Самотна лодка се белее

Нервите са опънати до скъсване.Не знам защо. Тоест знам защо, но е поради толкова несвързани една с друга причини, че ще звучи почти шизофренично да обяснявам, че има връзка между тях. На някои напрежения не издържам..Огъвам се за неща, които са почти ежедневни като значение и за сериозните неща успявам да се стегна. Как мразя да го чувам това "Стегни се" особено, когато най не искам да го правя. Не искам да разбирам хората.Не се смятам за вечно права и вездесъща, обаче понякога хората ме изумяват с отношенията и реакциите си.И си мисля,че моите реакции са нормални и оправдани, но не би. И побеснявам за дреболии, а за важните неща мълча или ми отнема седмица да споделя. Знам, че няма да се променя. Че няма да улесня никого в процеса на споделяне.Мислите ми летят без посока, логика и цел. И това, което искам да кажа, всъщност си остава премълчано. Защото е глупаво да се споделят празни мисли.Особено в 3 през нощта.Тогава най- вече. Защото тогава хората спят. А на мен тогава ми се говори...и ми се говори дълго, за всичко. Все едно това ще е последното нещо, което ще кажа. И ако не го изрека на глас, ще излети. Не че е така наистина, не че това ще се случи. Няма такова нещо. Знам го отлично.Просто не съм сигурна дали следващия път моментът ще е подходящ и има ли подходящ момент изобщо......да го еба.