Игрите и играчките

Събота вечер - бурна, наситена, много адреналин, никавъв сън.Будна бях 24 часа и не усетих умора.Много бяха емоциите, преплетени и се прокрадваха странни и непозволени мисли в главата ми.
От известно време си задавам въпроса дали съм добър човек.И не съм си отговорила още, люшкам се между спомените си, някак си не мога да си представя кръчмарската сметка с графа "добро" и и графа "лошо" и накрая да тегля чертата.Прекалено много фактори са повлиявали, за да бъда обективна.

Ето например - на кръстопът съм в емоционално онтошение и ме преследват старите, до болка вече познати паранои.Двама са и се колебая между тях.Никой не е подходящ, всеки бяга, за да не бъде наранен.А аз като типичната жена съм в очакване, пасивна, но не статична.
Но се оказах не само в центъра на събитията, но неволно включих четвърти играч.Не знаех, че едно невинно държене на нечия силна и топла мъжка ръка ще породи толкова страх и ревност.Но - факт.А аз изпитах страх, защото не знам как да се справя с пасивната чужда агресия, тази, която само я усещаш, но никога не се показва пряко, не те залива, но усещаш горчивия й вкус.
И какво направих аз - верижната реакция - опитах се да провокирам нечия друга ревност, но този път като страничен наблюдател, за да разгледам две човешки същества как се борят с чувствата си и тяхната неосъщественост.Зарових пръсти в жаравата и се опарих.
Оказа се, че играта с другите се връща тъпкано.Този, към когото не съм безразлична, с когото играем на котка и мишка, дебнем се и се пазим да не се нараним, защото ще боли, предизвика моята ревност.И не от някоя друга жена - това няма значение така или иначе, защото той не е мой.Ревнувах от собствената му самодостатъчност и егоизъм, които го предпазват от болката.
И така плановете ми се бяха осъществили, но не всички последствия бяха изчислени, някои бяха неочаквани...Вечерта беше под знака на зеления цвят на ментата.Много мента изпих, но останах трезва, сякаш собственото ми съзнание ми пречи да потъна в мъгла, държи ме будна, за да усетя всичко.Всеки нюанс, всяка сянка по зелените картини на шантавия бар.
На масата ни седна поредният нахалник с уиски в ръка - три жени - как да не дойде.Каза ми, че имам перверзно излъчване.Трепнах.Нямаше как да личи през невинната ми детска физиономия, но той беше прав.Както и първият, който ми го каза.И в знак на съгласие с неговото твърдение, аз го унижих и отпъдих от масата.В крайна сметка си беше женска вечер, въпреки осезаемото мъжко присъствие в нея.
Странно, съберат ли се жени на едно място и започнат ли да говорят за мъже, стават злобни, феменистично зли и отмъстителни дори.Имах съвсем други планове за вечерта, трябваше да е лекомислено лигавене по женски, клюки, смях и пикантерии.А се оказа дълбокото проникновено разбиране за живота се промъкна зад гърба ми, потупа ме по рамото между две глътки мента и ми показа изкривено огледало, в което очите ми изглеждаха безумно големи, пълни с горчивина и все пак искрица от това, което ме поддържа достоен играч и достоен собственик на играчки.Защото аз съм и от двете страни на медала.Едни си играят с мен, с други си играя аз.А кой пише сценария?
През цялата нощ единствеото, което исках е едни зелени очи да ме погледнат топло и да се задържат върху мен достатъчно дълго, за да повярвам, че не го е страх от мен......