Големите надежди

Поредната безсънна нощ.Кому ли е нужно да будува и да очаква нещо от нощта?Видях падаща звезда и тъкмо да си пожелая нещо, но не можах да реша какво искам, защото се оказа, че за пореден път не знам.Все трябва да избирам между нещо и друго нещо, което е само малко по-различно от първото нещо.Невинаги е по -добро, има случаи, когато и двете не стават за нищо, обаче заради самия избор аз трябва да реша.Обикновено правя грешен избор и трябва някой да ми го каже....И този някой най - често съм си аз.И сам воинът е сам...
Вие си мислите, че ми пука за вас, че с вълнувам, че държа на всеки един и правя планове за бъдещето си с вас.Да , ама не!Все ми е тая, не ми пука!Просто е поредният избор, който трябва да направя...За да си запълвам времето, за да не ми е скучно, за да има с кой да се занимавам, кой с мен да се занимава ...Да си уплътнявам времето, за да не мисля за нещата , които наистина ме тревожат.Серийното производство например.Започваш с един, изведнъж стават много и все грешки на растежа, само че с тях се трупа шибан емоционален багаж и ти ставаш обременен човек.Не си айляк и да си пиеш джинчето и ментичката на спокойствие, ами нещо те стяга в гърдите и не ти дава да си поемеш дълбоко въздух.
Вече си станал предпазлив и страхлив, не се доверяваш толкова лесно, да не кажа никак, таиш емоциите си за себе си и издигаш стена между себе си и другите, не се привързваш лесно.Затваряш се като бисерна мида....И каква полза от перлата в нея, щом никой няма да я забележи?

Къде отиваш?

Игрите и играчките

Събота вечер - бурна, наситена, много адреналин, никавъв сън.Будна бях 24 часа и не усетих умора.Много бяха емоциите, преплетени и се прокрадваха странни и непозволени мисли в главата ми.
От известно време си задавам въпроса дали съм добър човек.И не съм си отговорила още, люшкам се между спомените си, някак си не мога да си представя кръчмарската сметка с графа "добро" и и графа "лошо" и накрая да тегля чертата.Прекалено много фактори са повлиявали, за да бъда обективна.

Ето например - на кръстопът съм в емоционално онтошение и ме преследват старите, до болка вече познати паранои.Двама са и се колебая между тях.Никой не е подходящ, всеки бяга, за да не бъде наранен.А аз като типичната жена съм в очакване, пасивна, но не статична.
Но се оказах не само в центъра на събитията, но неволно включих четвърти играч.Не знаех, че едно невинно държене на нечия силна и топла мъжка ръка ще породи толкова страх и ревност.Но - факт.А аз изпитах страх, защото не знам как да се справя с пасивната чужда агресия, тази, която само я усещаш, но никога не се показва пряко, не те залива, но усещаш горчивия й вкус.
И какво направих аз - верижната реакция - опитах се да провокирам нечия друга ревност, но този път като страничен наблюдател, за да разгледам две човешки същества как се борят с чувствата си и тяхната неосъщественост.Зарових пръсти в жаравата и се опарих.
Оказа се, че играта с другите се връща тъпкано.Този, към когото не съм безразлична, с когото играем на котка и мишка, дебнем се и се пазим да не се нараним, защото ще боли, предизвика моята ревност.И не от някоя друга жена - това няма значение така или иначе, защото той не е мой.Ревнувах от собствената му самодостатъчност и егоизъм, които го предпазват от болката.
И така плановете ми се бяха осъществили, но не всички последствия бяха изчислени, някои бяха неочаквани...Вечерта беше под знака на зеления цвят на ментата.Много мента изпих, но останах трезва, сякаш собственото ми съзнание ми пречи да потъна в мъгла, държи ме будна, за да усетя всичко.Всеки нюанс, всяка сянка по зелените картини на шантавия бар.
На масата ни седна поредният нахалник с уиски в ръка - три жени - как да не дойде.Каза ми, че имам перверзно излъчване.Трепнах.Нямаше как да личи през невинната ми детска физиономия, но той беше прав.Както и първият, който ми го каза.И в знак на съгласие с неговото твърдение, аз го унижих и отпъдих от масата.В крайна сметка си беше женска вечер, въпреки осезаемото мъжко присъствие в нея.
Странно, съберат ли се жени на едно място и започнат ли да говорят за мъже, стават злобни, феменистично зли и отмъстителни дори.Имах съвсем други планове за вечерта, трябваше да е лекомислено лигавене по женски, клюки, смях и пикантерии.А се оказа дълбокото проникновено разбиране за живота се промъкна зад гърба ми, потупа ме по рамото между две глътки мента и ми показа изкривено огледало, в което очите ми изглеждаха безумно големи, пълни с горчивина и все пак искрица от това, което ме поддържа достоен играч и достоен собственик на играчки.Защото аз съм и от двете страни на медала.Едни си играят с мен, с други си играя аз.А кой пише сценария?
През цялата нощ единствеото, което исках е едни зелени очи да ме погледнат топло и да се задържат върху мен достатъчно дълго, за да повярвам, че не го е страх от мен......