Fuck off на Отело

С цел позитивно изразходване на натрупаната негативна енергия пиша тук, вместо да натроша някой долап като Том Робинсън и после да бе осъдят на обесване, без вина виновна.Само начетените ще разберат какво имам предвид напълно. Другите да четат между редовете и забележките под линия. Нямам намерение да се оправдавам дали съм права или не, изобщо не ме интересува обективната страна на нещата.Знам само как се чувствам, а не се чувствам добре. Станала съм ревниво чудовище с добре развито чувство за собственост върху любимия човек. Винаги съм била ревнива, не мога да го отрека, нямам и намерение. Но в настоящата ситуация съм направо яхнала метлата дали с основание или без. И естествено като по закон, а и както винаги е било досега обектът на моята ревност е червенокоса девойка. Няма отърване, ебати! Не можа ли поне да е руса, да й разкажа някой виц за блондинки, да се посмея.Ама не!Червенокоса, като другите червенокоси, които са се намесвали активно и не на място в моя личен живот и отношенията с любимия човек.Най- тъпото е, че и аз съм червенокоса, почти де, бием повече на лилаво.Но основното е това, че вече като видя червенокоса жена, не и се радвам, ама никак. Настоящата червенокоса не ми е направила нищо конкретно и директно. Стара приятелка и бивше гадже на любимия мъж. Много симпатична комбинация. Неосъществени мераци и копнежи претворили се в крепко приятелство. Иди се бори с това, без да изглеждаш като истеричката в групата. С лека патологична склонност към насилие. Те така. Това най - общо е задача с известните. Държи се добре с мен, праща поздрави, интересува се как съм, що съм. Обаче упорито се разминаваме и все така се получава, че когато мен ме няма, те точно тогава се виждат.И някак си, колкото и да е на случаен принцип, прераства в тенденция. Не знам да се радвам ли, да се дразня ли... Аз в него не се съмнявам, имам му достатъчно голямо доверие и го познавам, за да знам, че в него не мога да се съмнявам. Но не мога ей така безхаберно да оставя една бивша червенокоса да ми мъти спокойствието. Да го нарича както аз го наричам, да ме кара в собствения ми дом да се чувствам на гости. Някак темите на разговор, когато се виждаме се насочват към мили спомени и предимно теми на разговор, в които няма как да се включа. С нея свързваме най- якото напиване, най - това, най - онова. Някак си неусетно се чувствам сякаш върховете вече са достигнати, сега полека потегляме към подножието. А аз искам по- горе билото, майстори! И така след няколко сцени на ревност от моя страна с различна степен на интензивност и брой на счупени чаши и друга посуда се озовавам в днешния ден, в който искам да кажа баста! Да не ми пука от миналото на благоверния и разни изскачащи от него червенокоси девойки. Ще прочетете много пъти думата червенокоса днес, съжалявам, не е тафтология, УМИШЛЕНО Е! Защото ако беше първият такъв случай може би щеше да е как да е, обаче 5-6 случаите с поява на червенокоса и историята съответно да завърши с неочакван край. Тоест с неочакван край беше първият път.Нямах още натрупан стаж в общуването, респективно спасяването от червенокоси девойки. Вторият път леко заподозрях някакво подозрително повторение. Третият път вече бях наясно, още като я видях какъв ще е резултатът и просто седнах, запалих цигара и зачаках бурята. Единствената полза от книгите на Паулу Коелю е следната мъдрост: ако нещо ти се случи веднъж, може да се случи и втори път, но ако се случи втори път, със сигурност ще се случи и трети път. Така че аз вече бях малко или много подготвена какво ме очаква. Обаче копелето е пропуснал да отбележи, че след третия път вече става трайна традиция като постните ястия на Бъдни вечер.Остава ми да си определя ден за личен празник на червенокосите девойки, които са се намесвали и са ми обърквали живота досега. Даже може и парад да им спретна. Ей така, за спорта. Не знам коя обаче да сложа начело - първата, която положи основите на традицията или последната, че ми държи най -влажно. Най - дразнещото в цялата работа са усмивката и погледът, с които моят мъж гледа въпросната особа. Дори когато не казва нищо интересно или оригинално, той пак я гледа по този начин, заради който не знам кой от двамата да издера. Грам не ме интересува, че е най -старата му приятелка. Ама грам! Обаче в цялата ситуация е, че мацката излиза суха. Не тя е истеричната, не тя е злобната отмъстителна кучка, която завихря такъв скандал, че ви е бедна фантазията. Тя се обажда и идва, когато на нея й е удобно, усмихната, мила сърдечна.Като поздравителна картичка. И как да обясня, че в този момент аз искам да се махна, да не се налага да се държа възпитано или изобщо да се държа. Не от малодушие,а от желание да си спестя негативните емоции, които изпитвам и в момента. Най- глупавото е, че не успявам да му ги спестя и на него, напротив, изливам ги с кофите отгоре му. Това отблъсква, отчуждава.Това много добре го знам. Най- добрата ми приятелка има тактика за такива случаи - сприятелява се с въпросната девойка и я отстранява подмолно, като става близка с нея. Аз това не го умея. А някак си и не искам да го умея. Когато искам мога да бъда много лицемерна, но обикновено тези патрони си ги пазя за колегите на работата, за да си улесня живота. Някак си не искам и в личния ми живот да лицемернича с някакви хора, само за да има мир и заради всеобщото благо. Защото това ще се трупа, а накрая като прелее, даже аз не знам какви ще са последствията. И сега не знам какво да правя.Дали изобщо да я зачеркна от живота си и изобщо да не попадам в една географска ширина с червенокосата девойка или да се опитам да постигна някаква нормална комуникация с нея. Все още не мога да реша....