8:58 AM

Добро утро на всички ранобудни, неспящи и влезли в руслото на ранното ставане за работа.Започвам в 8 и 30 сутринта, обикновено още ми се спи и това блажено състояния продължава до към 9 часа, когато второто кафе следва да спаси положението. Вън времето е влажно, облачно и топло, като завивка в зимна нощ.Тихо е, чувам само шума на компютъра.И моите пулсиращи в главата мисли.. Кратката ретроспекция на предишните ми писания показва, че съм била безумно заблудена.Детето, което мимолетно се споменава тук и там с по две изречения се оказа мъж.И то на място, спокоен, добър, необикновено мъдър и много ревнив.И неусетно е станал моят мъж, въпреки емоционалния тормоз, който често му причинявам.. Аз говоря за този или онзи, някакви празни, самовлюбени слова, че си играя с огъня, с хората...Няма такова нещо.Аз просто съм имала нужда от време, за да осъзная, че има място само за него.За моят мъж, който търпеливо изчака всичките ми драми да отлетят и да остане само чувството, което съм изпитвала към него, много преди самата аз да го разбера.И ето от година и нещо сме заедно, от малко по - малко живеем заедно.Така, тихо и кротко нещата се случват.С желанието, любовта и упорството на един човек.И глупостта и безумието ми. Сега съм благодарна, че го имам.И откачам, когато не е до мен.Имам чувството, че като се прибера и той не е там, ще спра да съществувам.Не е ли странно?Не мога още да го осъзная...Но осъзнавам колко съм го наранявала в началото с моята несугирност и глупост.И че ако той не е бил до мен в конкретни моменти, сигурно щях да полудея. Малките жестове имат огромно значение, ако ги оценяш, ако успяваш да надникнеш зад завесата и да ги видиш.И да разбереш, че един човек е бил до теб през цялото време, виждал е цялата картина, при това обективно, а само ти не си разбрала какво се случва.....Удар по егото на наблюдателното ми същество.Но това не е най- страшното!Ами ако го бях изпуснала в цялата тази мъгла, която цареше тогава?Не знам и не искам да мисля за това.Обичам го.