Mesdames et Messieurs, rien ne va plus

Подредих си бюрото днес, архива, делата, съдебните решения, съдебната практика, текущите преписки, абе изобщо всичко е под конец.Бърсах прах, махах паяжини, мъкнах кашони, изобщо лудница.Ак продължавам в този дух, ще почна да си подреждам папките по цветове и височина примерно.Или няма да настъпвам ръбовете на плочките.Или някоя друга тиха и миролюбива лудост. Почуствах единствено морално удовлетворение, че нещата са ми в ред. За другото не помогна.

Вчера беше един наистина кошмарен ден! Наистина и отвсякъде! Попада в графата дни, в които искам да си грабна чантата и да не стъпя повече на работа. Не понасям някой да се държи свойски или унизително с хората, още по- малко, началството.Пада ми пердето в такива случаи и мога да убия човек. Аз съм горд и възпитан човек и не допускам някой да се държи невъзпитано с мен по какъвто и да било начин, особено без никакъв повод! И се размислих за напускане на кораба майка и смяна на професията. Не съм се отказала да гледам кози в градинката на нашата сграда.Нулев стрес.Най- много някоя коза да се държи като заблудена овца. Освен това имам право да гледам до една коза и до пет приплодни, така че ще си бъде малък бизнес, няма да ставам едър земевладелец я! Една от най- добрите ми приятелки вчера ми сподели благата вест, че не иска да отглежда детето си при условията в нашата мила родина и ще си бие камшика навън.Тъпо ми стана. Аз къде ще си отглеждам децата? И как?

Слънчево

Мечтая си за самолетен билет.Еднопосочен.Имам две дестинации, за които бих си взела такъв билет...Едното място е Венеция, а другото Хавана. Влюбих се във Венеция, когато бях за карнавала там преди няколко години.Всички ми обясняваха, че ми е харесало толкова, защото съм била именно тогава, защото е било безкраен празник и т.н.Обаче аз усетих атмосферата, усетих тишината и топлината в сградите, всяка на повече от 300 години. Единия ден, търсейки един музей, се загубих и попаднах на един миниатюрен площад.Тих, приветлив, с кладенец по средата.Едно уютно кафе в единия ъгъл и магазин за типографии в другия.Типографиите се правеха от двама мъже на една машина, на която пишеше, че е произведена хиляда осемстотин и някоя си година. Миришеше на нещо странно вътре, може би на мастило. Хората си говореха тихо и си работеха, аз разглеждах на воля и исках да си купя от всички по една...Сега две типографии седят на стената и ми напомнят къде искам да се върна в редките случаи, когато забравя, че там ми е магично. Сигурно има и други, по - красиви и омайващи градове...Разгледах няколко в Италия, но Венеция си остава мой. Ще перифразирам думите на Гертруд Стайн, която казва"Америка е моята родина, а Париж е моят роден град." За мен Пловдив е моята родина, а Венеция е моят роден град. Не звучи патриотично, но там се усещам на място, дори когато не знам къде се намирам...Дори когато не ме разбират, защото не говоря италиански.Ама това няма значение. Не е нужно да разбирам нещо, за да го обичам... Хавана е план Б.Там ще има много ром, макар че не го обичам, музика, плажове и присъствието на Хемингуей.Все положителни фактори....Не знам много за Куба, не съм ходила там.Но това място, топло, слънчево, ми допада.Дори и заради романтичните ми представи, независимо дали са далеч от реалността. Искам около мен да кипи живот, а не затъпяваща работа, която да носи удовлетворение рядко и влизане в някакво русло, в което няма изненади...Тръпка се иска, адреналин! Такива мисли се въртят в главата ми, а трябва да чета Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани материали.Where is the fun in that?

Fuck off на Отело

С цел позитивно изразходване на натрупаната негативна енергия пиша тук, вместо да натроша някой долап като Том Робинсън и после да бе осъдят на обесване, без вина виновна.Само начетените ще разберат какво имам предвид напълно. Другите да четат между редовете и забележките под линия. Нямам намерение да се оправдавам дали съм права или не, изобщо не ме интересува обективната страна на нещата.Знам само как се чувствам, а не се чувствам добре. Станала съм ревниво чудовище с добре развито чувство за собственост върху любимия човек. Винаги съм била ревнива, не мога да го отрека, нямам и намерение. Но в настоящата ситуация съм направо яхнала метлата дали с основание или без. И естествено като по закон, а и както винаги е било досега обектът на моята ревност е червенокоса девойка. Няма отърване, ебати! Не можа ли поне да е руса, да й разкажа някой виц за блондинки, да се посмея.Ама не!Червенокоса, като другите червенокоси, които са се намесвали активно и не на място в моя личен живот и отношенията с любимия човек.Най- тъпото е, че и аз съм червенокоса, почти де, бием повече на лилаво.Но основното е това, че вече като видя червенокоса жена, не и се радвам, ама никак. Настоящата червенокоса не ми е направила нищо конкретно и директно. Стара приятелка и бивше гадже на любимия мъж. Много симпатична комбинация. Неосъществени мераци и копнежи претворили се в крепко приятелство. Иди се бори с това, без да изглеждаш като истеричката в групата. С лека патологична склонност към насилие. Те така. Това най - общо е задача с известните. Държи се добре с мен, праща поздрави, интересува се как съм, що съм. Обаче упорито се разминаваме и все така се получава, че когато мен ме няма, те точно тогава се виждат.И някак си, колкото и да е на случаен принцип, прераства в тенденция. Не знам да се радвам ли, да се дразня ли... Аз в него не се съмнявам, имам му достатъчно голямо доверие и го познавам, за да знам, че в него не мога да се съмнявам. Но не мога ей така безхаберно да оставя една бивша червенокоса да ми мъти спокойствието. Да го нарича както аз го наричам, да ме кара в собствения ми дом да се чувствам на гости. Някак темите на разговор, когато се виждаме се насочват към мили спомени и предимно теми на разговор, в които няма как да се включа. С нея свързваме най- якото напиване, най - това, най - онова. Някак си неусетно се чувствам сякаш върховете вече са достигнати, сега полека потегляме към подножието. А аз искам по- горе билото, майстори! И така след няколко сцени на ревност от моя страна с различна степен на интензивност и брой на счупени чаши и друга посуда се озовавам в днешния ден, в който искам да кажа баста! Да не ми пука от миналото на благоверния и разни изскачащи от него червенокоси девойки. Ще прочетете много пъти думата червенокоса днес, съжалявам, не е тафтология, УМИШЛЕНО Е! Защото ако беше първият такъв случай може би щеше да е как да е, обаче 5-6 случаите с поява на червенокоса и историята съответно да завърши с неочакван край. Тоест с неочакван край беше първият път.Нямах още натрупан стаж в общуването, респективно спасяването от червенокоси девойки. Вторият път леко заподозрях някакво подозрително повторение. Третият път вече бях наясно, още като я видях какъв ще е резултатът и просто седнах, запалих цигара и зачаках бурята. Единствената полза от книгите на Паулу Коелю е следната мъдрост: ако нещо ти се случи веднъж, може да се случи и втори път, но ако се случи втори път, със сигурност ще се случи и трети път. Така че аз вече бях малко или много подготвена какво ме очаква. Обаче копелето е пропуснал да отбележи, че след третия път вече става трайна традиция като постните ястия на Бъдни вечер.Остава ми да си определя ден за личен празник на червенокосите девойки, които са се намесвали и са ми обърквали живота досега. Даже може и парад да им спретна. Ей така, за спорта. Не знам коя обаче да сложа начело - първата, която положи основите на традицията или последната, че ми държи най -влажно. Най - дразнещото в цялата работа са усмивката и погледът, с които моят мъж гледа въпросната особа. Дори когато не казва нищо интересно или оригинално, той пак я гледа по този начин, заради който не знам кой от двамата да издера. Грам не ме интересува, че е най -старата му приятелка. Ама грам! Обаче в цялата ситуация е, че мацката излиза суха. Не тя е истеричната, не тя е злобната отмъстителна кучка, която завихря такъв скандал, че ви е бедна фантазията. Тя се обажда и идва, когато на нея й е удобно, усмихната, мила сърдечна.Като поздравителна картичка. И как да обясня, че в този момент аз искам да се махна, да не се налага да се държа възпитано или изобщо да се държа. Не от малодушие,а от желание да си спестя негативните емоции, които изпитвам и в момента. Най- глупавото е, че не успявам да му ги спестя и на него, напротив, изливам ги с кофите отгоре му. Това отблъсква, отчуждава.Това много добре го знам. Най- добрата ми приятелка има тактика за такива случаи - сприятелява се с въпросната девойка и я отстранява подмолно, като става близка с нея. Аз това не го умея. А някак си и не искам да го умея. Когато искам мога да бъда много лицемерна, но обикновено тези патрони си ги пазя за колегите на работата, за да си улесня живота. Някак си не искам и в личния ми живот да лицемернича с някакви хора, само за да има мир и заради всеобщото благо. Защото това ще се трупа, а накрая като прелее, даже аз не знам какви ще са последствията. И сега не знам какво да правя.Дали изобщо да я зачеркна от живота си и изобщо да не попадам в една географска ширина с червенокосата девойка или да се опитам да постигна някаква нормална комуникация с нея. Все още не мога да реша....