Играчки

Най –големият номер, който Дяволът е изиграл на света е ,че убедил света ,че не съще ствува.

Аз съм ракова клетка.Влизам в здрав ,леко нестабилен и емоционален организъм и го изсмуквам, храня се с жизнените му сили.

Обичам да изследвам жените.Избирам си чувствителни и интелигентни , за да ми е забавно да си играя с тях.С нещо извратено,сбъркано в тях.Хората са играчки.Само не разбирам защо са мазохисти.Сами си причиняват толкова болка , не проумявам защо им е необходимо.

В момента си имам две играчки.Едната е високоинтелигентна , психически болна в клиничния смисъл на думата – страда от биполярно афективно разстройство.Има различни периоди- на агресия , на депресия.Правим страхотен секс ,когато е в маниен период.Страхотна е ,обича болката, а аз обожавам да й я причинявам.Не е обичайният тип мазохист.Изпитва удоволствие от това ,наслаждава се пълноценно.Радвам се искрено на този факт.Любопитна е да открие предела на възможностите си.А аз съм достатъчно услужлив да й помогна.С нея никога не знам какво ще се случи ,защото не знам в какъв период ще я заваря.Опитахме да имаме връзка – знаете – общоприетото – срещи ,вечери забавления.Обаче бързо се отказаха , защото най –интересен е сексът с нея и разговорите,които водим междувременно.Така че останахме на най- основното и смисленото от нашите отношения.

Първоначално мислех ,че аз съм причината тя да потъне в мрачните дебри на мазохизма ,емоционалната и физическата болка , но грешах.Според приетата от Фройд теория това се е случило между първата и третата й година.Аз вина нямам.Просто съм доразвил нейната извратеност.И то при условие , че тя си е извратена по принцип.Защото за мен си е доста нормална ситуация да я вържа за леглото и да я чукам грубо.

По едно време й бях купил каишка за врата и така я водех по улиците, харесваше ни.

Стана сложно ,когато тя стана зависима от мен.Беше по –обвързващо , защото не обичам да наранявам излишно.Не че ми пука особено,но не съм злобно - садистичен, а само садистичен.

С нея се забавляваме особено.Извивал съм й ръцете с часове, усещал съм напрежението в костите на пръстите й ,ако стиснех малко по –силно ,щях да ги счупя.Но тя не спря да се опитва да се измъкне , за да ме предизвика.Аз също не се предадох.Пръстите й бяха сини и подути дни наред, палех й цигарата ,защото сама не можеше, решех й косата.

Може би съм я обичал , но не съм сигурен ,защото никога не мога да преценя дали съм влюбен.Не знам какво е чувството, какви са признаците.Усещам липсата й понякога , но има други , които я заместват по някакъв начин , макар че сексът с нея е уникален.

За момент може да си помислите, че съм моногамен.Не съм.Има още една жена, която се върти се около мен като пеперуда около пагубния пламък.Тя е девствена , изпълнена с комплескси и злоба.Не искам да я чукам.Искам да си остане незадоволена и невротична.Тя не ми е равна ,не мога да си играя с нея.Слаба е.Мазохистката поне има инат , оцелява въпреки моята намеса в живота й.

Сиви са дните им , аз ги оцветявам.Аз съм болката , която ги съживява, дразнене по нервните им клетки, обръчът ,който им пречи да поемат дълбоко дъх.Опиянявам се от този факт.

Девствената работи в патологията, понякога ходя при нея през нощта , по време на смяната й .Там е тихо ,спокойно , студено , времето не тече.Когато съм там обикновено се отнасям , излизам от тялото , не искам да наранявам никого.

С времето ставах все по – безчувствен ,по –жесток може би.Не съм им причинявал нищо фатално според моите разбирания , но те може и да не мислят така.Виждах , че страдат.Заприличаха ми на кучета – верни и подчинени на волята ми.Затова харесвам котките –по – трудно е да ги дресираш.Не принуждавам никого да прави нещо или да бъде с мен, те сами си го търсят.

Веднъж се заиграх с девствената , възбудих я , исках да ме желае до такав степен , че да не може да си каже името , да го забрави, да стане едно безпаметно същество ,отдадено единствено на усещанията си.И я оставих тъкмо преди да свърши.Неимоверно удоволствие изпитах.Пак ще го повторя някой ден, но с друга , за да е ново преживяване за нея , да е непозната емоция ,от която аз да почерпя .

Повече не видях девствената.

Мазохистката остана по – лоялна и издръжлива.Уважавам това качество у хората.

Драматичното предстои.

Осъзнах една сериозна грешка във възприятията си -аз съм ракова клетка, но разяждам не чужди организми , а себе си.При това много успешно.Мазохистката е такава и това е факт, обективно отразен в действителността.Но аз не знам какъв съм.И не се познавам.Другите също не ме познават.
Три кутии цигари, блус и много джин провокират сериозни размисли в душата дори и на раковите клетки.Очевидно нещо е сгрешено в мен.Контрастни разсъждения, предвид яснотата в отношенията ми с жените, но се оказа , че имат скрит коз срещу мен - познавам врага, но не познавам себе си.Тъй че според мъдрия Сун Дзъ половината ми битки са обречени на неуспех.
Радвам се ,че девствената си отида от живота ми, защото в нея все още имаше нещо запазено непокътнато и несбъркано.Аз щях да го унищожа, щях да я изчукам грубо и да залича всичко наивно в нея.Вероятно щеше да е и услуга до известна степен, за да й отворя очите и други неща за живота, Вселената и всичко останало...Но защо да си правя труда да бъда запомнен с нещо първо в нейното съществуване, като мога да бъда непокорения връх в кариерата й като жена, по - точно бъдещата й кариера като жена.
Искам да намеря равна на себе си жена, не само в интелектуално отношение, но и като усещане за света, за да разбера как изглеждам в очите на другите.Осъзнавам ,че огледалото ми е прекалено криво и не дава достоверна представа за себе си.
Мазохистката ми е равна като интелект, но в други отношения съм й учител, та се губи тръпката.Тя тепърва има да осъзнава колко безпределна може да е болката , колко измерения може да има, хилядите начини да пищи от болка и удоволствие едновременно.Иска да опита всичко, но надали ще го постигне с мен.Ако приеме предизвикателството да се развива по пътя , който е поела, това означава да участва поне още един човекв нашите забавления.Не съм сигурен все още как би го приела, но смятам чрез силата на дипломацията да постигна желаното - да я накарам да стъпи на ръба на пропастта и да погледне надолу.Да си даде ясна сметка какво я чака и че най- вероятно веднъж прекрачила границата н разума , вече нищо няма да й сеструва същото.Странно нещо е сексът- извъжда на повърхността най - мрачните и неподозирани кътчета от съзнанието и ги изкривява през призмата на удоволствието.А после ни оставя сами да си отговорим на въпроса защо сме такива.И не получаваме еднозначен отговор, защото такъв няма.Ние сме глина в собствените си ръце и позволяваме другите да ни нараняват ,когато могат, а после търсим вината в себе си.Може би не съм достатъчно устойчив , за да я преведа през нейната собствена психика, но поне бих опитал.Ще е като да държа дете, което прави първите си стъпки пред мен, а аз съм незабележимата опора, която не му позволява да загуби равновесие.
Може би е мой ред да загубя моето , да престана да налагам контрол над хората и да ги оставя да се запазят що годе нормални.
Усещам ,че мазохистката се отдалечава от мен.В един момент просто ще изчезне от живота ми и ще намери друг ,който да я води през дебрите на сбърканата й душа.Защото учителите се менят, но ученикът учи докато е жив.Според собствената ми теория на баланса тя скоро ще го направи, защото ще е ой ред да бъда изоставен.Заради това, че изоставих девствената, че не довърших започнатото.
Вероятно ще спре да ме търси и да говори с мен, ще се случва нещо в живота й , но аз няма да научавам първи.Може би понякога ще се чукаме заради доброто старо време и фактът , че съм първият й учител.Ще стане плавно и постепенно, защото ще си мисли ,че така ми спестява болка.Но няма да стане.В момента , в който усетя, че е готова да ме остави, ще я зарежа пръв.Ще изчезна като дим от живота й и ще изтрия всички следи след себе си.Мираж и единствено спомени в съзнанието й ,нищо повече.Без материални белези от мен.
Егоистично и практично.Бързо е ,не губи ценно време и спестява излишните емоции.Напоследък имам проблем с тях - не успявам да ги укротя.
Искам да намеря съзнание, което да се опре на моето, да познава всичките ми номера и да не ми позволи да ги приложа, да се надиграваме, докато аз загубя и оставя всичко това зад гърба си.Но никоя жена не остава толкова дълго, независимо по чие съгласие си е отишла.