Честито ви лятно часово време, честита ви първа пролет, честито на печелившите от тотото.За първи път от няколко седмици излязох от къщи с намерението да свърша малко работа.Уточнявам - работа, която има резултат, а не просто да изляза и а играя карти или да пия.А и вече не пия, става месец, откакто прилагам сухия режим, превръщайки го от добре забравена традиция в нещо смислено.На път съм да спра да пуша, освен това ходя на бойни изкуства.Да, аз, за която спортът е наказание и единственото, което ме трогваше доскоро беше плуването, сега ходя да мятам кълки и да забивам крошета ( примерно, не знам терминът какъв е), кокалчетата на ръцете са ми червени и подути и ме боли кутрето на десния крак.Все хубави и положителни неща, защото най- после събрах всичката енергия, която вреше, кипеше и ме объркваше и я запратих в посока, от която вероятно ще ми се отвърне със същото, но без агресията.И съм спокойна, леко уморена, малко наплашена от промените, обаче поне дишам нормално.
Докато не ме удари тухлата по главата - закъснява ми с 3 седмици!!!!!Айде сега на скарата и да се печем бавно...Както и да е, събрах геройска смелост, направих шибания тест ( мразя пластмасови чашки),отрицателен е, ще ида и на лекар, за да се уверя.Но ме изуми и озадачи реакция на евентуалния бъдещ баща.А тя беше никаква.Нито се стресна, нито се притесни, нито се зарадва, нито се натъжи.Ако някой може да ми разгадае сложната и дълбока мъжка душа и аджеба защото нямаше ответна реакция, ще бъда благодарна.Отговорът му беше" Има ли смисъл да изпадам в паника?"Шах с пешката стотен път...
2 коментара:
Имам си любима реплика за такива случаи-"Съпротивата е безсмислена":)
Чия съпротива?Нещо не ми стана ясно....:)
Публикуване на коментар