Снощи..Дълга, бурна, невъзможна, луда и неадекватна вечер..Бях обещала на вярната приятелка да и помогна за изпитите, което включва здраво обясняване на 1000 страници абстракции и простотии.И понеже съм вярно другарче, отидох към 7 да й помогна колкото мога.В паузите между набиването на канче в главата говорехме за нещата, който вълнуваха сърцата ни и предимно ги карат да спират.Тя с нейните емоционални багажи, аз с моите.В 9 ми звъни телефонът,обажда се другото другарче и ми заявява, че е пиян и депресиран и нямало да ме чака.Подмамвам го с разни обещания, пуша една цигара с нея и отивам да го видя.Той вече се обезсмъртил, гледа странно и оцъклено, а аз се появявам като рицаря, който трбва да спаси и него и целия свят, но най - вече него и пингвините.Още водим философския спор какъв цвят са пишките на пингвините.
Там е и моят Отело, който се държи към мен като куче към кокала си, не го дава, не го яде, ревнува от целия свят, но се прави, че не му пука.А аз като една вярна Дездемона, Пенелопа и други подобни едва сдържам търпението си да не му прегризя врата..
Нареждаме се на масата в обичайното ни заведение, сякаш се пазим един от друг.Всеки имам чувството, е готов да побегне, ако малко го уязвиш...Чак е странно, защото на теория всички сме близки.Обичаме се, уважаваме се, бихма направили всичко един за друг..
Междувременно някаква руса пънкарка ми лази по нервите.Много обичам да ми дават акъл перхидролени девойки с вид на игленик.Нищо лично, аз също съм във фаза, в която дупча по себе си колкото се може повече обици, без да плаши в работно време.Но някак си мразя да ме подценяват по презумпция, ей така, докато си пие бирата.Истината е, че ревнувам най - добрия си приятел.Не обичам и аз да си деля кокала...
След няколкочасово обикаляне на кръчмите и много философски размисли прибирам вярното другарче да правим компания на другото диване, което има изпит само след няколко часа.Тръсваме го него да спи, а ние с нея сядаме да нищим мъжете в живота си, въпросите за изпита и кофите кафе, които сме изпили, за да можем изобщо да мислим...
Няма да споделям грешните си мисли и тайните целувки, няма да споделям, че имах адско сърцебиене и исках да се заровя в някоя дупка и да не мисля за нищо, няма да кажа и причините довели до този срив.Само ще кажа, че ТОй се обади в много неподходящ момент. "Къде си?С кой си там?Идвам до час да те прибирам!"
И дойде, провери какво правя, с кого съм, после седна на дивана и заспа.Беше пиян като дойде....Изтрезня на сутринта, гледаше странно.Носеше ме на рамо цяла сутрин.През нощта в краткия час и половина, когато и аз реших да поспя, той легна върху мен и ме обгърна цялата с тялото си, сякаш да не избягам или някой евентуално ще дойде и ще ме отнеме от него.
КЪде щеше да ме прибере?У нас или у тях?И защо трябваше да ме прибира, щом сме "само приятели"?Какво дели с всички останали, та иска да си го прибере само за себе си, но не иска да ми дари малко покой?
Прибрах се с главоболие и сърцебиене, размазани сенки, като пребита.Преборих се в една битка, загубих друга.Луда нощ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар