Малка нощна музика понеделник сутрин

Констатациите дотук са следните.Като бях на 20 ми беше по- весело, по - свободно около врата, но зависех повече от мама, основно от джобните де. Сега съм на 28, завися само от себе си, работя наред с всички останали и влязох в лоното на хората, на които през седмицата им се доспива в 11 часа, а преди са обожавали нощния живот и са се прибирали в 8 сутринта след посрещане на изгрева и кафе. Вече не ме хваща скитническата болест, заради която като стане 8-9 вечерта и ако не изляза имам чувството, че ще умра.Сега ми е приятно да се прибера в къщи, да почивам, да цъкам WOW и да си готвим с благоверния, да гледаме филмче.Кротко и спокойно. Отвреме навреме ме гони чувството, че пропускам нещо съществено в емоционален план, нещо, което би ми се случило в 4 сутринта примерно. И после се замислям, че обичайно по това време, ако не сме навън с приятели, сме в къщи с моята буба и си говорим, слушаме музика, пийваме ракия и мезим с дюли примерно.И че всъщност на мен ми се случва нещо хубаво, интимно и приятно в 4 сутринта.обикновено после посрещаме изгрева и си лягаме да спим. Опитах се да задоволя скитническата болест с женско излизане една вечер.Три мацки в града.Идилично, стил "Сексът и градът". Да ама не, по телевизията нещата са много по "on", в действителност са доста "off".Излязохме, говорехме си женски глупости, пихме джинове и менти.И отидохме на бар.Обичайната блъсканица, обичайния петък вечер с хора търсещи други хора, емоции, секс, каквото там дойде.И аз.Която не търся нищо, защото си го имам и съм напълно щастлива и удовлетворена от живота си, просто нямах място там.Девойките се пуснаха на мъжки туризъм в търсене на нещо. Аз си седях кротко на масата, пиех си ментата, гледах хората около мен.Музиката не успя да ме грабне, макар че искрено се надявах на нея, за да се отпусна.Защото някой ми липсваше. Бях оставила мъжо на мъжка вечер, да си пият бирата, да си говорят глупости и да са айляк. С идеята, че и аз ще правя същото с женската част. Но не би. Сега няма да изпадам в сълзливи обяснения, че не мога без него.Не мога, но не дотам, че да не мога да изляза сама. И излязох.И магията я нямаше. И ми беше все едно до момента, в който мъжът ми се обади да пита къде съм, за да дойде при нас, тъй като неговите хора си тръгнали. Имам тънкото подозрение е, че идва и за да ме прибере, да се увери и да е спокоен, че всичко е наред, аз съм добре и никой не ме притеснява.Не е нужно да ми го каже, за да го знам. Както и той знае, че го чакам да дойде и ще искам после да се приберем.Само двамата.. Понякога имам чувството, че така го ограничавам. Да излиза, да дивее, да се напива с приятели или просто да седят и да си говорят глупости. От друга страна, когато излезе сам и после ми се обади, за да отида и аз ми става толкова топло на душата.... Е стана малко сълзливо де, най- малкото лек сироп, но така стоят нещата.И това е добре.