Дзен мотив

Напоследък всяка сутрин геройски закъснявам за работа и колкото и да се опитвам, едвам додрапвам да си купя кафе и да се циментирам на бюрото.Отгоре на всичко последните дни съм болна, втриса ме, вие ми се свят, боли ме цялото тяло.Идилия. Днес сутринта, като всеки ден си чакам кротко на спирката, придремвам с едното око.Качвам се на рейса, успявам по изключение да седна. Свила съм се и се опитвам да не треперя, когато погледнах напред и видях едно спящо момче, седнало срещу мен.С черно поло, изтрити дънки, голяма чанта, подсказваща,че най- вероятно е студент и очилца.Много сладко и невинно дете, сгушило се и спи. Докато се вглеждах в лицето му, видя най- прекрасната и съвършена долна устна. Нежна, изящни черти, розова, почти бебешка.Такова съвършенство пред мен, в този обикновен ден, в автобус пълен с обикновени хора, запътили се към обикновените си задължения на обикновената си работа.И изведнъж това дете с тази устна. Ще кажете, не обърна ли внимание и на горната устна? Обърнах, тя беше допълнение към долната, но отстъпваше по красота и форма.Но така или иначе на фона на долната устна, всичко щеше да бледнее. И така, както си спеше срещу мен симпатичното дете се събуди, стана и слезе на спирката на университета. Озари моя ден и отиде да се бори за своя... Така исках да го целуна...