сряда, 23 януари 2013 г.
Слънчево
Мечтая си за самолетен билет.Еднопосочен.Имам две дестинации, за които бих си взела такъв билет...Едното място е Венеция, а другото Хавана.
Влюбих се във Венеция, когато бях за карнавала там преди няколко години.Всички ми обясняваха, че ми е харесало толкова, защото съм била именно тогава, защото е било безкраен празник и т.н.Обаче аз усетих атмосферата, усетих тишината и топлината в сградите, всяка на повече от 300 години.
Единия ден, търсейки един музей, се загубих и попаднах на един миниатюрен площад.Тих, приветлив, с кладенец по средата.Едно уютно кафе в единия ъгъл и магазин за типографии в другия.Типографиите се правеха от двама мъже на една машина, на която пишеше, че е произведена хиляда осемстотин и някоя си година. Миришеше на нещо странно вътре, може би на мастило. Хората си говореха тихо и си работеха, аз разглеждах на воля и исках да си купя от всички по една...Сега две типографии седят на стената и ми напомнят къде искам да се върна в редките случаи, когато забравя, че там ми е магично.
Сигурно има и други, по - красиви и омайващи градове...Разгледах няколко в Италия, но Венеция си остава мой. Ще перифразирам думите на Гертруд Стайн, която казва"Америка е моята родина, а Париж е моят роден град." За мен Пловдив е моята родина, а Венеция е моят роден град. Не звучи патриотично, но там се усещам на място, дори когато не знам къде се намирам...Дори когато не ме разбират, защото не говоря италиански.Ама това няма значение. Не е нужно да разбирам нещо, за да го обичам...
Хавана е план Б.Там ще има много ром, макар че не го обичам, музика, плажове и присъствието на Хемингуей.Все положителни фактори....Не знам много за Куба, не съм ходила там.Но това място, топло, слънчево, ми допада.Дори и заради романтичните ми представи, независимо дали са далеч от реалността. Искам около мен да кипи живот, а не затъпяваща работа, която да носи удовлетворение рядко и влизане в някакво русло, в което няма изненади...Тръпка се иска, адреналин!
Такива мисли се въртят в главата ми, а трябва да чета Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани материали.Where is the fun in that?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Всеки път изтръпвам като трябва да ходя в този омотан град. Нямам представа какво толкова му харесвате, но пък не познавам жена, която да не откача по него :)
Куба няма да ти хареса.
А
Много обичам, когато с максимум 2 изречения да ме закопаеш. Съпротивата е безмислена.:)
Такъв съм си аз, симпатяга ;]
А
Да бе, нали! Затова стресираш емоционално нестабилните девойки с кардинални изказвания! :D
Публикуване на коментар