Емоционалният ми багаж се върна.Внезапно, яростно отново ми нахлу в животеца и ей на, налага ми се да се справям с това.Не знам какво иска за пореден път от мен, не знам какво толкова му липсва от мен в големия, необятен свят, пълен с чудеса... Така де, аз също имам нужда от time off, и аз искам да си щракам с пръсти, ама вече не смя, защото като щракна два пъти и проклетията се появява от нищото, за да ми усложнява битието, което и без това си ми е доволно оплетено.
Проблемът е,че дълго време мислех,че имам нужда от него, че той е този, който ме дърпа напред, понеже ме държи в постоянно напрежение.Че ме прави загадъчна и интересна, непредсказуема по този начин.Да, ама не.Чушки!Тежи си като една най-обикновена котва и ми къса нервите методично и с явно удоволствие.
Зарязах го за известно време, но то стана по-зле положението, понеже се появиха други багажчета и те завзеха крехкото ми вътрешно мирче и го направиха на пух и прах.В своя защита мога да кажа,че умря достойно и по самурайски. ..................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар