Минорно

Понеделник сутрин.Как го мразя това време...Нито съм в кондиция, нито знам какво се случва, започвам да организирам седмицата, организацията се проваля, настъпва хаосът и всичко е цветя и китки. Главата ми е още рохка, а нахлуват мисли, които не искам да са там.Капацитетът ми в момента не може да поеме още житейски размисли и страсти... Четох за няколко случая, в които жените не разбрали, че са бременни докато не дошъл моментът да родят.Колко трябва да си перде, да не разбереш, че живот расте в теб? И по женски злобно, ебати леката бременност. И аз така, искам да прескоча всички драми, перипетии и трагедии и да прескоча до момента, в който вече са налице отрочетата Петко и Борис, аз съм домакиня, пека меденки и пиша поезия, а в свободното си време си цъкам WOW, както правя и сега.Ей това е идилия, много я искам.Майната им на амбициите и кариерата, ще намирам удовлетворение в простичките удоволствия като да правя закуска на семейството си и да се опитам да изгледам поне един кактус, да оплета шалове на децата си, да направя прословутия колаж от картички, който е в процес на преминаване от етап идея към етап изпълнение от години.Да отида на гости на баба, да имам време за нея.Мога да изреждам до утре...Вместо всичко това в момента трябва да седна да пиша административно -наказателни разпоредби...Кой е прецакан,а?