love parade

Седя пред входа и нехайно се оглеждам.От опит знам , че разсеяният вид не предизвиква внимание у хората в случаите , когато не желая да бъда забелязан.Защото по принцип привличам внимание.Особено женското.

Паля цигара и пристъпвам от крак на крак.Дъхът ми изглежда катодим в този студен зимен ден.Имам още време.Имам 45 минути да реша какъв човек искам да бъда.

Да си призная – аз до подобен избор рядко стигам, тъй като недопускам да ме притискат до стената.

Вървя по улицата , гледам предимно настрани ,което е изключение,защото погледът ми обикновено винаги търси контакт с очите на другия.Забавям крачка покрай една витрина – оглеждам силуета си в нея.Висок ,с прибрана назад коса , яке , огромен кафяв пуловер с капси на врата , дънки, кафяви обувки , раница на гърба и цигара в устата.Знам , че притежавам неустоим чар.Нямам представа какво точно в мен привлича жените, но е факт, че не енужнодо спирам погледа си втори път върху някоя , за да спечеля вниманието й.Това е винаги игра ,уборба за надмощие,състезание , в което по – добрият винаги съм аз.Може би съм малко самовлюбен , но това отчасти се дължи на етикета „различен”,лепнат ми от периода на съзряване.

Наближавам едната цел.Всъщност причината да съм раздвоен са две жени.Звучи нелепо , когато към всяка подхождом като към поредна , но се случи.Те нямат нищо общо.Едната е сладка , игрива , излъчваща не сексапил , а секс.С такава жена знаеш какво те очаква , знаеш какво ще ти даде.Ще бъде забавно , леко , пенливо като шампанско и ще остави приятен вкус в устата ти.Ще има много смях , барове , будуване до сутринта , ще се търкаляте в росната трева пиянии опиянени.в общи линии това е тя.Сравнително интелигентна , знае какво иска , без илюзии и завишени очаквания.Може би и без изненади.С нея ми е приятно.Харесва ми компанията й , парфюмът й.добра двойка сме , сексът е отличен , лесен , приятен.Разговорите са неангажиращи , с много усмивки и леко надлъгване.Тя знае , не , по – скоро усеща , че не е единствена, но не й пука.

Другата не я познавам. Ди вавсе още неопитомена.Чарът й е в това , че е абсолютно непринудена и естествена, не е умее да лъже.Липсват й женските лисичи номера.За сметка на това има други – сменя подхода , темпото.Не ревнува , но знам , че иска да е само тя.Някак логично си го изисква.И някак логично смятам, че й се полага.И наистина с нея не знаех как да започна.Използвах познатите методи- разбра ги , но не ме разкри.Само показа , че не са необходими.Понякога водим борба за надмощие , скрито и без думи.Дава ми много ,сякаш всичко и в следващия миг си го взима без да й мигне окото.Тя ще иска много, ще го показва само с поглед , за да ме вбесява.

На пръв поглед проблем няма , предвид това какъв човек съм.Не обичам да има обвързване- „strings attached”.Не е нужно да се обвързвам , за да получа нещо.

Остават ми 20 минути да реша.Неусетно съм се запътил към заведението , където имам среща със сладката.Хората ги оприличавам по вкуса ,който предизвикват в мен като асоциация.Уговорих си среща и с двете по едно и също време на различни места , за да не мога да се измъкна.Ако са една след друга , може да избера първата и да не отида при втората.А може и да отида и при двете и всичко да продължи както досега.Това е лесно.Искам и на мен веднъж да ми е сложно.Горчивата все ми натяква , че всичко при мен е прекалено лесно и това ме проваля.Отчасти греши , защото знам какво ме интересува и го преследвам.Лошото е , че когато се сдобия с него , губи смисъл и го захвърлям.

Четвъртата ми цигара е пред „Inferno” – подходящо мяста за мен и Сладката .Виждам я как е седнала на едно от сепаретата и пие някаква розова гадост.Тя и нейните цветни питиета.Само не мога да разбера защо е подранила с 15 минути.Може и тя да има резервен план, не бих се учудил.

Сега ми остава време само да мина през „Карма „ , където ме очаква Горчивата и да видя какво прави.Все още нямам представа какво решение ще взема.Очаквам да ме тресне като тухла четворка по главата.

Стигам до заведението .Навреме за уговорената среща.Стоя от другата страна на улицата и като виден лешояд си чакам жертвата., за да реша дали да впия нокти в нея за по – дълго.Никой не идва.По принцип е изключително точна.И да иска , просто не може да закъснява.Минават 15 минути, сещам се , че и Сладката ме чака.Тя е отнесена , а и знае , че обикновено закъснявам.Защо тогава подрани днес?

Къде е Горчивата?Влизам в заведението , оглеждам масите , дори нахлувам в дамската тоалетна, не ми пука , трябва да съм сигурен, че я няма.Е , няма я .Сядам на бара и си поръчвам кафе .Може би нещо се е случило , но не смея да се обадя по телефона и да разбера.Внезапно нещо в мен се пречупва и възприятията ми стават безумно забавени.Кафето е горчиво , не усещам вкуса на цигарите.Не съм изпаднал в паника , просто в един момент се почувствах , сякаш нещо ми се изплъзва.Сякаш влиянието , което винаги съм смятал , че притежавам , не съществува.Това може да ме смачка.Убива ме.

Оставих кафето си недопито, платих,излязох.Денят загуби смисълът си.Всъщност има ли значение какъв човек съм?Това всеки го разбира , като се съпостави с другите, базата за сравнение е от първостепенна важност.Заради един си лош , заради друг – добър.

Несъзнателно тръгнах по същия път , по който дойдох.Познатото не плаши , нали?

Минах пак покрай „Inferno”.Сладката пиеше оранжева гадост.Все така блага и спокойна.Ужасих се и бързо продължих, завих зад ъгъла и се спрях задъхан , сякаш съм спринтирал.Запалих цигара.Опитах се да продължа спокойно към в къщи.Може би там ще проумея какво става.

На път за вкъщи влязох в денонощния с идеята , че бутилка джин и бутилка тоник ще прояснят съзнанието ми.Поисках и кутия Muratti, защото моите свършваха.Вдигам очи към продавачката да й дам парите.С един поглед я прецених – тръпчива.Знам , че с няколко добре подбрани фрази тя ще пожелае да дойде при мен , щом й свърши смяната или каквото е там.Побиват ме тръпки .Понякога си мисля , че всичките тези жени тръгват с мен , защото искат секс и си мислят , че ще го получат от мен , мислят , че заради това ги търся.

Вземам бутилката и рестото.Мълчаливо кимам.Връщам се за цигарите , чудейки се дали да не пробвам.Качвам се в апартамента си .Сам.Наливам си джин във висока чаша , доливам тоник, слагам 2 кубчета лед и 2 резенчета лимон.Сядам в моето кресло , пускам моята уредба.Зазвучава Take this bottle на Faith no more.Въздъхвам.Този ден все пак ще има край.