Няма

За пореден път съм в странно състояние, което ме кара да не мога да си намеря място.Едно такова щекотливо.... искам да си събера багажа, да напусна работа и да замина някъде другаде и да започна да се занимавам с нещо съвсем различно от това, което работя. И за почна напълно отначало, чисто нова и току що родена от вълните, както се казва... Нещо не ми достига, нещо имам чувството, че ме спъва и направо ме залепя за паважа тук...Не в личен план, в професионален и социален...Искам да съм другаде.Дори не знам къде, имам някакви отвлечени идеалистични идеи по въпроса, но това е всичко.Задушавам се...Не мога да се оплача, интересно ми е, на моменти натоварено, на моменти не, обаче все едно нещо ми липсва, нещо изначално го няма...Къде съм си загубила любимата детска играчка, та не мога да заспя спокойно без нея.

Bill Hicks - Life is just a ride...

The World is like a ride in an amusement park, and when you choose to go on it you think it's real, because that's how powerful our minds are. And the ride goes up and down and round and round, and it has thrills and chills and is very brightly colored, and it's very loud. And it's fun, for a while. Some people have been on the ride for a long time, and they've begun to question, 'Is this real, or is this just a ride?', and other people have remembered, and they've come back to us and they say 'Hey, don't worry. Don't be afraid, ever, because this is just a ride.' and we KILL THOSE PEOPLE. "Shut him up! We have alot invested in this ride! SHUT HIM UP! Look at my furrows of worry. Look at my big bank account, and my family. This has to be real." It's just a ride. But we always kill those good guys who try and tell us that. You ever noticed that? And let the demons run amok. But it doesn't matter, because ... It's just a ride. And we can change it anytime we want. It's only a choice. No effort, no work, no job, no savings of money. A choice, right now, between fear and love. The eyes of fear wants you to put bigger locks on your door, buy guns, close yourself off. The eyes of love, instead see all of us as one. Here's what we can do to change the world right now, to a better ride: Take all that money we spent on weapons and defense each year and instead spend it feeding, clothing, and educating the poor of the world, which it would many times over, not one human being excluded, and WE CAN EXPLORE SPACE, TOGETHER, BOTH INNER AND OUTER, forever ... in peace. -- Bill Hicks (1961 - 1994)

Мантра

Правило № 1 Гледаш позитивно на всичко, което ти се случва и си убедена в неговия щастлив край винаги. Правило № 2 Виждаш и отдаваш значение на хубавите неща, които любимия човек прави за теб. Правило № 3 Говориш и мислиш конструктивно, положително и спокойно, не изпадаш в истерия и безпомощност. Правило № 4 Оценяваш дребните красиви неща в ежедневието и ги забелязваш навсякъде около себе си. Правило № 5 Подкрепяш любимия човек и проявяваш разбиране и нормално спокойно отношение към нещата, които го притесняват. Правило № 6 Не вдигаш скандали за ефимерни неща, които нямат значение и никаква реална стойност. Правило № 7 Не правиш планове винаги и за всичко, оставяш нещата на естествения им ход. Правило № 8 Отделяш повече време и внимание на това как се чувства любимия човек, какво мисли, какво му се случва. Правило № 9 Изразяваш критика и неодобрение градивно и спокойно, без да преувеличаваш и без да ставаш зла кучка. Правило № 10 Занимаваш се с неща, които те успокояват и ти помагат да преодолееш непрекъснатото вътрешно напрежение. Правило № 11 Оставяш проблемите и напрежението от работата на работа и не ги носиш в къщи. Правило № 12 Не си изкарваш нервите и негативните емоции на близките си хора, защото те по никакъв начин не са ги провокирали. Правило № 13 Вече не правиш от мухата слон. Правило № 14 Наслаждаваш се на това, което имаш. Правило № 15 Мислиш за днешния ден, утрешния сам ще се нареди. Правило № 16 Общуващ с хора, с които ти е приятно. Правило № 17 Правиш неща, които ти носят удоволствие. Правило № 18 Оценяваш важните неща и ги отделяш от ефимерните. Правило № 19 ЩАСТЛИВА СИ! Ако не можеш сама да ги проумееш тези неща, няма кой друг да го направи вместо теб!

Петък е

Не знам какво друга да кажа, заглавието говори само за себе си. Кошмарна седмица, невероятна жега, много нерви.Но оцелях. И ето, че днес е петък и се чувствам по- лека от перце и съм дошла с усмивка на работа. Утре ще се пличкам на някой басейн, после ще пия мента с тоник и изобщо няма да мисля за живота, вселената и всичко останало. Смятам главата ми да е празна като футболна топка, което ще ми помогне да не потъвам в басейна, хахахах. Та така, има и хубави дни, които компенсират за всичко неудовлетворяващо.

Ден 1

Два месеца затишие след буря.Един брой операция на дясната ръка, 12 шева, козметични, като за силиконови цици.Това е равносметката.Операцията - неуспешна, болката напразна, а резултатът - незадоволителен....Поне имах време за размишления...Не че помогнаха да си избистря визията за живота ми, но поне имам някаква идея какво не искам повече да ми се случва.Да изпадам в безтегловност, да седя цял ден по пижама на дивана и да гледам безмислени филми...И да ме е страх да изляза навън. Днес ми е първи ден на работа.Не съм свършила работа за повече от 5 пари, тъй като поне някои неща отметнах. И искам да си отида в къщи при пижамата, солетите и тъпите филми. Или да си играя WOW, направих си нов герой мейдж и нямам търпение да го видя какво прави на 80 лвл.Това е за днес.Толкова мога.

Жонглиране

Започнала съм да изгаднявам много. Научих доста финтове напоследък как да бягаш отговорност. Как и агнето да е цяло и вълкът да е сит, да заобикалям закона, а не да го нарушавам. Красота просто. Само дето тези познания не ме радват и не се гордея с тях. Няма да се изкарвам невинна като сълза де, но като цяло съвестта ми ме оставя с гаден вкус в устата, всеки път когато изричам думите: "ще измисля нещо кака да го направим законосъобразно", когато знам, че това си е почти измама, а в някои случаи цяла... Кармата ми, завалията, ще има над какво да поработи следващия ми живот...

Мацката е пич

Цял ден това изречение ми се върти в главата поради различни причини. От два дни ходя по описи по изпълнителни дела с разни готини млади ДСИ- та, които са секси, готини мадами на по 30 и нагоре години, но са сами и съвсем сами се борят с превратностите на съдбата.И гордо се правят и на мъже и на жени, и на супермен ако трябва. Днес пък си говоря с една мацка, която е не пич, ами по неин калъп трябва да правят свестните мъже в днешно време.Та девойката си направила ремонта на кухнята, цанила си майстора, купила и си донесла плочките, бдяла е работата да върви както трябва, а после нейният благоверен и заявил - "Какво мрънкаш, цяла кухня съм ти направил!". И искам да изкажа възхищението си от тези жени, които не са сиви и покорни женички, които може невинаги да са щастливи, но знаят какво искат, как да го постигнат и са наясно каква е цената. И въпреки това си запазват женствеността. Моят мъж има теория за определен тип жени, които когато са сами са силни, амбициозни, независими.В момента, в който си имат мъж стават раними, зависими, мрънкащи създания, активно опиращи се на съответното мъжко рамо. Аз не искам да съм от тях.Не искам и да съм някоя бъдеща леля с пеньоар, ролки и да чакам някой да дойде да я спаси. Но не искам и да загубя женското в себе си, защото се харесвам и ценя като жена. Но наистина напоследък срещам жени, за които с удоволствие казвам, че са пичове и то в най- добрия смисъл на думите. Това няма да е някаква феминистка лекция, защото не съм фен на жените и никога не съм била. Но сега осъзнавам, че всъщност не съм фен на женичките, но жените наистина оценям по достойнство. Нямам време да се впусна в повече разсъждения в момента, тъй като времето ме притиска.Но ако някой е чел "Шогун", моля, нека се сети за сцената след като Марико не направи сепуку, как се събра цяло женско войнство да я подкрепи, макар че на всички беше ясно, че тази история няма да свърши добре. Не разказвам добре сцената, но основното, мисля, се разбра...

Няма

И както казах съм на вълна или.. Човек или е доволен от това, което има, или го променя, заличава и започва отначало.. Или приемаш, че порастваш и вече не можеш да си нехайно безотговорен с ръце в джобовете или оставаш Карлсон и живееш на покрива, докато другите си живеят живота.. Или свикваш с отговорностите, които има всеки човек или се превръщаш на врабче, за да не учиш нищо повече..И после се оказва, че ще трябва да те учат другите врабчета как се вие гнездо.. Или се преборваш с демоните и минаваш на страната на светлината или си носиш кръста и сенките под очите с гордост.. Или намираш смисъл да се задържиш на едно място с един човек, за неопределен период от време или минаваш на серийно производство, където всъщност ще се различава само цветът на чаршафите, защото всичко останало отдавна не е единствено и уникално...Защото когато гледаш много, не виждаш нищо.. Или спираш да мислиш за работа след работа, или спираш да имаш личен живот...и тогава колажът на стената ще продължи да си стои недовършен... Както и диалогът за комикса, както и новата идея за разказ... Или решаваш, че няма да се набиваш на очи или наистина отиваш и си обръсваш главата, колкото и да не ти дават....Щото косата расте, тя не е константна величина... Или намираш смисъл или намираш причина... Или решаваш да рискуваш и да загубиш всичко или решаваш да не печелиш нищо... Или потъваш в летаргия, за да не се бориш и се носиш по течението или решаваш, че можеш да плуваш срещу течението... To reach the rock Нивола

Защо всяка крачка напред трябва да е борба? Защо хората вместо да се съсредоточат върху своя прогрес се занимават теб да спъват?Кому е нужно?

Mesdames et Messieurs, rien ne va plus

Подредих си бюрото днес, архива, делата, съдебните решения, съдебната практика, текущите преписки, абе изобщо всичко е под конец.Бърсах прах, махах паяжини, мъкнах кашони, изобщо лудница.Ак продължавам в този дух, ще почна да си подреждам папките по цветове и височина примерно.Или няма да настъпвам ръбовете на плочките.Или някоя друга тиха и миролюбива лудост. Почуствах единствено морално удовлетворение, че нещата са ми в ред. За другото не помогна.

Вчера беше един наистина кошмарен ден! Наистина и отвсякъде! Попада в графата дни, в които искам да си грабна чантата и да не стъпя повече на работа. Не понасям някой да се държи свойски или унизително с хората, още по- малко, началството.Пада ми пердето в такива случаи и мога да убия човек. Аз съм горд и възпитан човек и не допускам някой да се държи невъзпитано с мен по какъвто и да било начин, особено без никакъв повод! И се размислих за напускане на кораба майка и смяна на професията. Не съм се отказала да гледам кози в градинката на нашата сграда.Нулев стрес.Най- много някоя коза да се държи като заблудена овца. Освен това имам право да гледам до една коза и до пет приплодни, така че ще си бъде малък бизнес, няма да ставам едър земевладелец я! Една от най- добрите ми приятелки вчера ми сподели благата вест, че не иска да отглежда детето си при условията в нашата мила родина и ще си бие камшика навън.Тъпо ми стана. Аз къде ще си отглеждам децата? И как?

Слънчево

Мечтая си за самолетен билет.Еднопосочен.Имам две дестинации, за които бих си взела такъв билет...Едното място е Венеция, а другото Хавана. Влюбих се във Венеция, когато бях за карнавала там преди няколко години.Всички ми обясняваха, че ми е харесало толкова, защото съм била именно тогава, защото е било безкраен празник и т.н.Обаче аз усетих атмосферата, усетих тишината и топлината в сградите, всяка на повече от 300 години. Единия ден, търсейки един музей, се загубих и попаднах на един миниатюрен площад.Тих, приветлив, с кладенец по средата.Едно уютно кафе в единия ъгъл и магазин за типографии в другия.Типографиите се правеха от двама мъже на една машина, на която пишеше, че е произведена хиляда осемстотин и някоя си година. Миришеше на нещо странно вътре, може би на мастило. Хората си говореха тихо и си работеха, аз разглеждах на воля и исках да си купя от всички по една...Сега две типографии седят на стената и ми напомнят къде искам да се върна в редките случаи, когато забравя, че там ми е магично. Сигурно има и други, по - красиви и омайващи градове...Разгледах няколко в Италия, но Венеция си остава мой. Ще перифразирам думите на Гертруд Стайн, която казва"Америка е моята родина, а Париж е моят роден град." За мен Пловдив е моята родина, а Венеция е моят роден град. Не звучи патриотично, но там се усещам на място, дори когато не знам къде се намирам...Дори когато не ме разбират, защото не говоря италиански.Ама това няма значение. Не е нужно да разбирам нещо, за да го обичам... Хавана е план Б.Там ще има много ром, макар че не го обичам, музика, плажове и присъствието на Хемингуей.Все положителни фактори....Не знам много за Куба, не съм ходила там.Но това място, топло, слънчево, ми допада.Дори и заради романтичните ми представи, независимо дали са далеч от реалността. Искам около мен да кипи живот, а не затъпяваща работа, която да носи удовлетворение рядко и влизане в някакво русло, в което няма изненади...Тръпка се иска, адреналин! Такива мисли се въртят в главата ми, а трябва да чета Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани материали.Where is the fun in that?

Fuck off на Отело

С цел позитивно изразходване на натрупаната негативна енергия пиша тук, вместо да натроша някой долап като Том Робинсън и после да бе осъдят на обесване, без вина виновна.Само начетените ще разберат какво имам предвид напълно. Другите да четат между редовете и забележките под линия. Нямам намерение да се оправдавам дали съм права или не, изобщо не ме интересува обективната страна на нещата.Знам само как се чувствам, а не се чувствам добре. Станала съм ревниво чудовище с добре развито чувство за собственост върху любимия човек. Винаги съм била ревнива, не мога да го отрека, нямам и намерение. Но в настоящата ситуация съм направо яхнала метлата дали с основание или без. И естествено като по закон, а и както винаги е било досега обектът на моята ревност е червенокоса девойка. Няма отърване, ебати! Не можа ли поне да е руса, да й разкажа някой виц за блондинки, да се посмея.Ама не!Червенокоса, като другите червенокоси, които са се намесвали активно и не на място в моя личен живот и отношенията с любимия човек.Най- тъпото е, че и аз съм червенокоса, почти де, бием повече на лилаво.Но основното е това, че вече като видя червенокоса жена, не и се радвам, ама никак. Настоящата червенокоса не ми е направила нищо конкретно и директно. Стара приятелка и бивше гадже на любимия мъж. Много симпатична комбинация. Неосъществени мераци и копнежи претворили се в крепко приятелство. Иди се бори с това, без да изглеждаш като истеричката в групата. С лека патологична склонност към насилие. Те така. Това най - общо е задача с известните. Държи се добре с мен, праща поздрави, интересува се как съм, що съм. Обаче упорито се разминаваме и все така се получава, че когато мен ме няма, те точно тогава се виждат.И някак си, колкото и да е на случаен принцип, прераства в тенденция. Не знам да се радвам ли, да се дразня ли... Аз в него не се съмнявам, имам му достатъчно голямо доверие и го познавам, за да знам, че в него не мога да се съмнявам. Но не мога ей така безхаберно да оставя една бивша червенокоса да ми мъти спокойствието. Да го нарича както аз го наричам, да ме кара в собствения ми дом да се чувствам на гости. Някак темите на разговор, когато се виждаме се насочват към мили спомени и предимно теми на разговор, в които няма как да се включа. С нея свързваме най- якото напиване, най - това, най - онова. Някак си неусетно се чувствам сякаш върховете вече са достигнати, сега полека потегляме към подножието. А аз искам по- горе билото, майстори! И така след няколко сцени на ревност от моя страна с различна степен на интензивност и брой на счупени чаши и друга посуда се озовавам в днешния ден, в който искам да кажа баста! Да не ми пука от миналото на благоверния и разни изскачащи от него червенокоси девойки. Ще прочетете много пъти думата червенокоса днес, съжалявам, не е тафтология, УМИШЛЕНО Е! Защото ако беше първият такъв случай може би щеше да е как да е, обаче 5-6 случаите с поява на червенокоса и историята съответно да завърши с неочакван край. Тоест с неочакван край беше първият път.Нямах още натрупан стаж в общуването, респективно спасяването от червенокоси девойки. Вторият път леко заподозрях някакво подозрително повторение. Третият път вече бях наясно, още като я видях какъв ще е резултатът и просто седнах, запалих цигара и зачаках бурята. Единствената полза от книгите на Паулу Коелю е следната мъдрост: ако нещо ти се случи веднъж, може да се случи и втори път, но ако се случи втори път, със сигурност ще се случи и трети път. Така че аз вече бях малко или много подготвена какво ме очаква. Обаче копелето е пропуснал да отбележи, че след третия път вече става трайна традиция като постните ястия на Бъдни вечер.Остава ми да си определя ден за личен празник на червенокосите девойки, които са се намесвали и са ми обърквали живота досега. Даже може и парад да им спретна. Ей така, за спорта. Не знам коя обаче да сложа начело - първата, която положи основите на традицията или последната, че ми държи най -влажно. Най - дразнещото в цялата работа са усмивката и погледът, с които моят мъж гледа въпросната особа. Дори когато не казва нищо интересно или оригинално, той пак я гледа по този начин, заради който не знам кой от двамата да издера. Грам не ме интересува, че е най -старата му приятелка. Ама грам! Обаче в цялата ситуация е, че мацката излиза суха. Не тя е истеричната, не тя е злобната отмъстителна кучка, която завихря такъв скандал, че ви е бедна фантазията. Тя се обажда и идва, когато на нея й е удобно, усмихната, мила сърдечна.Като поздравителна картичка. И как да обясня, че в този момент аз искам да се махна, да не се налага да се държа възпитано или изобщо да се държа. Не от малодушие,а от желание да си спестя негативните емоции, които изпитвам и в момента. Най- глупавото е, че не успявам да му ги спестя и на него, напротив, изливам ги с кофите отгоре му. Това отблъсква, отчуждава.Това много добре го знам. Най- добрата ми приятелка има тактика за такива случаи - сприятелява се с въпросната девойка и я отстранява подмолно, като става близка с нея. Аз това не го умея. А някак си и не искам да го умея. Когато искам мога да бъда много лицемерна, но обикновено тези патрони си ги пазя за колегите на работата, за да си улесня живота. Някак си не искам и в личния ми живот да лицемернича с някакви хора, само за да има мир и заради всеобщото благо. Защото това ще се трупа, а накрая като прелее, даже аз не знам какви ще са последствията. И сега не знам какво да правя.Дали изобщо да я зачеркна от живота си и изобщо да не попадам в една географска ширина с червенокосата девойка или да се опитам да постигна някаква нормална комуникация с нея. Все още не мога да реша....