Има известни последици, когато разбиеш сърцето на безмилостен звяр.

Вечерно

С леко безумен поглед седя пред компютъра и за не знам коя вечер подред не мога да заспя.Изпитвам ужас, страх, че ще заспя и нещо ще свърши, нещо няма да се върне.Още към 10 и нещо започвам да гледам нервно телевизора и часовника, предпозливо оглеждам вече заспиващото домочадие, опитвам се да задържа вниманието му, да го държа будно заради мен.Но не успявам.То заспива, а аз оставам сама и будна.С непролети сълзи, нерви, сърцебиене и треперещи ръце.Не мога да дишам, тежи ми на гърдите.Не искам да чета книга, да слушам музика, да гледам филм.
Усещам как леко се унасям, умората си казва своето, но вместо да си легна и да зсапя, аз ококорвам очи и още повече се разтрепервам.Пия кафе в 10 вечерта, за да издържа по - дълго.Непосилно е вече.
Какво става с мен?

Среднощно

Искам да говоря дълго, да кажа всичко, което ми минава през ума, но в момента няма кой да ме чуе...всеки е отнесен в своята легенда и следва своята карма, а аз съм като отнесена на брега мида, без шанс да се върне към нещо познато.Толкова е наклонена плоскостта този път, че ще изпочупя ноктите си до кръв, за да мога да оцелея и да се задържа на нея...Тъпа и клиширана метафора, но пък върши толкова добра работа.

Раждат се нови неща, непрекъснато.Само мен ме няма в списъка на създалите нещо напоследък.Упорито си трупам прах в ъгъла и си чакам звездния миг, а междувременно съм се отдала на физическата болкаи обезболяващите.

Искам си моето, искам зелените очи, пълни със сълзи и плътните устни, които вървят комплект с тях.Искам тих и спокоен пристан.Искам го проклетото силно мъжко рамо, на което да се облегна, защото моментът е наистина тежък.
И вместо да го направя, аз си седя кротко и тихо в бърлогата с посинена ръка, преглътнати сълзи и облечена във фанелката на любим мъж, защото тя поне дава някаква топлина, която би трябвало да ме поддържа жива за момента.
Не е много трагично, нали?Не умирам от глад, имам семейство, имам приятели, имам работа, постигнати мечти..Защо на въпроса "Щастлив ли си?" хората отговарят отнесено и философски, при условие, че въпросът е ясен и би следвало и отговорът да е такъв?