Дипломирах се- навалица, шум, неудобни тоги и шапки, натегачите с отличния успех.И аз черната овца- то всички бяхме в черно, но аз съм си по принцип в черно.И празнота, тишина вътре в мен.Нарвната ми майка търчи нагоре надолу с цветята, бонбоните, фотоапарата и създава обичайната за нея суматоха.Обожавам я...
Но ми липсва баща ми - да го види този момент, да се зарадва.Липсва ми и дядо ми, на когото съм кръстена.Искам да видя техните очи, гордостта изписана на лицата им.Всеки празник е наполовина, защото немога да преодолея липсата им.
Това не минава.Или поне на мен не ми минава.