23:16

Майната ви на всички.Честита ви Нова година, нека ви донесе сбъдване на мечтите ви...Ако мечтаете де, защото статистическото ми проучване води до заключението, че хората вече само боязливо се надяват на някакви неща, без ясната и крепка надежда да ги получат.Иначе духът владее материята и силата да променим живота си е в нашите ръце.Малко ме хваща яд на книгите за положително мислене понякога...идват ми малко като силиконовите цици на бившата на моя бивш, като кукла Барби в грозна найлонова обвивка, като крушите от Перу, които изглеждат прекрасно, но ми разкървавяват венците - толкова са твърди и безвкусни.
Посрещнах 2010 година по нощница, с плетени чорапи до коленете, пилешка супа, липов чай и 39 градуса температура.Какво значи това?Какво ме очаква през тази година при подобно начало?Иначе точно в 12 часа ме обзе страхотен смях, заразителен и непрестанен, чак сълзи ми излязоха...Но после угаснах.А може би просто треската е надделяла...
Можех да съм на една вила с част от приятелите - тази част, която е по двойки и всички вече са семейства или са на прага на тази крачка.А аз съм приятелката, която се чувстват длъжни да уреждат с кумовете, приятелите и познатите си с надеждата да запълнят някаква празнина.На знам само моя или тяхна.Там щях да съм седнала на ъгъла на масата и щях да учавствам като страничен наблюдател..И да се чувствам виновна, че на 25 не знам кой е мъжът за мен и че все още страдам по човек, който ме изкарва от равновесие твърде често и им се струва нездравословен за мен.Сякаш префектният мъж е като морков - пълен с витамини, полезен за тена и слънчевото ми настроение....
На другата вила пък са бохемските ми приятели.Те щяха да се напият като прасета, един от тях щеше да ме гледа с влажен поглед цяла вечер и да очаква да отвърна на влажните му целувки.Сякаш някакво езеро се е настанило в него, толкова влага има.Обаче аз не пия вече, не пуша, нямаше да се впиша там...
Защо спрях да пия ли?Заради поредния пристъп на лудост, който започна със сухо мартини и завърши с това, че помнех колко питиета съм изпила по маслинките...И се оказа, че адски много хора са загрижени за мен, за моето емоционално състояние.И всеки се втурва да ме предпазва, все едно съм от стъкло и ще се счупя при по- силен допир с реалността.Те обаче не осъзнават, че като съм на 8 мартинита това ми е напълно безразлично.Че съм се облякла като 15 -годишна не заради себе си, а заради тях.Да съм в хармония с представата им за мен.Забелязала съм, че като оставиш хората да си мислят за теб разни неща и поддържаш тази представа за себе си у тях, е много по - спокойно, по -тихо.Мога да си чета кротко в ъгъла или пуша трева пред любимото заведение и да няма проблем, защото е напълно оправдаващо очакванията им.Защото когато аз съм в "особено настроение" ми се прощава всичко, това е като парола, с която ме пускат на свобода да правя простотии, с неясното обещание после някой да ми помогне за поемането на последиците.И аз се възползвам.Нагло.Защото освен всичко друго съм и манипулативна кучка и когато показвам часто от уязвимото ми Аз, то е с цел да получа или да постигна нещо.Защото дотолкова съм се извратила в отношенията си с хората, че имам чувството, че непрекъснато искат нещо от мен.Може би аз им служа като напомнящ знак, че те всъщност са щастливи...А дали са?Едната има връзка от 8 години, която не е мръднала и на йота в развитието си и вечер се прибира да спи при други мъже, не за да прави секс, а просто да спи при тях.Другата има приятел, с който се допълват невероятно много, но междувременно е влюбена в неговия колега си пише по скайпа с него до късно през нощта, докато нейният собствен мъж отдавна спи.И с когото тя не иска да се раздели.Третата живее с бащата на детето си, но веднъж на 2 седмици слага черната рокля и жартиерите и отива на ябълков сладкиш у един французин, с когото си говорят на немски, защото само на този език се разбират.
или най- добрият ми приятел, който е влюбен в едно малко мизерно момиченце, което е дотолкова потънало в себе си, че изобщо не отчита, че и той е на планетата.Или другият ми най- добър приятел, който ходи с някаква 18 -годишна шмакта, която освен да се цупи и да мълчи и да прави свирки, друго не знае.Иначе е много умна за възрастта си.Аз това не го знам, защото тя не говори.
Или моят бивш, онзи първият, с когото правех плановете как ще се казват децата ни и ще тренират плуване, та той милият прекарал Нова година с 15 мацки и още 2 пича.И какво си спретнали - момичетата си имали играчки, но момчетата все пак получили свирки.Да не са валат де, не за друго...
Или сегашният бивш, който се държи като деспот и се опитва да впрегне всичките ни приятели да ме пазят и гледат, за да не разбера, че всъщност той иска да ме предпази от всичко и всички.И най - вече от разговорите с други мъже...
Или новият познат, който иска да лиже подметките на обувките ми и да ми прислужва..Малко садо. мазо да го разиграваме...Не му идва на ума обаче, че моето безразличие ще бъде много по- болезнено от камшика, за който мечтае, защото ще го изсипя цалото върху главата му - просто не понасям мрънкащи момченца, които не получават това, което искат, но упорито си седят на едно място, без да проумеят, че така желаното не се постига.
Слушам Kings of Leon, 17, Ohh, she`s only seventeen....И аз бях на толкова някога.Не, не искам да се върна там - тогава бях грозна, дебела, скована, скучна - това виждах в огледалото поне..Сега съм аз, такава, каквато искам да бъда и да изглеждам, като изключим това, че още не говоря руски и задникът ми трябва да стане още малко по- малък от сега...
Орязах косата си, сложих пак тъмния грим, ръчно направената кожена гривна и любимия парфюм.И накъде вървя?Сънувам сън, след седмици сънувам продължението, сънувам много, сънувам дълго...А да спя не мога...Имам сенки под очите, особено под лявото око, малко сякаш някой ме е цапнал, но не силно, сякаш се е колебаел, докато е нанасял удара.Едната ми ръка седи ожулена повече от месец, имам синина на лявото коляно, защото паднах от стола , докато украсявах елхата.Огромното пластмасово чудовище, украсено с златни и червени топки и гирлянди, което се намести нагло на мястото на естествената елха с нейната миризма и смола, която остава по пръстите ми.Защото винаги аз избирах елхата и си я носех сама до вкъщи.После сама си я слагах в саксията, простите ставаха черни и кални, измръзнали от студа.Но миризмата беше омагьосваща..
Наивно празнуваме началото на новата година, сякаш идва ново завъртане на колелото и всичко щ е ново и различно.Но как ще е такова, щом ние сме същите?Можем ли да виждаме промените, когато ние самите не сме се променили?Или сме?Внезапно угаснали като коледна елха, на която са изгоряли светлинките..