love parade 2

Аз съм една илюзия.Живея заради усмивките на хората.Добре звучи ,нали?Може би вече съм ви симпатичен. Аз съм уникален човек –през деня работя като клоун в цирка,дставям радост на децата.Имам си всичко необходимо – червения нос,безумната перука, голечите обувки, широкия панталон на райета и си имам собстевна маска – за да я направя ми трябва поне час.

Имам си еднастрахотнасвирак, с която обожавам дастряскам хората по улиците.Да, често ходя в този вид .Привличам вниманието на хората за миг, погледите ,смехът им – те са моята храна.Но най- много се радвам на детските усмивки.КОгато застана пред тях,приготвил хиляди номера ,когато видя блесналите им очички,аз ставам като тях.Превръщам се в немирно хлапе, въоръжено с воден пистолет или малкото съкровище на мама или злия по- голям брат.Забавно е.Много.

Някои от децата идват редовно ,обичат ме.Когато ме видят по улиците се втурват към мен ,прегръщат ме , радват ми се.Винаги нося бонбони в джоба си ,за да имам какво да им дам.

Забавно беше.

Наложи се да зарежа може би единственото нещо ,към което бях привързан.Все пак там аз съм водещият ,мен гледат ,нося маска и червен нос.Трябва да ви кажа,че един червен нос винаги може да бъде от полза.

И така станах безаботен клоун ,клоун без цирк.Какво друго ми оставаше да направя освен да се превърна в нов вид клоун.Знаете,по принцип на нас ни се смеят.Аз обаче реших ,че този път аз ще им са смея.

Само едно ще ви кажа-претърпях неуспех.Хората явно не са готови да чуят истините ,които се чувствам длъжен да им кажа.Това еистина №1 от новия ми живот.След две години в новата ми професия аз реших ,че имам нужда от промяна.Знам ,че звуча като четиридесетгодишна домакиня с две деца ,която вече е склонна на самоубийство и/ или убийство само при мисълта за тенджери в мивката , но нещата наистина взеха да загрубяват.Две натъртвания, счупена китка ,насинено око – може би и аз попрекалих с подецняването на хората , но виновен ли съм ,че има толкова несъвршенство ,крачещо нехайно по тази тясна планета.

И понеже така или иначе винаги съм бил в сферата на услугите,разбирате ,че беше съвсем логично да стан жиголо.Ами да!Какво по –естествено?

Отново радвам хората ,отново ги забавлявам ,просто се преориентирах в аудиторията –от невинни хлапета към жени.

Тук най- после сполучих.Трябва да призная,че черпих до голяма степен от опита си на клоун.Все пак няма бивши клоуни ,нали?

Чрез смеха те стават по –достъпни ,скъсяват дистанцията ,плащат повече( все пак и това има значение),стават още по – пламенни .И тук всичко започна добре .Беше забавно ,ново ,вълнуващо.Сега на мен даваха бонбони и всеки беше сладък по свой начин,несравним с останалите.

И так започна моето пристрастяване към бонбоните.Стараех се с всяка да бъда различен,невиждан досега , да отгатвам мислите и чувствата им преди тях самите, да отгатвам желанията, копнежите.Трябва да ви издам една тайна – Открих универсалната рецепта за успех .Да , ще ви я открия ,без това няма значение вече.Тайната е проста като всички гениални неща – всяка жена иска да чуе , че е единствена.Няма значение в какво ,важното е да й го кажеш.

Една имаше страхотна усмивкау друга невероятна коса, трета – перфектен секси задник.Откривахтова в тях и им го казвах.Действаше като магия.Безотказно .Носеше ми се славата.Аз не бях просто мъжка проститутка, аз бях завоевател, победител.

Признавам си започнах да се опиянявам от постоянното им обожание.Беше смешно чак - даваха всичко ,почти оглупели , не толокова заради това , което правех , а заради това ,което им говорех – бавно,настойчиво ,постоянно.

Съвет – постоянството е предпоставка за успеха.

Обаче взе да ми доскучава – стигнах до безспорния връх в тази област.Бях пробвал хиляди начини, хиляди пози, различни тактики ,места, обстановки и установих един абсурд – всичките ми сеструваха абсолютно еднакви.Да, без никаква разлика.Истина № 2 - върхът е скучна място.

Ужасих се от тази гадна констатация – всъщност те не се различават по абсолютно нищо.Зелени очи, сини очи, чернокоси, руси – няма значение .Това ме вбеси – как аз щях да бъда различен в техните очи, щом всички те бяха еднакви?Депресираща мисъл нали?

Не бях сигурен какво да правя.Започнах леко да злобея към тях – закъснявах , не отивах на уговореното място ,бях безразличен ,студен ,равнодушен към ласките им .Поразителното беше , че това ги нахъсваше още повече – ставаха смешни ,жалки , нелепи с грима си ,хилядите копринени нощници ,еднаквия аромат в спалнята.

Казвам ви, побърках се, не знаех какво да правя.Чувствах се изцеден ,предаден също.Къде отиде цялата забава,по дяволите!Защо никой не ме предупреди?Тогава се сетих – бях твърде зает с тях.

Странно , не помня името на нито една .Сякаш всички те са едно създание с хиляди очи и също толкова усти.Започнах да сънувам кошмари с многоокото чудовище.

Реших да се махна .Но този път да започна на чисто .По правилата.Какво значи това ли?Ами кротко ,мирно и тихо.Първо опипвам почвата, после връхлитам.

И така ,аз заминах.Отидох на непознат остров , където бях нов и чужд.Не бях клоун ,жиголо.Никакъв.Просточовек.Мъж.

Установих се.Бавно и постепенно си създадох навици.Странях от хората ,особено от жените най – вече.

Месец след като се нанесох в апартамента си,нов човек се нанесе в съседния.Странно защо това ме подразни.Бях свикнал да съм сам,да няма никого наоколо.

Появиха се цветя на терасата, шезлонг,масичка.Чувах музика.Моята музика – това трябва да го отбележа.Всяко мое любимо парче явно беше любимо и на моя съсед.Дори режимът ни беше същият – нощ в будуване, сън до обяд ,кафе на терасата , макар да не го бях засякъл нито веднъж, виждах понякога празната чаша от кафе на масата.

Човешко беше да проявя любопитство.Искаше ми се да разбера що за човек живее до мен.Един ден видях на масичката томеч на Уайлд.Това беше – трябваше да се запозная с този човек.

Престраших се и оставих бележка на терасата с покана за кафе на следващия ден.Намерих в отговор зелен балон ,написано на него с черен маркер „Ами добре.”

Станах по – раноот необходимото,взех душ,направих кафе.Сложих го на терасата, запалих цигара и зачаках.

Ето ,че се появи.По дяволите, това беше жена.Всъщност нещо като жена с много детски форми и някакво двойнствено излъчване.Гледаха ме насмешливо зелено – кафяви очи, някакво дребно създание се усмихваше насреща , прокарвайки пръсти през късите си рошави коси.

Бутнах чашите , разлях кафе.Заеквах.Забравих да приложа тактиката .Бях доста учуден и ядосан от това.Говорех глупости, общи приказки.Помислих си,че може би поне червеният нос можеше да помогне , но го бях хвърлил отдавна.

Честно казано , изобщо не ми мина през ума , че това е баналната любов от пръв поглед.Не съм наивник , но наистина не предполагах , че изглжда по този начин – човек направо изглупява.

А тя се усмихва насреща с въпроса:

_Ти не ме помниш ,а? Аз съм Стела.

_ Коя Стела?

_ 79 – та в списъка ти,забрави ли?Аз бях тази с най- блестящите очи,които си виждал.

Внезапно осъзнах какво всъщност става-за какво беше музиката ,изобщо всичко.Мисля ,че се зарадвах.Не помня.Беше ме обхванала някаква мъгла.

Най – проклетото бе, че така и не успях да си я спомня от този период.За мен беше абсолютно непознат човек.Само едно мога да кажа – наистина имаше блестящи очи.

Тя си отиде, а аз загубих съня си.Не ядях, не излизах,слушах непрекъснато музика и я дебнех.Превънах се в хърбав хищник със сенки под очите, който следи набелязаната жертва.

Само че жертвата се оказа по – обигран хищник и от мен.Започна да води разни мъже, чувах смях,виждах чашите на терасата,слушах ги как правят секс.Бавно подивявах.Не можех да говоря с нея – какво бих могъл да й кажа?

Сами разбирате какво следваше –пиех,седях с поглед вперен в терасата й и не знаех какво да правя.Два месеца търпях.Съзнавах ,че чашата ще прелее ,само не знаех кога.

То се случи от само себе си.

Една вечер тя се прибра с някакъв мъж.Този път беше различно ,беше тихо, нямаше я показността ,която ме вбесяваше непрекъснато.

Имаше свещи навсякъде.Даже и на терасата.Не издържах на гледката.В този момент те се появиха прегърнати ,явно щастливи.

Такава болка не бях изпитвал никога.Не помня нищо повече от тази нощ.Осъзнах се едва в моя апартамент с ръце целите в кръв.Само можех да предполагам какво съм извършил.Знам само, че нещо в мен просто изчезна, изпари се.

Сега съм само една обезглавена илюзия.Можеше да не се случи точно така, не мислите ли?

Art is not what you see, but what you make others see. - O'Keefe

love parade

Седя пред входа и нехайно се оглеждам.От опит знам , че разсеяният вид не предизвиква внимание у хората в случаите , когато не желая да бъда забелязан.Защото по принцип привличам внимание.Особено женското.

Паля цигара и пристъпвам от крак на крак.Дъхът ми изглежда катодим в този студен зимен ден.Имам още време.Имам 45 минути да реша какъв човек искам да бъда.

Да си призная – аз до подобен избор рядко стигам, тъй като недопускам да ме притискат до стената.

Вървя по улицата , гледам предимно настрани ,което е изключение,защото погледът ми обикновено винаги търси контакт с очите на другия.Забавям крачка покрай една витрина – оглеждам силуета си в нея.Висок ,с прибрана назад коса , яке , огромен кафяв пуловер с капси на врата , дънки, кафяви обувки , раница на гърба и цигара в устата.Знам , че притежавам неустоим чар.Нямам представа какво точно в мен привлича жените, но е факт, че не енужнодо спирам погледа си втори път върху някоя , за да спечеля вниманието й.Това е винаги игра ,уборба за надмощие,състезание , в което по – добрият винаги съм аз.Може би съм малко самовлюбен , но това отчасти се дължи на етикета „различен”,лепнат ми от периода на съзряване.

Наближавам едната цел.Всъщност причината да съм раздвоен са две жени.Звучи нелепо , когато към всяка подхождом като към поредна , но се случи.Те нямат нищо общо.Едната е сладка , игрива , излъчваща не сексапил , а секс.С такава жена знаеш какво те очаква , знаеш какво ще ти даде.Ще бъде забавно , леко , пенливо като шампанско и ще остави приятен вкус в устата ти.Ще има много смях , барове , будуване до сутринта , ще се търкаляте в росната трева пиянии опиянени.в общи линии това е тя.Сравнително интелигентна , знае какво иска , без илюзии и завишени очаквания.Може би и без изненади.С нея ми е приятно.Харесва ми компанията й , парфюмът й.добра двойка сме , сексът е отличен , лесен , приятен.Разговорите са неангажиращи , с много усмивки и леко надлъгване.Тя знае , не , по – скоро усеща , че не е единствена, но не й пука.

Другата не я познавам. Ди вавсе още неопитомена.Чарът й е в това , че е абсолютно непринудена и естествена, не е умее да лъже.Липсват й женските лисичи номера.За сметка на това има други – сменя подхода , темпото.Не ревнува , но знам , че иска да е само тя.Някак логично си го изисква.И някак логично смятам, че й се полага.И наистина с нея не знаех как да започна.Използвах познатите методи- разбра ги , но не ме разкри.Само показа , че не са необходими.Понякога водим борба за надмощие , скрито и без думи.Дава ми много ,сякаш всичко и в следващия миг си го взима без да й мигне окото.Тя ще иска много, ще го показва само с поглед , за да ме вбесява.

На пръв поглед проблем няма , предвид това какъв човек съм.Не обичам да има обвързване- „strings attached”.Не е нужно да се обвързвам , за да получа нещо.

Остават ми 20 минути да реша.Неусетно съм се запътил към заведението , където имам среща със сладката.Хората ги оприличавам по вкуса ,който предизвикват в мен като асоциация.Уговорих си среща и с двете по едно и също време на различни места , за да не мога да се измъкна.Ако са една след друга , може да избера първата и да не отида при втората.А може и да отида и при двете и всичко да продължи както досега.Това е лесно.Искам и на мен веднъж да ми е сложно.Горчивата все ми натяква , че всичко при мен е прекалено лесно и това ме проваля.Отчасти греши , защото знам какво ме интересува и го преследвам.Лошото е , че когато се сдобия с него , губи смисъл и го захвърлям.

Четвъртата ми цигара е пред „Inferno” – подходящо мяста за мен и Сладката .Виждам я как е седнала на едно от сепаретата и пие някаква розова гадост.Тя и нейните цветни питиета.Само не мога да разбера защо е подранила с 15 минути.Може и тя да има резервен план, не бих се учудил.

Сега ми остава време само да мина през „Карма „ , където ме очаква Горчивата и да видя какво прави.Все още нямам представа какво решение ще взема.Очаквам да ме тресне като тухла четворка по главата.

Стигам до заведението .Навреме за уговорената среща.Стоя от другата страна на улицата и като виден лешояд си чакам жертвата., за да реша дали да впия нокти в нея за по – дълго.Никой не идва.По принцип е изключително точна.И да иска , просто не може да закъснява.Минават 15 минути, сещам се , че и Сладката ме чака.Тя е отнесена , а и знае , че обикновено закъснявам.Защо тогава подрани днес?

Къде е Горчивата?Влизам в заведението , оглеждам масите , дори нахлувам в дамската тоалетна, не ми пука , трябва да съм сигурен, че я няма.Е , няма я .Сядам на бара и си поръчвам кафе .Може би нещо се е случило , но не смея да се обадя по телефона и да разбера.Внезапно нещо в мен се пречупва и възприятията ми стават безумно забавени.Кафето е горчиво , не усещам вкуса на цигарите.Не съм изпаднал в паника , просто в един момент се почувствах , сякаш нещо ми се изплъзва.Сякаш влиянието , което винаги съм смятал , че притежавам , не съществува.Това може да ме смачка.Убива ме.

Оставих кафето си недопито, платих,излязох.Денят загуби смисълът си.Всъщност има ли значение какъв човек съм?Това всеки го разбира , като се съпостави с другите, базата за сравнение е от първостепенна важност.Заради един си лош , заради друг – добър.

Несъзнателно тръгнах по същия път , по който дойдох.Познатото не плаши , нали?

Минах пак покрай „Inferno”.Сладката пиеше оранжева гадост.Все така блага и спокойна.Ужасих се и бързо продължих, завих зад ъгъла и се спрях задъхан , сякаш съм спринтирал.Запалих цигара.Опитах се да продължа спокойно към в къщи.Може би там ще проумея какво става.

На път за вкъщи влязох в денонощния с идеята , че бутилка джин и бутилка тоник ще прояснят съзнанието ми.Поисках и кутия Muratti, защото моите свършваха.Вдигам очи към продавачката да й дам парите.С един поглед я прецених – тръпчива.Знам , че с няколко добре подбрани фрази тя ще пожелае да дойде при мен , щом й свърши смяната или каквото е там.Побиват ме тръпки .Понякога си мисля , че всичките тези жени тръгват с мен , защото искат секс и си мислят , че ще го получат от мен , мислят , че заради това ги търся.

Вземам бутилката и рестото.Мълчаливо кимам.Връщам се за цигарите , чудейки се дали да не пробвам.Качвам се в апартамента си .Сам.Наливам си джин във висока чаша , доливам тоник, слагам 2 кубчета лед и 2 резенчета лимон.Сядам в моето кресло , пускам моята уредба.Зазвучава Take this bottle на Faith no more.Въздъхвам.Този ден все пак ще има край.

Играчки

Най –големият номер, който Дяволът е изиграл на света е ,че убедил света ,че не съще ствува.

Аз съм ракова клетка.Влизам в здрав ,леко нестабилен и емоционален организъм и го изсмуквам, храня се с жизнените му сили.

Обичам да изследвам жените.Избирам си чувствителни и интелигентни , за да ми е забавно да си играя с тях.С нещо извратено,сбъркано в тях.Хората са играчки.Само не разбирам защо са мазохисти.Сами си причиняват толкова болка , не проумявам защо им е необходимо.

В момента си имам две играчки.Едната е високоинтелигентна , психически болна в клиничния смисъл на думата – страда от биполярно афективно разстройство.Има различни периоди- на агресия , на депресия.Правим страхотен секс ,когато е в маниен период.Страхотна е ,обича болката, а аз обожавам да й я причинявам.Не е обичайният тип мазохист.Изпитва удоволствие от това ,наслаждава се пълноценно.Радвам се искрено на този факт.Любопитна е да открие предела на възможностите си.А аз съм достатъчно услужлив да й помогна.С нея никога не знам какво ще се случи ,защото не знам в какъв период ще я заваря.Опитахме да имаме връзка – знаете – общоприетото – срещи ,вечери забавления.Обаче бързо се отказаха , защото най –интересен е сексът с нея и разговорите,които водим междувременно.Така че останахме на най- основното и смисленото от нашите отношения.

Първоначално мислех ,че аз съм причината тя да потъне в мрачните дебри на мазохизма ,емоционалната и физическата болка , но грешах.Според приетата от Фройд теория това се е случило между първата и третата й година.Аз вина нямам.Просто съм доразвил нейната извратеност.И то при условие , че тя си е извратена по принцип.Защото за мен си е доста нормална ситуация да я вържа за леглото и да я чукам грубо.

По едно време й бях купил каишка за врата и така я водех по улиците, харесваше ни.

Стана сложно ,когато тя стана зависима от мен.Беше по –обвързващо , защото не обичам да наранявам излишно.Не че ми пука особено,но не съм злобно - садистичен, а само садистичен.

С нея се забавляваме особено.Извивал съм й ръцете с часове, усещал съм напрежението в костите на пръстите й ,ако стиснех малко по –силно ,щях да ги счупя.Но тя не спря да се опитва да се измъкне , за да ме предизвика.Аз също не се предадох.Пръстите й бяха сини и подути дни наред, палех й цигарата ,защото сама не можеше, решех й косата.

Може би съм я обичал , но не съм сигурен ,защото никога не мога да преценя дали съм влюбен.Не знам какво е чувството, какви са признаците.Усещам липсата й понякога , но има други , които я заместват по някакъв начин , макар че сексът с нея е уникален.

За момент може да си помислите, че съм моногамен.Не съм.Има още една жена, която се върти се около мен като пеперуда около пагубния пламък.Тя е девствена , изпълнена с комплескси и злоба.Не искам да я чукам.Искам да си остане незадоволена и невротична.Тя не ми е равна ,не мога да си играя с нея.Слаба е.Мазохистката поне има инат , оцелява въпреки моята намеса в живота й.

Сиви са дните им , аз ги оцветявам.Аз съм болката , която ги съживява, дразнене по нервните им клетки, обръчът ,който им пречи да поемат дълбоко дъх.Опиянявам се от този факт.

Девствената работи в патологията, понякога ходя при нея през нощта , по време на смяната й .Там е тихо ,спокойно , студено , времето не тече.Когато съм там обикновено се отнасям , излизам от тялото , не искам да наранявам никого.

С времето ставах все по – безчувствен ,по –жесток може би.Не съм им причинявал нищо фатално според моите разбирания , но те може и да не мислят така.Виждах , че страдат.Заприличаха ми на кучета – верни и подчинени на волята ми.Затова харесвам котките –по – трудно е да ги дресираш.Не принуждавам никого да прави нещо или да бъде с мен, те сами си го търсят.

Веднъж се заиграх с девствената , възбудих я , исках да ме желае до такав степен , че да не може да си каже името , да го забрави, да стане едно безпаметно същество ,отдадено единствено на усещанията си.И я оставих тъкмо преди да свърши.Неимоверно удоволствие изпитах.Пак ще го повторя някой ден, но с друга , за да е ново преживяване за нея , да е непозната емоция ,от която аз да почерпя .

Повече не видях девствената.

Мазохистката остана по – лоялна и издръжлива.Уважавам това качество у хората.

Драматичното предстои.

Осъзнах една сериозна грешка във възприятията си -аз съм ракова клетка, но разяждам не чужди организми , а себе си.При това много успешно.Мазохистката е такава и това е факт, обективно отразен в действителността.Но аз не знам какъв съм.И не се познавам.Другите също не ме познават.
Три кутии цигари, блус и много джин провокират сериозни размисли в душата дори и на раковите клетки.Очевидно нещо е сгрешено в мен.Контрастни разсъждения, предвид яснотата в отношенията ми с жените, но се оказа , че имат скрит коз срещу мен - познавам врага, но не познавам себе си.Тъй че според мъдрия Сун Дзъ половината ми битки са обречени на неуспех.
Радвам се ,че девствената си отида от живота ми, защото в нея все още имаше нещо запазено непокътнато и несбъркано.Аз щях да го унищожа, щях да я изчукам грубо и да залича всичко наивно в нея.Вероятно щеше да е и услуга до известна степен, за да й отворя очите и други неща за живота, Вселената и всичко останало...Но защо да си правя труда да бъда запомнен с нещо първо в нейното съществуване, като мога да бъда непокорения връх в кариерата й като жена, по - точно бъдещата й кариера като жена.
Искам да намеря равна на себе си жена, не само в интелектуално отношение, но и като усещане за света, за да разбера как изглеждам в очите на другите.Осъзнавам ,че огледалото ми е прекалено криво и не дава достоверна представа за себе си.
Мазохистката ми е равна като интелект, но в други отношения съм й учител, та се губи тръпката.Тя тепърва има да осъзнава колко безпределна може да е болката , колко измерения може да има, хилядите начини да пищи от болка и удоволствие едновременно.Иска да опита всичко, но надали ще го постигне с мен.Ако приеме предизвикателството да се развива по пътя , който е поела, това означава да участва поне още един човекв нашите забавления.Не съм сигурен все още как би го приела, но смятам чрез силата на дипломацията да постигна желаното - да я накарам да стъпи на ръба на пропастта и да погледне надолу.Да си даде ясна сметка какво я чака и че най- вероятно веднъж прекрачила границата н разума , вече нищо няма да й сеструва същото.Странно нещо е сексът- извъжда на повърхността най - мрачните и неподозирани кътчета от съзнанието и ги изкривява през призмата на удоволствието.А после ни оставя сами да си отговорим на въпроса защо сме такива.И не получаваме еднозначен отговор, защото такъв няма.Ние сме глина в собствените си ръце и позволяваме другите да ни нараняват ,когато могат, а после търсим вината в себе си.Може би не съм достатъчно устойчив , за да я преведа през нейната собствена психика, но поне бих опитал.Ще е като да държа дете, което прави първите си стъпки пред мен, а аз съм незабележимата опора, която не му позволява да загуби равновесие.
Може би е мой ред да загубя моето , да престана да налагам контрол над хората и да ги оставя да се запазят що годе нормални.
Усещам ,че мазохистката се отдалечава от мен.В един момент просто ще изчезне от живота ми и ще намери друг ,който да я води през дебрите на сбърканата й душа.Защото учителите се менят, но ученикът учи докато е жив.Според собствената ми теория на баланса тя скоро ще го направи, защото ще е ой ред да бъда изоставен.Заради това, че изоставих девствената, че не довърших започнатото.
Вероятно ще спре да ме търси и да говори с мен, ще се случва нещо в живота й , но аз няма да научавам първи.Може би понякога ще се чукаме заради доброто старо време и фактът , че съм първият й учител.Ще стане плавно и постепенно, защото ще си мисли ,че така ми спестява болка.Но няма да стане.В момента , в който усетя, че е готова да ме остави, ще я зарежа пръв.Ще изчезна като дим от живота й и ще изтрия всички следи след себе си.Мираж и единствено спомени в съзнанието й ,нищо повече.Без материални белези от мен.
Егоистично и практично.Бързо е ,не губи ценно време и спестява излишните емоции.Напоследък имам проблем с тях - не успявам да ги укротя.
Искам да намеря съзнание, което да се опре на моето, да познава всичките ми номера и да не ми позволи да ги приложа, да се надиграваме, докато аз загубя и оставя всичко това зад гърба си.Но никоя жена не остава толкова дълго, независимо по чие съгласие си е отишла.