Вие знаете ли дали можете да споделяте?Аз не знаех, че не мога.До тази вечер.Мислех,че хората научават достатъчно за мен, казвам повечето неща на близките си, на любимия човек.А се оказа, че не е така.Че всъщност премълчавам почти всичко и не знам дали имам нуждата да споделям.А то се е трупало в мен, сякаш в разстояние на векове, без да забележа как тежестта на премълчаното ме е смачквала...
Странно с колко емоционален багаж човек свиква да живее, без да го усеща как се трупа всеки ден, сякаш нищо не е станало.Докато не се окажеш в прегръдките на някого, на когото му пука за теб и не осъзнаеш, че не можеш да спреш да плачеш.И ти става все по -леко.И имаш да изплакваш толкова много неща...Забравени, запомнени, отминали, непреживени, непреживими....Глупаво и нелепо е, плаках повече от час сигурно..или поне така ми се стори.Все едно бях гола.
И не мога да спя.
6 коментара:
Да,някои от нас знаят че не могат да споделят.Заради страха,че си показваш и долните гащи и по този начин ставаш като отворена книга,или пък заради неща,за които не би искал даже да се сещаш:)
Прекалено много страхове станаха..
Страховете са един вид инстинкт за оцеляване..
Това ми звучи като оправдание...
Може и така да се каже.Все пак мисля,че не пречи да е най-разумното обяснение:)
Не пречи, разбира се, но не е много логично.Страховете те спират,не те дърпат напред.
Публикуване на коментар