събота, 3 юли 2010 г.

fuck the system

Какъв е етикетът, когато си правил секс с най- добрия си приятел?Правите се, че не се е случило, превъзмогвате го и продължавате напред?Или го правите още и още, за да затвърдите наученото?Или всичко завършва щастливо, като и двамата осъзнавате чувствата си един към друг и с щастливи усмивки обяснявате на околните колко е прекрасно, че след дълги години близко приятелство изведнъж е разцъфтяло нещо още по- красиво.Моля, ако смятате това да е отговорът - спестете ми го, че още ми се гади от алкохолът, недоспиването и емоционалния дистрес, който ме тресе от 4 дни.
Или може би всичко отива по дяволите и вазата се чупи.И нещата не се оправят и бавно се отчуждавате?
Защо те целува, защо те прегръща, защо те гледа в очите с поглед, който не познаваш и не можеш да разбереш?Всичко ти е почти нереално и те стряска мисълта, че това всъщност е истина.И от какво толкова се страхуваш, не се е случило нищо, което и на двама ви не е минавало през ум през годините...
Опитваш се да се държиш нормално, да не изпадаш в истерия, когато седиш с него на една маса и с бившето си гадже, което още обичаш, което още те обича и което в началото на връзката ви ужасно ревнуваше от най- добрия ти приятел.И как го постигаш - пиеш, гледаш мача и трепериш, когато някой от тях те докосне.
И всъщност осъзнаваш колко трудно е да разбереш кое е добре за теб.Нямаш търпение да минат тези шибани 5 дни и да се качиш на самолета и да избягаш поне за малко от всичко това.Но много добре знаеш, че не за първи път създаваш емоционални каши и че ще ти трябва време да се възстановиш от тях.Отново.И че ще трябва да стиснеш зъби и да преодолееш техните емоции, своята обърканост и това, че трябва да го пазиш в тайна.Отново.Колебаеш се дали искаш силните емоции или спокойствието.Отново.Преглъщаш сълзите си.Отново.И поръчваш поредно мартини, зада притъпиш сетивата си и да не се чувстваш толкова уязвима пред другите.Отново.

Няма коментари: