В съвременния живот приказките добиват леко циничен вид, не знам дали сте забелязали.Превръщат се в пародии, трагедии и сатира.Изобаразяват немощните ни емоции и ленивите ни опити за щастие в живота.
В тази приказка аз играя ябълката на раздора.Обожавам тази роля.Винаги незадоволена и разкъсвана както от своите, така и от желанията на другите.Самотна.Обект на обсебващите мисли на другите.Тримата глупаци.В оригиналната версия на приказката те са братя, в реалността са врагове или псевдоприятели помежду си.Пият бира заедно, но това не ги прави близки.Обединява ги единствено масата, студената бира и неизяснените взаимоотношения с мен самата.Аз повечето неща, които ме касаят научавам последна.Да мога да получа сърцебиене и да се чудя откъде ми е дошло.Да получавам истерия, да изпадам в депресия, да ми треперят пръстите, докато пише тези редове.
Преди да заема ябълковата си позиция в този цирк бях обикновено човек, емоционално ПОЧТИ неангажиран, но в последствие ми се стовари тежестта на обвързването с чуждите съдби.Честно казано, ми е писнало от непосилната лекота на драматизма, с който се оплетоха съдбите ни.Бях си свободен електрон, който се напиваше почти всяка вечер, без какъвто и да било емоционален багаж(почти), бях просто свободна.
Първо се запознах с единия, този, който ми е най- близкия приятел, на който съм мокрела фанелката хиляди пъти заради други мъже.И за който в един момент с изненада установих колко много ми пука.Уплаших се, обикновено в една връзка води и печели този, на когото му пука по- малко.И обикновено този човек не съм аз.
Доскоро отношенията ни бяха чисти и ясни.Платонична любов и телепатия.Четем си мислите, довършваме си изреченията, разбираме се с поглед и прекарвахме дълги нощи в пиянстване и разговори.После се заредиха драматичните нощи, в които близостта ни придоби по- физическо и материално измерение.Аз всеки път бягах след това, а той се правеше, че не се е случило.За да не загубим и това, което имаме в името на нещо още по – неясно и несигурно.Никой не иска да си дава кокалчето, пък дори и заради по- голямо.И сега не знам какво се случва.Или къде стоим...Шибаната ябълка на раздора не знае дали още искат да отхапят от нея.Макар мимолетните погледи да показват, че тепърва ще се говорят недоизказаните през годините неща.
И ей така, докато имах глупак № 1, в един горещ следобед се появи глупак № 2.Случайно, неочаквано, аз не желаех повече емоционални усложнения, когато той се появи и обърка цялата схема на свобода и необвързаност.Няма да описвам първоначалата идилия и последващия садизъм.Няма смисъл.Изчерпва се с много алкохол, малко бой, безсънни нощи и една брадва.И после започна агонията.Защото каквото причиниш, ти се връща.Парадоксът е, че след всичко това, той още ме обича и ми говори за деца и прочие обвързаности.Но с болния си мозък, не осъзнава, че при най- малкото отпускане от моя страна и той ще ме смачка.Затова съм издигнала стена, която уж трябва да ме предпази.Пази чушки!
Първите двама се познават от години и поддържат неутрални отношения, макар че всеки подозира другия в нечестни и подли намерения спрямо мен.Аз обичам да ги гледам заедно как кротко си говорят, но и как всеки от тях е нащрек по отношение на другия.Пък аз седя между тях и получавам сърцебиене.Нищо ново де.
Глупак № 3 е най- скорошната ми придобивка.Моята надежда за по- добро бъдеще и човекът, който ме изкарва от равновесие много успешно.Аз него също.Били сме като два остри камъка, които обаче са с острото един към друг.Вбесява ме, после ме разнежва, после ме докарва до лудост, после ме успокоява.Сложна и емоционална.Те моите взаимоотношения са все такива.Не мога да съм безразлична, не мога да не вложа цялото си сърце в нещо или някого, ако държа на него и го обичам.
На него отдавна не съм му казвала, че го обичам.Той ми го каза миналата седмица.И той е ревнив, иска всичко само за себе си.Ревнува безкрайно от другите двама.Иска да е специалният, да е на върха на класацията, на върха на хранителната верига и разбира се, в моето сърце.А аз се пазя.Страх ме е да се отпусна, да споделя какво мисля и чувствам, какво се случва в мен и с мен.Не искам да заплитам нещата повече, отколкото са вече заплетени.
Той познава другите двама преди да познава мен.Странното е, че познава всички мъже, които са значели нещо в моя живот.Ей така, без да съм имала нещо общо с него тогава.Оказа се, че сме се виждали преди много години.аз съм се опитала да му продам трева.Той се ядосал, защото се оказа, че съм му била конкуренция.Представяте ли си?Светът е прекалено малък и всичко дебне отвсякъде.Засега спасението се отлага.Спокойствието не ми е силна страна и той го знае.Всички го знаят.
Иска ми се няой път случайно и тримата едновременно да се окажат на едно и също място и аз да съм там.Да ги видя един до друг, как се гледат подозрително или агресивно.Как външно всичко е спокойно, но всъщност въздухът е нажежен от техните емоции и моя страх.Защото аз не съм сигурна, че мога да понеса това, което неминуемо би се случило.Макар че садисът в мен иска да го види.
Една приятелка често ме пита ако трябва да избирам между №1 и № 3, кого бих избрала.Никога не отговарям еднозначно, макар че сърцето ми отлично знае кого иска.
№2 е повратната точка, която ме превърна от невинна в кучка.Изкара най – мрачните ми състояния и желания на повърхността, а после ги осъществи.Резултатът беше опустошителен.When two worlds collide no one survives......
Аз съм ябълката на раздора, защото всеки от тях иска част от мен, единият иска това, което има другият, вторият иска да ме унищожи, а третият иска всичко.Аз гравитирам между тях, понякога на безопасно разстояние, понякога твърде близо.Безразличието не царува между нас и никога не би могло да се задържи.Прекалено много неща са се случили, за да оставят някого незаинтересован или неутрален.Всеки съм докоснала в сърцето по някакъв начин и всеки го изгаря този знак.
Мен най – много, защото те са трима, а аз съм една.И въпреки упоритите ми твърдения за обратното, съм нестабилна, понякога дори слаба, несигурна и се нужда от опора.От опората на някой от тях.Не всички получават най – доброто от мен.А те са получили и най- доброто и най- лошото.И продължават да получават.И аз давам, защото имам неизчерпаемата способност да давам.И се оказва, че винаги има още за раздаване.
А те ламтят за още и още.
А аз искам спокойствие.Искам моногамия, искам един от тях.Искам дребните неща, които ти дава ежедневието с един човек, искам споделената страст, лудост, искам да получавам.
Знам какво искам, само трябва да разбера как да си го взема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар