Не мога да понасям мрачните дни, не мога да ги издържам.Искам да ги прекарвам в леглото с книжка, без телефон, без никаква връзка с цивилизацията.Писнало ми е от нея, а и на нея от мен сигурно.
Е бати и мрънливия сезон.КАто мине Коледа ивсичко угасва.Крепи ме надеждата за слънцето през пролетта, топлите дни, прекарани на фонтаните с приятели и хладните сутрини, когато още няма хора по улиците и усещаш мириса на дърветата, зеленината те обгръща и е тихо.
Пак съм се разфилософствала...Това е щото не съм си лягала може би.Но зимата не е особено интересно да посрещаш изгрева, приемете го на доверие..
Вчера започнах да се задушавам от хора и приказки.Хората говорят уникално много, слушат много по- малко и после се чувстват неразбрани...Отдалечават се едни от други, без да съзнават причината.
Искам повече, искам още, искам друго, искам себе си..И да спра цигарите.