво остава за такова бедствие, след мен трябва да пристигат от Уницеф с горещо какао и одеяла. Едва ли не. Или защо пък не.
   Егоистично мога да се успокоявам, че съм емоционална, ексцентрична натура, която според любимия мъж не е спокойна дори и в съня си. Няма какво да играя.
  Но това не решава основния проблем, а той е последиците от цялата свобода на изразяване. Не е секси, ама никак не е секси да не възприемаш жена си като нормален човек, защото е пълна откачалка без никакъв самоконтрол. Разбира се, преувеличавам, но в крайна сметка, когато се изчерпи търпението на един човек какво му остава? Да хвърли кърпата, да скъса синджира и да си ходи. И за кого остава контрата? За многострадалната Геновева, която все остава неразбрана, засегната и наранена. И на мен щеше да ми досади, ако бях в обратната ситуация. Пардон, била съм. И ми беше досадно. Защото след поредната душевна драма, която ми се изкарва няма да уточнявам през къде, без да имам дори пръстченце в цялата работа, съчувствието ми се изчерпа. Разбирането също. И просто гледах да се изнижа по терлици и да оставя някой друг да обръща внимание. Така че, да, това е познат и хлъзгав път. И никак, ама никак не е забавно.
   Всичко написано дотук няма да промени начина, по който се чувствам в момента. Ще ми трябва време да се успокоя. Но все пак осмислянето, осъзнаването на една тъпа  ситуация в момента ми спестява един крив скандал с любимия човек. Или кротките злобни забележки преди сън. Понякога ги събирам с дни в себе си гадните емоции и ги изливам по възможност в най - неподходящия момент. В това съм станала много добра.
 И като се замисля кому е нужната цялата тази драма?

Няма

За пореден път съм в странно състояние, което ме кара да не мога да си намеря място.Едно такова щекотливо.... искам да си събера багажа, да напусна работа и да замина някъде другаде и да започна да се занимавам с нещо съвсем различно от това, което работя. И за почна напълно отначало, чисто нова и току що родена от вълните, както се казва... Нещо не ми достига, нещо имам чувството, че ме спъва и направо ме залепя за паважа тук...Не в личен план, в професионален и социален...Искам да съм другаде.Дори не знам къде, имам някакви отвлечени идеалистични идеи по въпроса, но това е всичко.Задушавам се...Не мога да се оплача, интересно ми е, на моменти натоварено, на моменти не, обаче все едно нещо ми липсва, нещо изначално го няма...Къде съм си загубила любимата детска играчка, та не мога да заспя спокойно без нея.

Bill Hicks - Life is just a ride...

The World is like a ride in an amusement park, and when you choose to go on it you think it's real, because that's how powerful our minds are. And the ride goes up and down and round and round, and it has thrills and chills and is very brightly colored, and it's very loud. And it's fun, for a while. Some people have been on the ride for a long time, and they've begun to question, 'Is this real, or is this just a ride?', and other people have remembered, and they've come back to us and they say 'Hey, don't worry. Don't be afraid, ever, because this is just a ride.' and we KILL THOSE PEOPLE. "Shut him up! We have alot invested in this ride! SHUT HIM UP! Look at my furrows of worry. Look at my big bank account, and my family. This has to be real." It's just a ride. But we always kill those good guys who try and tell us that. You ever noticed that? And let the demons run amok. But it doesn't matter, because ... It's just a ride. And we can change it anytime we want. It's only a choice. No effort, no work, no job, no savings of money. A choice, right now, between fear and love. The eyes of fear wants you to put bigger locks on your door, buy guns, close yourself off. The eyes of love, instead see all of us as one. Here's what we can do to change the world right now, to a better ride: Take all that money we spent on weapons and defense each year and instead spend it feeding, clothing, and educating the poor of the world, which it would many times over, not one human being excluded, and WE CAN EXPLORE SPACE, TOGETHER, BOTH INNER AND OUTER, forever ... in peace. -- Bill Hicks (1961 - 1994)