Паяк лази по бюрото ми цял ден.Опитах се на няколко пъти да го убия, но е много бърз.Отрупано е цялото с наредби, закони, лекции и документи, чаша кафе и минерална вода.Часовникът на дядо ми блести, случайно намерен не където трябва.Визитката на някаква мацка, която ми я даде да я дам на срамежливото другарче,което в събота я гледаше хипнотизирано.Мъжете понякога са срамежливи.
Проклето сърцебиене.Кога ще дойде петък?
вторник, 9 юни 2009 г.
неделя, 7 юни 2009 г.
След снощи
Не ме боли глава, защото съм препила, макар че бях на косъм от този резултат.Не ме боли от това, че припаднах и ми се губят някои спомени от снощи.Боли ме глава, защото изпуших над 2 кутии цигари.Болят ме дробовете, не мога да дишам.Тежеше ми този сладък никотинов товар през цялата вечер, от нерви ги палех една след друга цигарите, без да мога наистина да усетя вкуса им, без да мога да се отпусна.Припряно гладех косата си, оправях голото рамо на роклята си, не смеех да погледна настрани, защото щях да видя човека, заради чийто очи, всичките ми действия и решения отиват по дяволите и единственото, което искам е да ме регърне и да се отпусна на гърдите му.И каква полза?Вече не е мой, може би само малка част от сърцето му.Все още.Като свещ, която догаря.Да разгарям пламъка - искам, правя го, несъзнателно, но понякога нарочно.Давам си сметка, че последиците могат да ме изненадат неприятно.Но не съм готова да загубя нещо толкова ценно и крехко, заради....принципи, ценности, здрав разум?Майната му на разума, аз обикновено се оставям да потъна в емоциите, защо този път да е по-различно?Защото трябва да се предпазя от поредното нараняване.Сърцето ми още не е оздравяло от предишните рани.Като вървя по улиците да се чувствам като ветеран от някаква много героична, наивна и предварително загубена война...
Припаднах.Както говорех на моята приятелка, че всичко е наред и съм добре, в следващия момент не помня нищо.Освестих се с мокра рокля, а Той ме пръска с вода и ме пляска леко по бузите, за да се върна към действителността.Бесен, със свити устни, блеснали от гняв очи...Обожавам да го гледам такъв, но не и когато аз съм го предизвикала...Всъщност дори и тогава.
Но не искам да се огъвам, първа да моля, да говоря, да казвам какво чувствам и какво искам.Не искам да се пречупвам всеки път, когато Той е близо до мен.Всеки път, когато ми се усмихне с тази широка, прекрасна детска усмивка, която ме разтапя.Която ме е впримчила, която ме преследва..
Освестих се, с мократа рокля, размазан грим и заплетена коса продължих да танцувам.Защото Той беше там и ме гледаше, защото съм достатъчно силна да не обръщам внимание на сърцебиенето и виенето на свят и да бъда пред него такава, каквато ме заслужава - силна и весела, чаровна, такава, че да не може да откъсне поглед от мен, да ме изпива с поглед и да иска да се прибере с мен, да се събуди до мен и както преди да ме буди с чашата кафе и готовата закуска на масата...Колко малко му стига на човек, нали?
Припаднах.Както говорех на моята приятелка, че всичко е наред и съм добре, в следващия момент не помня нищо.Освестих се с мокра рокля, а Той ме пръска с вода и ме пляска леко по бузите, за да се върна към действителността.Бесен, със свити устни, блеснали от гняв очи...Обожавам да го гледам такъв, но не и когато аз съм го предизвикала...Всъщност дори и тогава.
Но не искам да се огъвам, първа да моля, да говоря, да казвам какво чувствам и какво искам.Не искам да се пречупвам всеки път, когато Той е близо до мен.Всеки път, когато ми се усмихне с тази широка, прекрасна детска усмивка, която ме разтапя.Която ме е впримчила, която ме преследва..
Освестих се, с мократа рокля, размазан грим и заплетена коса продължих да танцувам.Защото Той беше там и ме гледаше, защото съм достатъчно силна да не обръщам внимание на сърцебиенето и виенето на свят и да бъда пред него такава, каквато ме заслужава - силна и весела, чаровна, такава, че да не може да откъсне поглед от мен, да ме изпива с поглед и да иска да се прибере с мен, да се събуди до мен и както преди да ме буди с чашата кафе и готовата закуска на масата...Колко малко му стига на човек, нали?
сряда, 3 юни 2009 г.
понеделник, 1 юни 2009 г.
04.28
Лъжа, че съм добре.Лъжа, че не съм добре.Лъжа, защото не знам каква е истината.Лъжа, за да нямам неприятности.Понякога лъжа, за да си ги създам.Лъжа, за да предпазя другите.Лъжа и за да нараня, защото думите нарянават.Лъжа, за да спестя болката.Лъжа, за да не тревожа някого с моите неща.Лъжа, за да се правя на интересна.Лъжа , за да се отърва от любопитството на хората.Лъжа, че съм заета, а не правя нищо и не искам с никого да говоря.Лъжа, че съм на едно място, а съм другаде.Лъжа, че не ме боли.Лъжа, че не ми пука.Лъжа, за да си спестя унижението на истината колко съм слаба всъщност.Лъжа, за да не разберат, че лъжа по принцип.Лъжа, защото таща е по-лесно за всички.Лъжа, защото никой не очаква от мен истината, не очаква от мен подвиг или бунт.Лъжа, защото това е пътят на по -малкото съпротивление.Лъжа, защото и другите лъжат.Лъжа дори единствения човек, който не ме лъже.Лъжа по навик, лъжа за удоволствие.Лъжа себе си, лъжа другите.Лъжа, защото нищо друго не ми е останало.Лъжа, защото не знам всъщност каква е истината и надали някой я знае.Лъжа, защото не искам хората да разбират истинските ми мисли и намерения.Лъжа и се чудя дали ми вярват.Лъжа, за да видя как и другите лъжат.Понякога лъжа, защото ми е забавно да измислям безумни истории, на които обаче вярват.Може би защото вярват на мен, не на думите ми.В което може би няма логика, защото може би може да се лъже и с действия....Лъжа, защото между мен и всички останали има стена и не искам те да я видят.Дали и сега лъжа?
неделя, 31 май 2009 г.
събота, 30 май 2009 г.
16.55
Колкото и да ми е протяжно и скучно днес, няма да седна да уча и това е!Писна ми от тухли четворки, пълни с глупости, които така или иначе ще чета цял живот.Взех 6 изпита, но не, това не е достатъчно, трябва още един, за да ми избият нервните, мозъчните клетки и желанието за живот.И после защо сме ставали наркомани или алкохолици!!!!!
четвъртък, 28 май 2009 г.
tribute to fenris
Свободно казваш - може би,
тогава за какво са тъмничарите
във твоето сърце?
Войната не обичаш - аз я обожавам,
бури, мрак, способна съм на всичко.
Родена съм невинна , но животът ме научи
да се пазя от грешките на младостта.
Отрекла съм се от цената,
която други са платили за мира,
покоя на сърцето,
за мене тя е висока,непосилна,
минава като острие през моята душа.
Подобна саможертва в името на навика,
на познатата игра с ясни правила
не правя аз, не смея.
Минава пътят на добро и зло
през моето сърце -изборът е в него.
Ала и аз не знам какво ще каже то,
дума стане ли да го затворя.
По - скоро мъката ще предпочете
пред измамното съзнание
за вече познатото в живота.
И ето намерих и учител
през мрака да ме преведе.
Имах много,но единствен
ме научи той , че мога всичко да поправя,
ненужното да залича,
да остане само светлината.
Познавам го както себе си аз знам,
мислите му в моите се вплитат-
познато предполагам чувство,
щом веднъж си усетил любовта.
Сега не мога да се примиря
и по- малко да приема,
научих се да искам всичко,
част само не ми стига.
тогава за какво са тъмничарите
във твоето сърце?
Войната не обичаш - аз я обожавам,
бури, мрак, способна съм на всичко.
Родена съм невинна , но животът ме научи
да се пазя от грешките на младостта.
Отрекла съм се от цената,
която други са платили за мира,
покоя на сърцето,
за мене тя е висока,непосилна,
минава като острие през моята душа.
Подобна саможертва в името на навика,
на познатата игра с ясни правила
не правя аз, не смея.
Минава пътят на добро и зло
през моето сърце -изборът е в него.
Ала и аз не знам какво ще каже то,
дума стане ли да го затворя.
По - скоро мъката ще предпочете
пред измамното съзнание
за вече познатото в живота.
И ето намерих и учител
през мрака да ме преведе.
Имах много,но единствен
ме научи той , че мога всичко да поправя,
ненужното да залича,
да остане само светлината.
Познавам го както себе си аз знам,
мислите му в моите се вплитат-
познато предполагам чувство,
щом веднъж си усетил любовта.
Сега не мога да се примиря
и по- малко да приема,
научих се да искам всичко,
част само не ми стига.
вторник, 26 май 2009 г.
00.04
Вие знаете ли дали можете да споделяте?Аз не знаех, че не мога.До тази вечер.Мислех,че хората научават достатъчно за мен, казвам повечето неща на близките си, на любимия човек.А се оказа, че не е така.Че всъщност премълчавам почти всичко и не знам дали имам нуждата да споделям.А то се е трупало в мен, сякаш в разстояние на векове, без да забележа как тежестта на премълчаното ме е смачквала...
Странно с колко емоционален багаж човек свиква да живее, без да го усеща как се трупа всеки ден, сякаш нищо не е станало.Докато не се окажеш в прегръдките на някого, на когото му пука за теб и не осъзнаеш, че не можеш да спреш да плачеш.И ти става все по -леко.И имаш да изплакваш толкова много неща...Забравени, запомнени, отминали, непреживени, непреживими....Глупаво и нелепо е, плаках повече от час сигурно..или поне така ми се стори.Все едно бях гола.
И не мога да спя.
Странно с колко емоционален багаж човек свиква да живее, без да го усеща как се трупа всеки ден, сякаш нищо не е станало.Докато не се окажеш в прегръдките на някого, на когото му пука за теб и не осъзнаеш, че не можеш да спреш да плачеш.И ти става все по -леко.И имаш да изплакваш толкова много неща...Забравени, запомнени, отминали, непреживени, непреживими....Глупаво и нелепо е, плаках повече от час сигурно..или поне така ми се стори.Все едно бях гола.
И не мога да спя.
неделя, 24 май 2009 г.
Снощи
Значчи снощи много боля.Глава.От цигари, джин и застройки на супа с брашно, кисело мляко и яйце.И как стана целият филм?Ами в сряда ме зарязаха, защото не споделям и защото е най-добре да си останем приятели.Е, преглътнах го.И ефектът е, че снощи съм се направила една фатална до безобразие.С гол гръб, секси сандалки и блестящи очи ( направих си тест - най- съблазнителната част от мен е погледът).Отиваме с една вярна дружка в "Лебовски" да пием по едно за начало, пък после накъдето ни отвее вятъра.Там няма пукнат човек, слушаме Иги поп и къркаме кротко налягали на диваните.Тя също е секси, защото не иска да й личи все още, че е майка на едногодишен младеж и защото се нуждае от доза кураж, за да преследва своята ябълкова мечта.
Та там размисляме ние над нещата от живота, защо аз съм зарязана и дали Той е човекът за мен, който аз съм изпуснала.Мненията са много по въпроса, не се наемам да приема нито едно за чиста монета.Та така, аз вече съм на два джина и не фокусирам добре.Потегляме към "Найлона", заветно пиянско - философско лобно място, където последният път, когато цъфнах на няколко питиета, бях върху масата и танцивах на песен на Джими Хендрикс.Още джин и уникална индийска музика.То не бяха чупки, стойки и чалъми.Ние всички сме убедени, че аз съм секси и това е.Губи той, не аз.Или поне това беше мотото на третия танц.
Оттам отиваме в " No sense", където ни очаква попълнението на групата - още две верни девойки и няколко другарчета.Даже не помня музиката каква беше, тъй като бях заета да се люлея на парапета и да си клатя краката.Да, ама не.Няма да е кротко и прилично, защото някакво двуметрово диване на расти взе да ми гъделичка пръстите на краката и да ми се смее на малките крака.За протокола, това, че ми стават кецовете от 3-ти клас и не си намирам лесно обувки, защото са ми големи, не е повод за подигравка, а за най- искрено съчувствие!!!Както и да е, преживях шока.Но младежът реши да ме предизвиква, а аз понеже детското в мене е живо до немай къде, взех, че го полях с вода.Ама както трябва, старомодния начин в учелеще - директно на главата и по фанелката.Обаче той се възползва от факта, че е по-голям и силен от мен и ми взе бутилката с вода.
И каква е най -логичната реакция?Да, побягнах разбира се, даже на вратата едва се измъкнах.И що да видя - той след мен....И това превърна всичко в състезание за това кой е по - недорасъл.Той ме гони, аз бягам.Моите верни девойки след нас, за да не ме изтърват и да вземе някой да ме открадне.
Внезапно аз спрях, той също.Ударих го на молба и предложение да си вземем по едно кафе.И така се оказах на улицата в 3 през нощта с това недорасло дете и чаша кафе в ръката.И започнахме нова гоненица - кой ще накара другия да сподели нещо пръв. Не ми хареса само едно - използва моите номера и моите опити за бягство.Все едно огледален образ.Не обичам лесно да виждат в мен.Не обичам.
Останахме си ей така на улицата, а после всеки по своя път.Моят беше към "Пъзела", където ме очакваха девойките - две пияни, една що годе наред.И аз барабар Петко с мъжете.Абитуриентки с грозни рокли иедни приятели ни посрещнаха там.Някой свиреше на гайда и играхме хоро до припадък.Аз с моите неудобни, но секси сандали, се стремях да не окуцея съвсем, защото каишките се впиваха в кожата ми до кръв.Ама нали съм се хванала на хорото, ще играя докрай.И сам войнът е воин.Пилето пляскаше с ръце и говореше едновременно, а на изпроводяк ми вкара едни език за лека нощ.Секси мама се прояви като най - отговорна в групата и пожела да се приберем, защото някой и друг час сън нямаше да ни се отрази зле.Оставих Пилето и Лудата на момчетата да посрещат изгрева на някое тепе.Обърнаха ме с главата надолу, което е върхът на нежността и ни оставиха на произвола на съдбата - таксиметров шофьор с женски глас и проблеми със спирачките.И така в къщи.Why go home?
Легнах си, но не можах да заспя.Мислех си..Има ли случайности или всичко е урок под някаква неочаквана и не лесно разгадаема форма?Или просто трябва да не пия, когато страдам?Или да не страдам, когато пия...И да не слагам джоджен на свинските пържоли - препоръка на растафарианеца...готвач.Да, ново двайсет, нали!
Та там размисляме ние над нещата от живота, защо аз съм зарязана и дали Той е човекът за мен, който аз съм изпуснала.Мненията са много по въпроса, не се наемам да приема нито едно за чиста монета.Та така, аз вече съм на два джина и не фокусирам добре.Потегляме към "Найлона", заветно пиянско - философско лобно място, където последният път, когато цъфнах на няколко питиета, бях върху масата и танцивах на песен на Джими Хендрикс.Още джин и уникална индийска музика.То не бяха чупки, стойки и чалъми.Ние всички сме убедени, че аз съм секси и това е.Губи той, не аз.Или поне това беше мотото на третия танц.
Оттам отиваме в " No sense", където ни очаква попълнението на групата - още две верни девойки и няколко другарчета.Даже не помня музиката каква беше, тъй като бях заета да се люлея на парапета и да си клатя краката.Да, ама не.Няма да е кротко и прилично, защото някакво двуметрово диване на расти взе да ми гъделичка пръстите на краката и да ми се смее на малките крака.За протокола, това, че ми стават кецовете от 3-ти клас и не си намирам лесно обувки, защото са ми големи, не е повод за подигравка, а за най- искрено съчувствие!!!Както и да е, преживях шока.Но младежът реши да ме предизвиква, а аз понеже детското в мене е живо до немай къде, взех, че го полях с вода.Ама както трябва, старомодния начин в учелеще - директно на главата и по фанелката.Обаче той се възползва от факта, че е по-голям и силен от мен и ми взе бутилката с вода.
И каква е най -логичната реакция?Да, побягнах разбира се, даже на вратата едва се измъкнах.И що да видя - той след мен....И това превърна всичко в състезание за това кой е по - недорасъл.Той ме гони, аз бягам.Моите верни девойки след нас, за да не ме изтърват и да вземе някой да ме открадне.
Внезапно аз спрях, той също.Ударих го на молба и предложение да си вземем по едно кафе.И така се оказах на улицата в 3 през нощта с това недорасло дете и чаша кафе в ръката.И започнахме нова гоненица - кой ще накара другия да сподели нещо пръв. Не ми хареса само едно - използва моите номера и моите опити за бягство.Все едно огледален образ.Не обичам лесно да виждат в мен.Не обичам.
Останахме си ей така на улицата, а после всеки по своя път.Моят беше към "Пъзела", където ме очакваха девойките - две пияни, една що годе наред.И аз барабар Петко с мъжете.Абитуриентки с грозни рокли иедни приятели ни посрещнаха там.Някой свиреше на гайда и играхме хоро до припадък.Аз с моите неудобни, но секси сандали, се стремях да не окуцея съвсем, защото каишките се впиваха в кожата ми до кръв.Ама нали съм се хванала на хорото, ще играя докрай.И сам войнът е воин.Пилето пляскаше с ръце и говореше едновременно, а на изпроводяк ми вкара едни език за лека нощ.Секси мама се прояви като най - отговорна в групата и пожела да се приберем, защото някой и друг час сън нямаше да ни се отрази зле.Оставих Пилето и Лудата на момчетата да посрещат изгрева на някое тепе.Обърнаха ме с главата надолу, което е върхът на нежността и ни оставиха на произвола на съдбата - таксиметров шофьор с женски глас и проблеми със спирачките.И така в къщи.Why go home?
Легнах си, но не можах да заспя.Мислех си..Има ли случайности или всичко е урок под някаква неочаквана и не лесно разгадаема форма?Или просто трябва да не пия, когато страдам?Или да не страдам, когато пия...И да не слагам джоджен на свинските пържоли - препоръка на растафарианеца...готвач.Да, ново двайсет, нали!
сряда, 20 май 2009 г.
23.30
Периодът на почивка започна.От два часа вече съм свободна жена.И какво да правя със свободата си?Ще пием!!
понеделник, 18 май 2009 г.
петък, 1 май 2009 г.
04.47
Да, изневерих за пореден път...На себе си, на единия, на другия, на себе си...и все имам удобни морални извинения, по -правилно имах досега.Сега вече нямам.Сега просто знаех, че ще ме наранят, че ще ме боли толкова силно, сякаш горя, а всъщност и звук няма да издам...
Единият иска да се женим, да имаме деца, семейство, закуските в неделя, разходките в парка, аз бременна и доволна от живота си, той глезен до безобразие...А аз искам да избягам от проклетото "Да", което се изплъзна от устните ми..Не беше пиян, когато ми предложи, не бях пияна, когато се съгласих, той го искаше, аз го исках, но сега вече не го искам.Сега си искам свободата и самотата, защото тогава и да греша, нарянавам предимно себе си.Други жертви няма...Ако сравним жертвите от една война с жертвите от погрешните решения колко ли ще са?Човек може да умре веднъж, но може да бъде наранен хиляди пъти..
Не мога да споделя, а не мога да мълча, не мога да спя, но не бива да казвам защо, не мога да лъжа, но не мога и да кажа всичко...Не мога да му отнема желаното...мога само да го разруша, но и това стига, за да смачкаш някого..и то без да го желаеш, а представяте ли си какво щеше да е ако го планирах..
Искам друго, но не знам какво, искам друг, но не съм виждала очите му, искам себе си, а не мога да се събера, искам да не искам вече...
Единият иска да се женим, да имаме деца, семейство, закуските в неделя, разходките в парка, аз бременна и доволна от живота си, той глезен до безобразие...А аз искам да избягам от проклетото "Да", което се изплъзна от устните ми..Не беше пиян, когато ми предложи, не бях пияна, когато се съгласих, той го искаше, аз го исках, но сега вече не го искам.Сега си искам свободата и самотата, защото тогава и да греша, нарянавам предимно себе си.Други жертви няма...Ако сравним жертвите от една война с жертвите от погрешните решения колко ли ще са?Човек може да умре веднъж, но може да бъде наранен хиляди пъти..
Не мога да споделя, а не мога да мълча, не мога да спя, но не бива да казвам защо, не мога да лъжа, но не мога и да кажа всичко...Не мога да му отнема желаното...мога само да го разруша, но и това стига, за да смачкаш някого..и то без да го желаеш, а представяте ли си какво щеше да е ако го планирах..
Искам друго, но не знам какво, искам друг, но не съм виждала очите му, искам себе си, а не мога да се събера, искам да не искам вече...
петък, 23 януари 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)