Да, изневерих за пореден път...На себе си, на единия, на другия, на себе си...и все имам удобни морални извинения, по -правилно имах досега.Сега вече нямам.Сега просто знаех, че ще ме наранят, че ще ме боли толкова силно, сякаш горя, а всъщност и звук няма да издам...
Единият иска да се женим, да имаме деца, семейство, закуските в неделя, разходките в парка, аз бременна и доволна от живота си, той глезен до безобразие...А аз искам да избягам от проклетото "Да", което се изплъзна от устните ми..Не беше пиян, когато ми предложи, не бях пияна, когато се съгласих, той го искаше, аз го исках, но сега вече не го искам.Сега си искам свободата и самотата, защото тогава и да греша, нарянавам предимно себе си.Други жертви няма...Ако сравним жертвите от една война с жертвите от погрешните решения колко ли ще са?Човек може да умре веднъж, но може да бъде наранен хиляди пъти..
Не мога да споделя, а не мога да мълча, не мога да спя, но не бива да казвам защо, не мога да лъжа, но не мога и да кажа всичко...Не мога да му отнема желаното...мога само да го разруша, но и това стига, за да смачкаш някого..и то без да го желаеш, а представяте ли си какво щеше да е ако го планирах..
Искам друго, но не знам какво, искам друг, но не съм виждала очите му, искам себе си, а не мога да се събера, искам да не искам вече...
2 коментара:
Трудно е човек да се помири със себе си и да живее в реалноста на днешният ден,вместо да мечтае за нещо без ясен образ,което му позволява игра с фантазията.Липсата на образ обаче,обикновено е залъгване че искаш нещо различно от другите.Така мисля:)
По - скоро нещо различно от това, което вече имам, отколкото някаква ефимерна илюзия...Но може и ти да си правият..
Публикуване на коментар