Дзен мотив

Напоследък всяка сутрин геройски закъснявам за работа и колкото и да се опитвам, едвам додрапвам да си купя кафе и да се циментирам на бюрото.Отгоре на всичко последните дни съм болна, втриса ме, вие ми се свят, боли ме цялото тяло.Идилия. Днес сутринта, като всеки ден си чакам кротко на спирката, придремвам с едното око.Качвам се на рейса, успявам по изключение да седна. Свила съм се и се опитвам да не треперя, когато погледнах напред и видях едно спящо момче, седнало срещу мен.С черно поло, изтрити дънки, голяма чанта, подсказваща,че най- вероятно е студент и очилца.Много сладко и невинно дете, сгушило се и спи. Докато се вглеждах в лицето му, видя най- прекрасната и съвършена долна устна. Нежна, изящни черти, розова, почти бебешка.Такова съвършенство пред мен, в този обикновен ден, в автобус пълен с обикновени хора, запътили се към обикновените си задължения на обикновената си работа.И изведнъж това дете с тази устна. Ще кажете, не обърна ли внимание и на горната устна? Обърнах, тя беше допълнение към долната, но отстъпваше по красота и форма.Но така или иначе на фона на долната устна, всичко щеше да бледнее. И така, както си спеше срещу мен симпатичното дете се събуди, стана и слезе на спирката на университета. Озари моя ден и отиде да се бори за своя... Така исках да го целуна...

Непосилната лекота на битието или никога вече самота

Имаме напредък, не чупим чаши по време на скандали вече.И плачем на "Алиса в страната на чудесата". И плачем много, за внезапно отминалото лято. Аз трябва да променя основни крайъгълни камъни в моя характер.Такива, които нараняват любимия човек и така от тривиалните неща става не слон, ами костенурката, върху която са слоновете, върху които е Светът на диска. Колко трябва да е трудно да се промениш, за да спреш да късаш сърцето на някой, когото обичаш?Какъв идиот трябва да си, че да допускаш едни и същи грешки непрекъснато.Ама непрекъснато буквално, като навита латерна, ама с фалшиви тонове. Май в приказката за прасето и ябълката аз ще се окажа прасето.Но това не прави по - удовлетворена, след като ябълката вехне пред очите ми. Кога съм станала комплексар и егоист, ей това съм пропуснала да забележа в развитието си? И защо никой не ме е ритнал, за да се спра навреме?Защо аз не съм се ритнала? Спри да прекрояваш другите и се опитай да подобриш себе си...