Днес съм непушач.Вчера бях пушач, вероятно и утре ще бъда.Все не успявам да ги откажа проклетиите, ама като ми е кеф да запаля така става.
Снощи изпуших една кутия за 3 часа, което си е цяло постижение просто.Седях си кротко с 15 индивида от мъжки пол и си димях, докато те се емоционираха заради някакъв мач, чийто резултат не разбрах.Много се впрягат за глупости.
И тогава дойде този, който гъделичка здраво любопитството ми.Необщителен и самодостатъчен, но ето че за поредна вечер му правя компания в пиенето и сладко си говорим.Той знае, че съм нечия, познава и този, на когото принадлежа.Но го улавям,че трябва да си го припомня, макар да не изразява външно кой знае какви емоции.Как искам да чета мисли......
Да му вляза в уравновесената и не проявяваща емоции глава и да видя какво става там.
Любопитството ми е събудено и иска да му пусна някакво предизвикателство, не обича да скучае.