Аз съм една илюзия.Живея заради усмивките на хората.Добре звучи ,нали?Може би вече съм ви симпатичен. Аз съм уникален човек –през деня работя като клоун в цирка,дставям радост на децата.Имам си всичко необходимо – червения нос,безумната перука, голечите обувки, широкия панталон на райета и си имам собстевна маска – за да я направя ми трябва поне час.
Имам си еднастрахотнасвирак, с която обожавам дастряскам хората по улиците.Да, често ходя в този вид .Привличам вниманието на хората за миг, погледите ,смехът им – те са моята храна.Но най- много се радвам на детските усмивки.КОгато застана пред тях,приготвил хиляди номера ,когато видя блесналите им очички,аз ставам като тях.Превръщам се в немирно хлапе, въоръжено с воден пистолет или малкото съкровище на мама или злия по- голям брат.Забавно е.Много.
Някои от децата идват редовно ,обичат ме.Когато ме видят по улиците се втурват към мен ,прегръщат ме , радват ми се.Винаги нося бонбони в джоба си ,за да имам какво да им дам.
Забавно беше.
Наложи се да зарежа може би единственото нещо ,към което бях привързан.Все пак там аз съм водещият ,мен гледат ,нося маска и червен нос.Трябва да ви кажа,че един червен нос винаги може да бъде от полза.
И така станах безаботен клоун ,клоун без цирк.Какво друго ми оставаше да направя освен да се превърна в нов вид клоун.Знаете,по принцип на нас ни се смеят.Аз обаче реших ,че този път аз ще им са смея.
Само едно ще ви кажа-претърпях неуспех.Хората явно не са готови да чуят истините ,които се чувствам длъжен да им кажа.Това еистина №1 от новия ми живот.След две години в новата ми професия аз реших ,че имам нужда от промяна.Знам ,че звуча като четиридесетгодишна домакиня с две деца ,която вече е склонна на самоубийство и/ или убийство само при мисълта за тенджери в мивката , но нещата наистина взеха да загрубяват.Две натъртвания, счупена китка ,насинено око – може би и аз попрекалих с подецняването на хората , но виновен ли съм ,че има толкова несъвршенство ,крачещо нехайно по тази тясна планета.
И понеже така или иначе винаги съм бил в сферата на услугите,разбирате ,че беше съвсем логично да стан жиголо.Ами да!Какво по –естествено?
Отново радвам хората ,отново ги забавлявам ,просто се преориентирах в аудиторията –от невинни хлапета към жени.
Тук най- после сполучих.Трябва да призная,че черпих до голяма степен от опита си на клоун.Все пак няма бивши клоуни ,нали?
Чрез смеха те стават по –достъпни ,скъсяват дистанцията ,плащат повече( все пак и това има значение),стават още по – пламенни .И тук всичко започна добре .Беше забавно ,ново ,вълнуващо.Сега на мен даваха бонбони и всеки беше сладък по свой начин,несравним с останалите.
И так започна моето пристрастяване към бонбоните.Стараех се с всяка да бъда различен,невиждан досега , да отгатвам мислите и чувствата им преди тях самите, да отгатвам желанията, копнежите.Трябва да ви издам една тайна – Открих универсалната рецепта за успех .Да , ще ви я открия ,без това няма значение вече.Тайната е проста като всички гениални неща – всяка жена иска да чуе , че е единствена.Няма значение в какво ,важното е да й го кажеш.
Една имаше страхотна усмивкау друга невероятна коса, трета – перфектен секси задник.Откривахтова в тях и им го казвах.Действаше като магия.Безотказно .Носеше ми се славата.Аз не бях просто мъжка проститутка, аз бях завоевател, победител.
Признавам си започнах да се опиянявам от постоянното им обожание.Беше смешно чак - даваха всичко ,почти оглупели , не толокова заради това , което правех , а заради това ,което им говорех – бавно,настойчиво ,постоянно.
Съвет – постоянството е предпоставка за успеха.
Обаче взе да ми доскучава – стигнах до безспорния връх в тази област.Бях пробвал хиляди начини, хиляди пози, различни тактики ,места, обстановки и установих един абсурд – всичките ми сеструваха абсолютно еднакви.Да, без никаква разлика.Истина № 2 - върхът е скучна място.
Ужасих се от тази гадна констатация – всъщност те не се различават по абсолютно нищо.Зелени очи, сини очи, чернокоси, руси – няма значение .Това ме вбеси – как аз щях да бъда различен в техните очи, щом всички те бяха еднакви?Депресираща мисъл нали?
Не бях сигурен какво да правя.Започнах леко да злобея към тях – закъснявах , не отивах на уговореното място ,бях безразличен ,студен ,равнодушен към ласките им .Поразителното беше , че това ги нахъсваше още повече – ставаха смешни ,жалки , нелепи с грима си ,хилядите копринени нощници ,еднаквия аромат в спалнята.
Казвам ви, побърках се, не знаех какво да правя.Чувствах се изцеден ,предаден също.Къде отиде цялата забава,по дяволите!Защо никой не ме предупреди?Тогава се сетих – бях твърде зает с тях.
Странно , не помня името на нито една .Сякаш всички те са едно създание с хиляди очи и също толкова усти.Започнах да сънувам кошмари с многоокото чудовище.
Реших да се махна .Но този път да започна на чисто .По правилата.Какво значи това ли?Ами кротко ,мирно и тихо.Първо опипвам почвата, после връхлитам.
И така ,аз заминах.Отидох на непознат остров , където бях нов и чужд.Не бях клоун ,жиголо.Никакъв.Просточовек.Мъж.
Установих се.Бавно и постепенно си създадох навици.Странях от хората ,особено от жените най – вече.
Месец след като се нанесох в апартамента си,нов човек се нанесе в съседния.Странно защо това ме подразни.Бях свикнал да съм сам,да няма никого наоколо.
Появиха се цветя на терасата, шезлонг,масичка.Чувах музика.Моята музика – това трябва да го отбележа.Всяко мое любимо парче явно беше любимо и на моя съсед.Дори режимът ни беше същият – нощ в будуване, сън до обяд ,кафе на терасата , макар да не го бях засякъл нито веднъж, виждах понякога празната чаша от кафе на масата.
Човешко беше да проявя любопитство.Искаше ми се да разбера що за човек живее до мен.Един ден видях на масичката томеч на Уайлд.Това беше – трябваше да се запозная с този човек.
Престраших се и оставих бележка на терасата с покана за кафе на следващия ден.Намерих в отговор зелен балон ,написано на него с черен маркер „Ами добре.”
Станах по – раноот необходимото,взех душ,направих кафе.Сложих го на терасата, запалих цигара и зачаках.
Ето ,че се появи.По дяволите, това беше жена.Всъщност нещо като жена с много детски форми и някакво двойнствено излъчване.Гледаха ме насмешливо зелено – кафяви очи, някакво дребно създание се усмихваше насреща , прокарвайки пръсти през късите си рошави коси.
Бутнах чашите , разлях кафе.Заеквах.Забравих да приложа тактиката .Бях доста учуден и ядосан от това.Говорех глупости, общи приказки.Помислих си,че може би поне червеният нос можеше да помогне , но го бях хвърлил отдавна.
Честно казано , изобщо не ми мина през ума , че това е баналната любов от пръв поглед.Не съм наивник , но наистина не предполагах , че изглжда по този начин – човек направо изглупява.
А тя се усмихва насреща с въпроса:
_Ти не ме помниш ,а? Аз съм Стела.
_ Коя Стела?
_ 79 – та в списъка ти,забрави ли?Аз бях тази с най- блестящите очи,които си виждал.
Внезапно осъзнах какво всъщност става-за какво беше музиката ,изобщо всичко.Мисля ,че се зарадвах.Не помня.Беше ме обхванала някаква мъгла.
Най – проклетото бе, че така и не успях да си я спомня от този период.За мен беше абсолютно непознат човек.Само едно мога да кажа – наистина имаше блестящи очи.
Тя си отиде, а аз загубих съня си.Не ядях, не излизах,слушах непрекъснато музика и я дебнех.Превънах се в хърбав хищник със сенки под очите, който следи набелязаната жертва.
Само че жертвата се оказа по – обигран хищник и от мен.Започна да води разни мъже, чувах смях,виждах чашите на терасата,слушах ги как правят секс.Бавно подивявах.Не можех да говоря с нея – какво бих могъл да й кажа?
Сами разбирате какво следваше –пиех,седях с поглед вперен в терасата й и не знаех какво да правя.Два месеца търпях.Съзнавах ,че чашата ще прелее ,само не знаех кога.
То се случи от само себе си.
Една вечер тя се прибра с някакъв мъж.Този път беше различно ,беше тихо, нямаше я показността ,която ме вбесяваше непрекъснато.
Имаше свещи навсякъде.Даже и на терасата.Не издържах на гледката.В този момент те се появиха прегърнати ,явно щастливи.
Такава болка не бях изпитвал никога.Не помня нищо повече от тази нощ.Осъзнах се едва в моя апартамент с ръце целите в кръв.Само можех да предполагам какво съм извършил.Знам само, че нещо в мен просто изчезна, изпари се.
Сега съм само една обезглавена илюзия.Можеше да не се случи точно така, не мислите ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар