Разбита ми е ръката, боли ме сърцето, не съм спала към 40 часа вече, изпих колкото се може повече мартинита, имам синини, сърцебиене и съм в безтегловност....Има ли място за разпилели се души като моята?
Играя си на силна, самоуверена и независима жена, а всъщност искам само да ме прегърне, да ме обвие с любовта си, да съм спокойна...
И същевременно не намирам покой и търся нова тръпка.
неделя, 31 януари 2010 г.
събота, 23 януари 2010 г.
Циркът е пълен!
Снощи..Дълга, бурна, невъзможна, луда и неадекватна вечер..Бях обещала на вярната приятелка да и помогна за изпитите, което включва здраво обясняване на 1000 страници абстракции и простотии.И понеже съм вярно другарче, отидох към 7 да й помогна колкото мога.В паузите между набиването на канче в главата говорехме за нещата, който вълнуваха сърцата ни и предимно ги карат да спират.Тя с нейните емоционални багажи, аз с моите.В 9 ми звъни телефонът,обажда се другото другарче и ми заявява, че е пиян и депресиран и нямало да ме чака.Подмамвам го с разни обещания, пуша една цигара с нея и отивам да го видя.Той вече се обезсмъртил, гледа странно и оцъклено, а аз се появявам като рицаря, който трбва да спаси и него и целия свят, но най - вече него и пингвините.Още водим философския спор какъв цвят са пишките на пингвините.
Там е и моят Отело, който се държи към мен като куче към кокала си, не го дава, не го яде, ревнува от целия свят, но се прави, че не му пука.А аз като една вярна Дездемона, Пенелопа и други подобни едва сдържам търпението си да не му прегризя врата..
Нареждаме се на масата в обичайното ни заведение, сякаш се пазим един от друг.Всеки имам чувството, е готов да побегне, ако малко го уязвиш...Чак е странно, защото на теория всички сме близки.Обичаме се, уважаваме се, бихма направили всичко един за друг..
Междувременно някаква руса пънкарка ми лази по нервите.Много обичам да ми дават акъл перхидролени девойки с вид на игленик.Нищо лично, аз също съм във фаза, в която дупча по себе си колкото се може повече обици, без да плаши в работно време.Но някак си мразя да ме подценяват по презумпция, ей така, докато си пие бирата.Истината е, че ревнувам най - добрия си приятел.Не обичам и аз да си деля кокала...
След няколкочасово обикаляне на кръчмите и много философски размисли прибирам вярното другарче да правим компания на другото диване, което има изпит само след няколко часа.Тръсваме го него да спи, а ние с нея сядаме да нищим мъжете в живота си, въпросите за изпита и кофите кафе, които сме изпили, за да можем изобщо да мислим...
Няма да споделям грешните си мисли и тайните целувки, няма да споделям, че имах адско сърцебиене и исках да се заровя в някоя дупка и да не мисля за нищо, няма да кажа и причините довели до този срив.Само ще кажа, че ТОй се обади в много неподходящ момент. "Къде си?С кой си там?Идвам до час да те прибирам!"
И дойде, провери какво правя, с кого съм, после седна на дивана и заспа.Беше пиян като дойде....Изтрезня на сутринта, гледаше странно.Носеше ме на рамо цяла сутрин.През нощта в краткия час и половина, когато и аз реших да поспя, той легна върху мен и ме обгърна цялата с тялото си, сякаш да не избягам или някой евентуално ще дойде и ще ме отнеме от него.
КЪде щеше да ме прибере?У нас или у тях?И защо трябваше да ме прибира, щом сме "само приятели"?Какво дели с всички останали, та иска да си го прибере само за себе си, но не иска да ми дари малко покой?
Прибрах се с главоболие и сърцебиене, размазани сенки, като пребита.Преборих се в една битка, загубих друга.Луда нощ..
Там е и моят Отело, който се държи към мен като куче към кокала си, не го дава, не го яде, ревнува от целия свят, но се прави, че не му пука.А аз като една вярна Дездемона, Пенелопа и други подобни едва сдържам търпението си да не му прегризя врата..
Нареждаме се на масата в обичайното ни заведение, сякаш се пазим един от друг.Всеки имам чувството, е готов да побегне, ако малко го уязвиш...Чак е странно, защото на теория всички сме близки.Обичаме се, уважаваме се, бихма направили всичко един за друг..
Междувременно някаква руса пънкарка ми лази по нервите.Много обичам да ми дават акъл перхидролени девойки с вид на игленик.Нищо лично, аз също съм във фаза, в която дупча по себе си колкото се може повече обици, без да плаши в работно време.Но някак си мразя да ме подценяват по презумпция, ей така, докато си пие бирата.Истината е, че ревнувам най - добрия си приятел.Не обичам и аз да си деля кокала...
След няколкочасово обикаляне на кръчмите и много философски размисли прибирам вярното другарче да правим компания на другото диване, което има изпит само след няколко часа.Тръсваме го него да спи, а ние с нея сядаме да нищим мъжете в живота си, въпросите за изпита и кофите кафе, които сме изпили, за да можем изобщо да мислим...
Няма да споделям грешните си мисли и тайните целувки, няма да споделям, че имах адско сърцебиене и исках да се заровя в някоя дупка и да не мисля за нищо, няма да кажа и причините довели до този срив.Само ще кажа, че ТОй се обади в много неподходящ момент. "Къде си?С кой си там?Идвам до час да те прибирам!"
И дойде, провери какво правя, с кого съм, после седна на дивана и заспа.Беше пиян като дойде....Изтрезня на сутринта, гледаше странно.Носеше ме на рамо цяла сутрин.През нощта в краткия час и половина, когато и аз реших да поспя, той легна върху мен и ме обгърна цялата с тялото си, сякаш да не избягам или някой евентуално ще дойде и ще ме отнеме от него.
КЪде щеше да ме прибере?У нас или у тях?И защо трябваше да ме прибира, щом сме "само приятели"?Какво дели с всички останали, та иска да си го прибере само за себе си, но не иска да ми дари малко покой?
Прибрах се с главоболие и сърцебиене, размазани сенки, като пребита.Преборих се в една битка, загубих друга.Луда нощ..
вторник, 19 януари 2010 г.
неделя, 17 януари 2010 г.
сряда, 13 януари 2010 г.
Не мога да понасям мрачните дни, не мога да ги издържам.Искам да ги прекарвам в леглото с книжка, без телефон, без никаква връзка с цивилизацията.Писнало ми е от нея, а и на нея от мен сигурно.
Е бати и мрънливия сезон.КАто мине Коледа ивсичко угасва.Крепи ме надеждата за слънцето през пролетта, топлите дни, прекарани на фонтаните с приятели и хладните сутрини, когато още няма хора по улиците и усещаш мириса на дърветата, зеленината те обгръща и е тихо.
Пак съм се разфилософствала...Това е щото не съм си лягала може би.Но зимата не е особено интересно да посрещаш изгрева, приемете го на доверие..
Вчера започнах да се задушавам от хора и приказки.Хората говорят уникално много, слушат много по- малко и после се чувстват неразбрани...Отдалечават се едни от други, без да съзнават причината.
Искам повече, искам още, искам друго, искам себе си..И да спра цигарите.
Е бати и мрънливия сезон.КАто мине Коледа ивсичко угасва.Крепи ме надеждата за слънцето през пролетта, топлите дни, прекарани на фонтаните с приятели и хладните сутрини, когато още няма хора по улиците и усещаш мириса на дърветата, зеленината те обгръща и е тихо.
Пак съм се разфилософствала...Това е щото не съм си лягала може би.Но зимата не е особено интересно да посрещаш изгрева, приемете го на доверие..
Вчера започнах да се задушавам от хора и приказки.Хората говорят уникално много, слушат много по- малко и после се чувстват неразбрани...Отдалечават се едни от други, без да съзнават причината.
Искам повече, искам още, искам друго, искам себе си..И да спра цигарите.
събота, 2 януари 2010 г.
23:16
Майната ви на всички.Честита ви Нова година, нека ви донесе сбъдване на мечтите ви...Ако мечтаете де, защото статистическото ми проучване води до заключението, че хората вече само боязливо се надяват на някакви неща, без ясната и крепка надежда да ги получат.Иначе духът владее материята и силата да променим живота си е в нашите ръце.Малко ме хваща яд на книгите за положително мислене понякога...идват ми малко като силиконовите цици на бившата на моя бивш, като кукла Барби в грозна найлонова обвивка, като крушите от Перу, които изглеждат прекрасно, но ми разкървавяват венците - толкова са твърди и безвкусни.
Посрещнах 2010 година по нощница, с плетени чорапи до коленете, пилешка супа, липов чай и 39 градуса температура.Какво значи това?Какво ме очаква през тази година при подобно начало?Иначе точно в 12 часа ме обзе страхотен смях, заразителен и непрестанен, чак сълзи ми излязоха...Но после угаснах.А може би просто треската е надделяла...
Можех да съм на една вила с част от приятелите - тази част, която е по двойки и всички вече са семейства или са на прага на тази крачка.А аз съм приятелката, която се чувстват длъжни да уреждат с кумовете, приятелите и познатите си с надеждата да запълнят някаква празнина.На знам само моя или тяхна.Там щях да съм седнала на ъгъла на масата и щях да учавствам като страничен наблюдател..И да се чувствам виновна, че на 25 не знам кой е мъжът за мен и че все още страдам по човек, който ме изкарва от равновесие твърде често и им се струва нездравословен за мен.Сякаш префектният мъж е като морков - пълен с витамини, полезен за тена и слънчевото ми настроение....
На другата вила пък са бохемските ми приятели.Те щяха да се напият като прасета, един от тях щеше да ме гледа с влажен поглед цяла вечер и да очаква да отвърна на влажните му целувки.Сякаш някакво езеро се е настанило в него, толкова влага има.Обаче аз не пия вече, не пуша, нямаше да се впиша там...
Защо спрях да пия ли?Заради поредния пристъп на лудост, който започна със сухо мартини и завърши с това, че помнех колко питиета съм изпила по маслинките...И се оказа, че адски много хора са загрижени за мен, за моето емоционално състояние.И всеки се втурва да ме предпазва, все едно съм от стъкло и ще се счупя при по- силен допир с реалността.Те обаче не осъзнават, че като съм на 8 мартинита това ми е напълно безразлично.Че съм се облякла като 15 -годишна не заради себе си, а заради тях.Да съм в хармония с представата им за мен.Забелязала съм, че като оставиш хората да си мислят за теб разни неща и поддържаш тази представа за себе си у тях, е много по - спокойно, по -тихо.Мога да си чета кротко в ъгъла или пуша трева пред любимото заведение и да няма проблем, защото е напълно оправдаващо очакванията им.Защото когато аз съм в "особено настроение" ми се прощава всичко, това е като парола, с която ме пускат на свобода да правя простотии, с неясното обещание после някой да ми помогне за поемането на последиците.И аз се възползвам.Нагло.Защото освен всичко друго съм и манипулативна кучка и когато показвам часто от уязвимото ми Аз, то е с цел да получа или да постигна нещо.Защото дотолкова съм се извратила в отношенията си с хората, че имам чувството, че непрекъснато искат нещо от мен.Може би аз им служа като напомнящ знак, че те всъщност са щастливи...А дали са?Едната има връзка от 8 години, която не е мръднала и на йота в развитието си и вечер се прибира да спи при други мъже, не за да прави секс, а просто да спи при тях.Другата има приятел, с който се допълват невероятно много, но междувременно е влюбена в неговия колега си пише по скайпа с него до късно през нощта, докато нейният собствен мъж отдавна спи.И с когото тя не иска да се раздели.Третата живее с бащата на детето си, но веднъж на 2 седмици слага черната рокля и жартиерите и отива на ябълков сладкиш у един французин, с когото си говорят на немски, защото само на този език се разбират.
или най- добрият ми приятел, който е влюбен в едно малко мизерно момиченце, което е дотолкова потънало в себе си, че изобщо не отчита, че и той е на планетата.Или другият ми най- добър приятел, който ходи с някаква 18 -годишна шмакта, която освен да се цупи и да мълчи и да прави свирки, друго не знае.Иначе е много умна за възрастта си.Аз това не го знам, защото тя не говори.
Или моят бивш, онзи първият, с когото правех плановете как ще се казват децата ни и ще тренират плуване, та той милият прекарал Нова година с 15 мацки и още 2 пича.И какво си спретнали - момичетата си имали играчки, но момчетата все пак получили свирки.Да не са валат де, не за друго...
Или сегашният бивш, който се държи като деспот и се опитва да впрегне всичките ни приятели да ме пазят и гледат, за да не разбера, че всъщност той иска да ме предпази от всичко и всички.И най - вече от разговорите с други мъже...
Или новият познат, който иска да лиже подметките на обувките ми и да ми прислужва..Малко садо. мазо да го разиграваме...Не му идва на ума обаче, че моето безразличие ще бъде много по- болезнено от камшика, за който мечтае, защото ще го изсипя цалото върху главата му - просто не понасям мрънкащи момченца, които не получават това, което искат, но упорито си седят на едно място, без да проумеят, че така желаното не се постига.
Слушам Kings of Leon, 17, Ohh, she`s only seventeen....И аз бях на толкова някога.Не, не искам да се върна там - тогава бях грозна, дебела, скована, скучна - това виждах в огледалото поне..Сега съм аз, такава, каквато искам да бъда и да изглеждам, като изключим това, че още не говоря руски и задникът ми трябва да стане още малко по- малък от сега...
Орязах косата си, сложих пак тъмния грим, ръчно направената кожена гривна и любимия парфюм.И накъде вървя?Сънувам сън, след седмици сънувам продължението, сънувам много, сънувам дълго...А да спя не мога...Имам сенки под очите, особено под лявото око, малко сякаш някой ме е цапнал, но не силно, сякаш се е колебаел, докато е нанасял удара.Едната ми ръка седи ожулена повече от месец, имам синина на лявото коляно, защото паднах от стола , докато украсявах елхата.Огромното пластмасово чудовище, украсено с златни и червени топки и гирлянди, което се намести нагло на мястото на естествената елха с нейната миризма и смола, която остава по пръстите ми.Защото винаги аз избирах елхата и си я носех сама до вкъщи.После сама си я слагах в саксията, простите ставаха черни и кални, измръзнали от студа.Но миризмата беше омагьосваща..
Наивно празнуваме началото на новата година, сякаш идва ново завъртане на колелото и всичко щ е ново и различно.Но как ще е такова, щом ние сме същите?Можем ли да виждаме промените, когато ние самите не сме се променили?Или сме?Внезапно угаснали като коледна елха, на която са изгоряли светлинките..
Посрещнах 2010 година по нощница, с плетени чорапи до коленете, пилешка супа, липов чай и 39 градуса температура.Какво значи това?Какво ме очаква през тази година при подобно начало?Иначе точно в 12 часа ме обзе страхотен смях, заразителен и непрестанен, чак сълзи ми излязоха...Но после угаснах.А може би просто треската е надделяла...
Можех да съм на една вила с част от приятелите - тази част, която е по двойки и всички вече са семейства или са на прага на тази крачка.А аз съм приятелката, която се чувстват длъжни да уреждат с кумовете, приятелите и познатите си с надеждата да запълнят някаква празнина.На знам само моя или тяхна.Там щях да съм седнала на ъгъла на масата и щях да учавствам като страничен наблюдател..И да се чувствам виновна, че на 25 не знам кой е мъжът за мен и че все още страдам по човек, който ме изкарва от равновесие твърде често и им се струва нездравословен за мен.Сякаш префектният мъж е като морков - пълен с витамини, полезен за тена и слънчевото ми настроение....
На другата вила пък са бохемските ми приятели.Те щяха да се напият като прасета, един от тях щеше да ме гледа с влажен поглед цяла вечер и да очаква да отвърна на влажните му целувки.Сякаш някакво езеро се е настанило в него, толкова влага има.Обаче аз не пия вече, не пуша, нямаше да се впиша там...
Защо спрях да пия ли?Заради поредния пристъп на лудост, който започна със сухо мартини и завърши с това, че помнех колко питиета съм изпила по маслинките...И се оказа, че адски много хора са загрижени за мен, за моето емоционално състояние.И всеки се втурва да ме предпазва, все едно съм от стъкло и ще се счупя при по- силен допир с реалността.Те обаче не осъзнават, че като съм на 8 мартинита това ми е напълно безразлично.Че съм се облякла като 15 -годишна не заради себе си, а заради тях.Да съм в хармония с представата им за мен.Забелязала съм, че като оставиш хората да си мислят за теб разни неща и поддържаш тази представа за себе си у тях, е много по - спокойно, по -тихо.Мога да си чета кротко в ъгъла или пуша трева пред любимото заведение и да няма проблем, защото е напълно оправдаващо очакванията им.Защото когато аз съм в "особено настроение" ми се прощава всичко, това е като парола, с която ме пускат на свобода да правя простотии, с неясното обещание после някой да ми помогне за поемането на последиците.И аз се възползвам.Нагло.Защото освен всичко друго съм и манипулативна кучка и когато показвам часто от уязвимото ми Аз, то е с цел да получа или да постигна нещо.Защото дотолкова съм се извратила в отношенията си с хората, че имам чувството, че непрекъснато искат нещо от мен.Може би аз им служа като напомнящ знак, че те всъщност са щастливи...А дали са?Едната има връзка от 8 години, която не е мръднала и на йота в развитието си и вечер се прибира да спи при други мъже, не за да прави секс, а просто да спи при тях.Другата има приятел, с който се допълват невероятно много, но междувременно е влюбена в неговия колега си пише по скайпа с него до късно през нощта, докато нейният собствен мъж отдавна спи.И с когото тя не иска да се раздели.Третата живее с бащата на детето си, но веднъж на 2 седмици слага черната рокля и жартиерите и отива на ябълков сладкиш у един французин, с когото си говорят на немски, защото само на този език се разбират.
или най- добрият ми приятел, който е влюбен в едно малко мизерно момиченце, което е дотолкова потънало в себе си, че изобщо не отчита, че и той е на планетата.Или другият ми най- добър приятел, който ходи с някаква 18 -годишна шмакта, която освен да се цупи и да мълчи и да прави свирки, друго не знае.Иначе е много умна за възрастта си.Аз това не го знам, защото тя не говори.
Или моят бивш, онзи първият, с когото правех плановете как ще се казват децата ни и ще тренират плуване, та той милият прекарал Нова година с 15 мацки и още 2 пича.И какво си спретнали - момичетата си имали играчки, но момчетата все пак получили свирки.Да не са валат де, не за друго...
Или сегашният бивш, който се държи като деспот и се опитва да впрегне всичките ни приятели да ме пазят и гледат, за да не разбера, че всъщност той иска да ме предпази от всичко и всички.И най - вече от разговорите с други мъже...
Или новият познат, който иска да лиже подметките на обувките ми и да ми прислужва..Малко садо. мазо да го разиграваме...Не му идва на ума обаче, че моето безразличие ще бъде много по- болезнено от камшика, за който мечтае, защото ще го изсипя цалото върху главата му - просто не понасям мрънкащи момченца, които не получават това, което искат, но упорито си седят на едно място, без да проумеят, че така желаното не се постига.
Слушам Kings of Leon, 17, Ohh, she`s only seventeen....И аз бях на толкова някога.Не, не искам да се върна там - тогава бях грозна, дебела, скована, скучна - това виждах в огледалото поне..Сега съм аз, такава, каквато искам да бъда и да изглеждам, като изключим това, че още не говоря руски и задникът ми трябва да стане още малко по- малък от сега...
Орязах косата си, сложих пак тъмния грим, ръчно направената кожена гривна и любимия парфюм.И накъде вървя?Сънувам сън, след седмици сънувам продължението, сънувам много, сънувам дълго...А да спя не мога...Имам сенки под очите, особено под лявото око, малко сякаш някой ме е цапнал, но не силно, сякаш се е колебаел, докато е нанасял удара.Едната ми ръка седи ожулена повече от месец, имам синина на лявото коляно, защото паднах от стола , докато украсявах елхата.Огромното пластмасово чудовище, украсено с златни и червени топки и гирлянди, което се намести нагло на мястото на естествената елха с нейната миризма и смола, която остава по пръстите ми.Защото винаги аз избирах елхата и си я носех сама до вкъщи.После сама си я слагах в саксията, простите ставаха черни и кални, измръзнали от студа.Но миризмата беше омагьосваща..
Наивно празнуваме началото на новата година, сякаш идва ново завъртане на колелото и всичко щ е ново и различно.Но как ще е такова, щом ние сме същите?Можем ли да виждаме промените, когато ние самите не сме се променили?Или сме?Внезапно угаснали като коледна елха, на която са изгоряли светлинките..
Абонамент за:
Публикации (Atom)