Непосилната лекота на битието или никога вече самота

Имаме напредък, не чупим чаши по време на скандали вече.И плачем на "Алиса в страната на чудесата". И плачем много, за внезапно отминалото лято. Аз трябва да променя основни крайъгълни камъни в моя характер.Такива, които нараняват любимия човек и така от тривиалните неща става не слон, ами костенурката, върху която са слоновете, върху които е Светът на диска. Колко трябва да е трудно да се промениш, за да спреш да късаш сърцето на някой, когото обичаш?Какъв идиот трябва да си, че да допускаш едни и същи грешки непрекъснато.Ама непрекъснато буквално, като навита латерна, ама с фалшиви тонове. Май в приказката за прасето и ябълката аз ще се окажа прасето.Но това не прави по - удовлетворена, след като ябълката вехне пред очите ми. Кога съм станала комплексар и егоист, ей това съм пропуснала да забележа в развитието си? И защо никой не ме е ритнал, за да се спра навреме?Защо аз не съм се ритнала? Спри да прекрояваш другите и се опитай да подобриш себе си...