http://www.youtube.com/watch?v=hxtxepECyZo

Какво значи искрата да си е отишла? Да не му е интересно на един човек да прави секс с теб, да загуби интерес към физическата страна на една връзка? Какво остава и дали това което остава стига? В смисъл, дали се живее само на любов, привързаност, доверие и близост и безполовост?Или здравият секс си е здрав секс?
Как се задържа искрата? Какво прави едни хора привлечени един от друг с години и други да се чувстват изчерпани....
Най - подлото е, че процесът невинаги е двустранен. Единият може да е все така сексуално привлечен, а на другия да му е скучно. Правим компромис или си тръгваме? И ако си тръгваме, къде отива всичко досега и губи ли то смисъл и значение? Може ли да си щастлив, ако не си желан?

6 AM tears

6 и 26 часа сутринта е. Будна съм от 3 и нещо. Гледах сиропиран филм и ядох мляко с бисквити - любимата ми детска закуска. И плаках. От изтощение, от твърде много емоции и твърде малко време да ги обмисля.
   Бременна съм. Не от вчера, от половин година.Но още не мога да свикна с идеята, че чакам бебе. И не, вроденият майчински инстинкт не стига, за да заглуши страховете, параноите и нервите. Очакват от теб да грееш, да си ведра и вглъбена в себе си и детето.Да имаш готов отговор на хилядите въпроси, от които, както се оказва "Как ще се казва детето?" не е от най - лесните.... И искат да ти дадат съвети. Майките дават за пример себе си, сякаш ти не можеш да мислиш самостоятелно изведнъж. Останалите жени те гледат със завист или съжаление, в зависимост от възрастта им и скоростта, с която се движи биологичния им часовник..... И ти посрещаш с усмивка всичко това, защото иначе ще настане безмерна сеч. А, повярвайте ми, яростта на бременна жена е нещо забележително...
  Не забравям за бъдещия татко. В началото се дразнех и не разбирах защо не се вълнува чак така, както ми се искаше и както аз треперех. Обаче е нормално, всяко трепване на детето го усещам аз, всеки порив. Той разбира се, усеща ритането (което е непрестанно от 2 месеца и да- индивидуално е кога ще усетиш бебето си за първи път и никой не може да ти каже копче, само защото му се струва, че е рано и защото детето е 140 грама), усеща животът, който расте. Но не променя всеки миг от ежедневието си. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, това е красив период на очакване на нещо, което ще промени всичко оттук насетне. Както мъжът ми каза - следващите 18 години няма да се въртят около нас.
  Обаче никой не те подготвя за сълзите от напрежение, защото имаш толкова много въпроси в главата си, а няма правилен човек, на който да ги зададеш.

Този ден

Сърцето ти е в кръв, сякаш е разбито, а не е. Сълзи напират в очите, но не плачеш. Тъжен си и знаеш защо, но не бива да си тъжен този ден, точно този ден поне. Уви, си. Преглъщаш всичко и отиваш да правиш сладки с тахан, портокалово сладко и шоколад.

Fuck you guys I`m going home

 Имам нов метод за справяне с негативните емоции, особено нездравите такива. Вместо да си го изкарвам на хората, в частност на хората, които обичам, ще пиша по- често тук или ще си правя разходки. Очевидно не съм дорасла достатъчно да бъда толерантна, освободена от предразсъдъци, нерви, пасивна агресия, ревност и прочие красоти, затова поне трябва да ги изливам здравословно навън от себе си. Майната му на положителното мислене, необходимо ми е правилното мислене. А то включва в себе си най - вече идеята, че светът не се върти около мен. Собственият ми свят също не се върти около мен. Той се върти около мен и хората, с които го споделям. Основно го отнася и страда от моите нерви, истерии, неврози и паранои любимият мъж. Репликата: "Аз това не го правя, за да те нараня." я чувам твърде често, за да е случайно. Тоест аз очевидно прекалено много задълбавам в нещата, които той казва или прави, с идеята за скрития подтекст, който никога не е в моя полза.И кой страда от това? Първо аз.Защото дори измислената или самовнушената болка си боли съвсем реално. И верижната реакция - наранявам него.За по - лесно. И защото съм с презумпцията, че понеже ме познава, няма да ме зареже заради такива глупости.
  Обаче не е така. Негативите имат способността да се натрупват и то главоломно, докато в един момент и "Подай ми солта." може да бъде причина за битово насилие. И може би често е.Не искам да съм част от статистиката, все пак имам самочувствието на интелигентен човек.
   Но съм и жена. Това автоматично обърква уравнението. Там където свършва логиката, започва стихийната емоция, която изобщо нямам представа как се контролира. По навик винаги я пускам на воля. Като ултимата на Нами / хората, които играят LOL ще ме разберат, за останалите - представете си приливна вълна, която помита всичко по пътя си/. Според поговорката едно камъче може да обърне каруцата. Какво остава за такова бедствие, след мен трябва да пристигат от Уницеф с горещо какао и одеяла. Едва ли не. Или защо пък не.
   Егоистично мога да се успокоявам, че съм емоционална, ексцентрична натура, която според любимия мъж не е спокойна дори и в съня си. Няма какво да играя.
  Но това не решава основния проблем, а той е последиците от цялата свобода на изразяване. Не е секси, ама никак не е секси да не възприемаш жена си като нормален човек, защото е пълна откачалка без никакъв самоконтрол. Разбира се, преувеличавам, но в крайна сметка, когато се изчерпи търпението на един човек какво му остава? Да хвърли кърпата, да скъса синджира и да си ходи. И за кого остава контрата? За многострадалната Геновева, която все остава неразбрана, засегната и наранена. И на мен щеше да ми досади, ако бях в обратната ситуация. Пардон, била съм. И ми беше досадно. Защото след поредната душевна драма, която ми се изкарва няма да уточнявам през къде, без да имам дори пръстченце в цялата работа, съчувствието ми се изчерпа. Разбирането също. И просто гледах да се изнижа по терлици и да оставя някой друг да обръща внимание. Така че, да, това е познат и хлъзгав път. И никак, ама никак не е забавно.
   Всичко написано дотук няма да промени начина, по който се чувствам в момента. Ще ми трябва време да се успокоя. Но все пак осмислянето, осъзнаването на една тъпа  ситуация в момента ми спестява един крив скандал с любимия човек. Или кротките злобни забележки преди сън. Понякога ги събирам с дни в себе си гадните емоции и ги изливам по възможност в най - неподходящия момент. В това съм станала много добра.
 И като се замисля кому е нужната цялата тази драма?