Паяк лази по бюрото ми цял ден.Опитах се на няколко пъти да го убия, но е много бърз.Отрупано е цялото с наредби, закони, лекции и документи, чаша кафе и минерална вода.Часовникът на дядо ми блести, случайно намерен не където трябва.Визитката на някаква мацка, която ми я даде да я дам на срамежливото другарче,което в събота я гледаше хипнотизирано.Мъжете понякога са срамежливи.
Проклето сърцебиене.Кога ще дойде петък?
вторник, 9 юни 2009 г.
неделя, 7 юни 2009 г.
След снощи
Не ме боли глава, защото съм препила, макар че бях на косъм от този резултат.Не ме боли от това, че припаднах и ми се губят някои спомени от снощи.Боли ме глава, защото изпуших над 2 кутии цигари.Болят ме дробовете, не мога да дишам.Тежеше ми този сладък никотинов товар през цялата вечер, от нерви ги палех една след друга цигарите, без да мога наистина да усетя вкуса им, без да мога да се отпусна.Припряно гладех косата си, оправях голото рамо на роклята си, не смеех да погледна настрани, защото щях да видя човека, заради чийто очи, всичките ми действия и решения отиват по дяволите и единственото, което искам е да ме регърне и да се отпусна на гърдите му.И каква полза?Вече не е мой, може би само малка част от сърцето му.Все още.Като свещ, която догаря.Да разгарям пламъка - искам, правя го, несъзнателно, но понякога нарочно.Давам си сметка, че последиците могат да ме изненадат неприятно.Но не съм готова да загубя нещо толкова ценно и крехко, заради....принципи, ценности, здрав разум?Майната му на разума, аз обикновено се оставям да потъна в емоциите, защо този път да е по-различно?Защото трябва да се предпазя от поредното нараняване.Сърцето ми още не е оздравяло от предишните рани.Като вървя по улиците да се чувствам като ветеран от някаква много героична, наивна и предварително загубена война...
Припаднах.Както говорех на моята приятелка, че всичко е наред и съм добре, в следващия момент не помня нищо.Освестих се с мокра рокля, а Той ме пръска с вода и ме пляска леко по бузите, за да се върна към действителността.Бесен, със свити устни, блеснали от гняв очи...Обожавам да го гледам такъв, но не и когато аз съм го предизвикала...Всъщност дори и тогава.
Но не искам да се огъвам, първа да моля, да говоря, да казвам какво чувствам и какво искам.Не искам да се пречупвам всеки път, когато Той е близо до мен.Всеки път, когато ми се усмихне с тази широка, прекрасна детска усмивка, която ме разтапя.Която ме е впримчила, която ме преследва..
Освестих се, с мократа рокля, размазан грим и заплетена коса продължих да танцувам.Защото Той беше там и ме гледаше, защото съм достатъчно силна да не обръщам внимание на сърцебиенето и виенето на свят и да бъда пред него такава, каквато ме заслужава - силна и весела, чаровна, такава, че да не може да откъсне поглед от мен, да ме изпива с поглед и да иска да се прибере с мен, да се събуди до мен и както преди да ме буди с чашата кафе и готовата закуска на масата...Колко малко му стига на човек, нали?
Припаднах.Както говорех на моята приятелка, че всичко е наред и съм добре, в следващия момент не помня нищо.Освестих се с мокра рокля, а Той ме пръска с вода и ме пляска леко по бузите, за да се върна към действителността.Бесен, със свити устни, блеснали от гняв очи...Обожавам да го гледам такъв, но не и когато аз съм го предизвикала...Всъщност дори и тогава.
Но не искам да се огъвам, първа да моля, да говоря, да казвам какво чувствам и какво искам.Не искам да се пречупвам всеки път, когато Той е близо до мен.Всеки път, когато ми се усмихне с тази широка, прекрасна детска усмивка, която ме разтапя.Която ме е впримчила, която ме преследва..
Освестих се, с мократа рокля, размазан грим и заплетена коса продължих да танцувам.Защото Той беше там и ме гледаше, защото съм достатъчно силна да не обръщам внимание на сърцебиенето и виенето на свят и да бъда пред него такава, каквато ме заслужава - силна и весела, чаровна, такава, че да не може да откъсне поглед от мен, да ме изпива с поглед и да иска да се прибере с мен, да се събуди до мен и както преди да ме буди с чашата кафе и готовата закуска на масата...Колко малко му стига на човек, нали?
сряда, 3 юни 2009 г.
понеделник, 1 юни 2009 г.
04.28
Лъжа, че съм добре.Лъжа, че не съм добре.Лъжа, защото не знам каква е истината.Лъжа, за да нямам неприятности.Понякога лъжа, за да си ги създам.Лъжа, за да предпазя другите.Лъжа и за да нараня, защото думите нарянават.Лъжа, за да спестя болката.Лъжа, за да не тревожа някого с моите неща.Лъжа, за да се правя на интересна.Лъжа , за да се отърва от любопитството на хората.Лъжа, че съм заета, а не правя нищо и не искам с никого да говоря.Лъжа, че съм на едно място, а съм другаде.Лъжа, че не ме боли.Лъжа, че не ми пука.Лъжа, за да си спестя унижението на истината колко съм слаба всъщност.Лъжа, за да не разберат, че лъжа по принцип.Лъжа, защото таща е по-лесно за всички.Лъжа, защото никой не очаква от мен истината, не очаква от мен подвиг или бунт.Лъжа, защото това е пътят на по -малкото съпротивление.Лъжа, защото и другите лъжат.Лъжа дори единствения човек, който не ме лъже.Лъжа по навик, лъжа за удоволствие.Лъжа себе си, лъжа другите.Лъжа, защото нищо друго не ми е останало.Лъжа, защото не знам всъщност каква е истината и надали някой я знае.Лъжа, защото не искам хората да разбират истинските ми мисли и намерения.Лъжа и се чудя дали ми вярват.Лъжа, за да видя как и другите лъжат.Понякога лъжа, защото ми е забавно да измислям безумни истории, на които обаче вярват.Може би защото вярват на мен, не на думите ми.В което може би няма логика, защото може би може да се лъже и с действия....Лъжа, защото между мен и всички останали има стена и не искам те да я видят.Дали и сега лъжа?
Абонамент за:
Публикации (Atom)