Свободно казваш - може би,
тогава за какво са тъмничарите
във твоето сърце?
Войната не обичаш - аз я обожавам,
бури, мрак, способна съм на всичко.
Родена съм невинна , но животът ме научи
да се пазя от грешките на младостта.
Отрекла съм се от цената,
която други са платили за мира,
покоя на сърцето,
за мене тя е висока,непосилна,
минава като острие през моята душа.
Подобна саможертва в името на навика,
на познатата игра с ясни правила
не правя аз, не смея.
Минава пътят на добро и зло
през моето сърце -изборът е в него.
Ала и аз не знам какво ще каже то,
дума стане ли да го затворя.
По - скоро мъката ще предпочете
пред измамното съзнание
за вече познатото в живота.
И ето намерих и учител
през мрака да ме преведе.
Имах много,но единствен
ме научи той , че мога всичко да поправя,
ненужното да залича,
да остане само светлината.
Познавам го както себе си аз знам,
мислите му в моите се вплитат-
познато предполагам чувство,
щом веднъж си усетил любовта.
Сега не мога да се примиря
и по- малко да приема,
научих се да искам всичко,
част само не ми стига.
Няма коментари:
Публикуване на коментар