Армията на генерално прецаканите се множи.Наличието на интелект в младежта клони към нула, ако не и към отрицателни стойности.И защо? Защото прекрасното поколение не чете книги и не проявява интерес към друго, освен към себе си.Егоцентризмът е на почит.
Не знаят думички като"геноцид" и "холокост".Събират се на "аграрни" партита, на които се обсъжда коя с кой е спала и колко му е дебел.Да, размерът няма значение, ако визираме дължината.
Липсва желанието за усъвършенстване, задоволяват се с минимум информация за максимум "лекота в главата"( мнанието на една 85 - годишна баба).
И това е поколението на бъдещето.Разликата между тях и мен реално е само няколко години, а всъщност ни делят стени, векове, цели светове сякаш.
Не че не раждам и аз мъдрости от сорта на "Хеликоптерите са душите на умрелите танкове.",но поне през останалото време ме води някаква амбиция.
Общото между нас е промишленото количество алкохоло, което се изпива и проблемите в родната семейна стряха.Разлика - ние пушим и трева, те карат на амфети.
Общо - не ни радва заобикалящата ни среда, насилие и стотиците часове, убити в безцелно скитане по планетата.Разлика- аз ще убия мъката с готина книга или смислен филм, които да ме впечатлят и да обсебят с дни съзнанието ми.А те ще гледат Н- тото продължение на тъпа комедия или хорър.
Някой знае ли кой е Булат Окуджава?В университета вече приемат и с двойки на изпитите.Летвата на каквото и да било интелектуално развитие гони пода.
Не че аз съм най-интелигентната и умната на планетата.Но поне имам надежда за себе си.И никаква за тях.
Къса памет, мода, безмислен смях и празни погледи са белезите на малките сладки 16-17- годишни девойки, класифицирани като"покемонки" срлед заобикалящата ме среда.
Процедурата е : запознаваш се с невинната непълнолетна девойка, оказва се тъпа и девствена.Няма да я опънеш на първата вечер, но на четвъртата вече си се класирал.Нямате теми на разговор, затова взимаш някое другарче за интелектуален буфер.
Освен всичко друго излизат на конвейер тези, които се водят "алтернативни чеда" - черен молив, черни дрехи, лак, коса..Армията на нощните шкафчета ни превзема.
Веднъж се опитах да проследя бройките на един приятел.Проблемът беше, че всички бях едни и същи.Думи, жестове, погледи - равни до безобразие, имащи някаква форма , но лишени от съдържание.
Може би звуча злобно и надуто, но наистина го мисля и го виждам всеки ден.Не казвам, че не съм минала през дивашките тийнейджърски изцепки като да се прибера с огненочервена коса или да ходя със сини кубинки и блузи поне 5 номера по-големи.Но беше не само, за да ме забележат.
Къде изчезна невинноста?
Няма коментари:
Публикуване на коментар