Главата ми е напълно празна, а трябва да е пълна все с умни неща, по презумпция, която май ще се превърне от оборима в оборена.Е бати скуката!Кой идиот е измислил идеята, че като се загробя 4 месеца в родната стряха, ще стана гений и ще си взема шибаните 6 държавни от първия път.Да бе, един мармот свиваше...Само че той вече е свил и се е напушил, копелето, а пък аз съм на същия хал, без съществена промяна.
Това ми е най-важното, оттук нататък това било Рубикон...В дивия, имам 20 000 страници четене, това не ме променя, не ставам по-добра, по -цинична - определено, но някакъв особен алтруизъм и желание да спасявам света - никс.Напротив - мога да ви кажа как да си намалите данъците, да вземете законно пари от държавата и кой съдия ще ви помогне, ако сте обвинени в нещо....
И с всичко е така, аз, болният максималист, все съм на крачка от желаното и все малко не ми достига.На върха на пръста не ми достига.И изпъвам жили от яд, ама все тая, като съм преебаната после аз.
Аналният секс не е страшен, даже напротив....Но чак толкова анално податлива, та да понасям всички капризи на съдбата не съм, мамка му!
Искам си емоциите - чисти и наподправени, несдържани, справедливи или не.Писна ми от каменни изражения като ми и избият чивиите и им заговоря истините в очите.
И като си помисля колко сили хабят хората, за да си създават защитни механизми, за да не бъдат уязвими, наранени, е, това ако не страхливщина, аз съм китайка!А аз китайка не съм определено.Ама и самурай не съм, макар много да ми се иска да имам един меч и за най-малката обида да хвърчат глави, защото честта, ако не най-важна, то поне е едно от най-важните неща, за да се усеща тънката линия между човека и животното.
Единствените същества, които се изчервяват и изпитват срам, са хората.Скоро и с това няма да можем да се похвалим!

Мразя мускулната треска след скачане и мятане на коси и крайници по разни концерти.Опитвах се на обяд да стана, без да се разпадна, уж мисията се оказа възможна, но едва сега усещам последиците от няколкото дръпки тревица и джинчето.Дошъл ми е пауърът да дивея, без и мисъл в главата, че ще има и утре.
Концертът беше на Sno.b и Sepuko 6.Голям купон беше, голямо чудо.
Всички дружно сме се намахали, кой се е добрал до тревата, кой кара само на алкохолец, но в резултат от всеобщите ни усилия, всичките 25 човека - ентусиасти сме ние, се бяхме вкарали кой в каквото състояние е могъл.С гордост мога да заявя, че аз бях от свежарките.

По едно време се наложи да си прибирам дружката от обятията на непълнолетно татуирано детенце, което се оказа кофти подводница и почти щеше да се стигне до бой.Заради едното побарване по задника.Не че моята девойка е разбрала този факт, защото отдавна беше спряла да приема и да предава.
Все се чудя на мъжете - какво делят по дяволите???Значи ние сме мъжка компания, само две сме момичетата в нея, виновни ли сме, че ни свалят чат пат и че чат пат ние не се дърпаме.Не помня някой да ме е заплювал, за да ме варди от нападение.Или поне да ми се признае правото на преценка, щото аз някой като не ме радва, го отсвирвам къде нежно, къде не.А ето изведнъж се завзема изцяло властта и се стига до "Кой ти е позволил да я пипаш?"
Иди обяснявай, че тя не може да си стои на краката, детето също.А аз в ролята на умиротворител не успях да кажа и една дума, защото мъжорята се събраха на два лагера и взеха да се разправят.И като застанах между тях, никой не ме забеляза...
Като кахак на всичко това едно двукрилно гардеробче си ме заплю мене и ми вървя по петите цяла вечер.То не бяха усмивки, обичайните опити да скъси дистанцията, да ме хване за ръка, да ме прегърне.Единствената полза от него беше яката трева.
Най-якото -седнах на бара и загледах от високото хората около мен.Пиещи, танцуващи, куфеещ, каращи се, целуващи се.Като на всеки един концерт с приглушена светлина - всеки влиза във свой филм, понякога има място за още някого, понякога не.Но всеки изпитва някаква емация, изписана е на лицето му.А аз я чета и изпивам, може би защото не си позволявам прекалените емоции на себе си...Или защото не искам другите да стават свидетели на това...Искам да е само в моята глава, не и на лицето ми.Вероятно очите ми така или иначе ме издават, но все пак - да не потрепва мускул.Не знам защо го правя, навик е, инстникт.Природа.
Предпочитам да ловувам, да си играя, да предизвиквам и да дразня, отколкото да покажа какво изпитвам.По-лесно и безопасно е.Safety first.

Каишката

Не виждате каишката на врата ми, нали?Но тя е там.Стиска нежно и внимателно гърлото ми от години, дотолкова съм свикнала с нея, че съм привикнала да си поемам дъх на съвсем малки вдишвания, за да не се впива в жилите ми непрекъснато.Това те кара да се замисилш за всяка поета глътка въздух, за това как я пилееш, за какво я използваш.Всичко това се случва, разбира се, защото съм принудена от болката да обръщам внимание на това.

Мое лично мнение е, че хората не обръщат внимание на дразнители, които не им се навират постоянно в очите и са по-склонни да ги игнорират, ако няма непосредтвена опасност или не загубят търпение.Тоест някой може да ти бръмчи в ухото, но щом от това не се умира, може и да го изтърпиш няколко часа.
Мъчително е да осъзнаеш с колко много се примиряват хората.Как свиват жизненото си пространство до минимум, само и само да не поемат инициативата да променят живота си.Не осъзнават пропиляното, загубено нехайно, за да не се затрудняват излишно.Търпима болка - превръща се в ежедневие, а после и в начин на живот.И какво става с тях - роботи, зомбита и разни други низши форми на живот, лишени от воля за борба със себе си и всички останали.
Вероятно и аз съм като тях, но просто имам каишка на врата и тя малко или много ми напомня ежесекундно това, което те често и завинаги забравят.Дали аз съм късметлийката или те?
Аз виждам, те не, те не правят нищо, аз не мога - забравихте ли - имам каишка на врата.И свободният й край не е в моята ръка.Аз също съм нечия кукла, дали на конци не зная, но съм на колене и очаквам друг да реши съдбата ми.Не защото така съм решила, а защото не съм взела никакво решение по въпроса.
А сега като се замисля и не знам какво решение бих взела.Колебанието е приятел, нали?Предпазва ни от прибързването р разумни граници.Но никой не ни казва какво ни предпазва от него, когато то завладее мислите ни и не можем да вземе решение?Няма хепиенд, има само енд.

Хладнокръвно

Усещаше ,че нещо ново и непознато се заражда в него.Обхваща го като в някакъв капан и надделява над собствената му воля.Току що се бе събудил и още се излежаваше.Почувства топлината на ръката й ,когато тя се обърна и я положи на гърдите му в съня си.Обхвана го лека досада ,защото косите й се разпиляха по лицето му.Дори и спяща, тя се нуждаеше от него и търсеше тялото му.

Той леко се измъкна от прегръдката й и стана.Отиде до прозореца и погледна навън.Светът си беше същият,животът кипеше.Само ,че не достигаше звук заради новите прозорци,които не позволяваха на градския шум да нарушава спокойствието в апартамента.

Той запали цигара и пое дълбоко дъх.Обърна се отново към леглото и я загледа.Ето пак.от известно верем сякаш нямаше нищж в него-никаква емоция , трепет дори.Любимата жена вече беше бреме,дразнеше се от признаците на влюбеност в поведението й.Дразнеше се и натова,че трябваше да отвръща на милите й жестове и думи,но не можеше иначе.Не искаше проблеми.Разбити сърца – ужас.Всеки път ,когато му писнеше да показва чувства, които не изпитва , пред очите му изплуваше едни и същи кошмарни картини.Тя – разплакана,стояща в дъжда пред апаратамента му,20 съобщения на секретаря,картички....Не искаше подобни усложнения.Усложнения – замисли се над значението на думата.Отдавна беше свикнала да прави или не праваи това или онова , за да няма усложнения.искаше спокойствие.

А тя го дразнеше.Побъркваше го парфюмът й, жестовете й, постоянните й приказки , разбирането ,което винаги проявяваше към неговите „ закъснения”.Не , не й изневеряваше.Нямаше търпението да започва нова връзка.Да започне отначало с безкрайните разговори, комплименти, цветя, жестове на внимание , изпращания и целувки по бузата, когато всъщност иска секс , би било убийствено.Не , щом веднъж е минал през целия този ад, не е необходимо да повтаря.А май беше щастлив , когато тя му сеотаде за първи път, преди 2 години.Тогава го наричаше „правене на любов”, а сега просто секс.

Тя се събуди.Жалко.Поне ще му направи кафе.Довечера имали среща с приятели за вечеря?Много добре, бил забравил.

Всъщност неговите „закъснения” бяха единственото му време сам.Всеки ден ходеше след работа на пристанището и гледаше корабите, мръсната морска вода , хората , които работят на доковете , глъчката заглушаваше мислите му и тогава имаше оправдание , че се чувства като празна черупка.Винаги имаше усещането за празнота , но там то не беше толкова осезаемо.

Денят изтече почти безболезнено , защото тя излезе на пазар и го остависам със себе си.Не можеше да не оцени факта, че тя усещаше , когато искаше да е сам.Винаги си намираше тактични извинения , за да го остави.И никакви излишни въпроси.

След половин час трябваше да са ресторанта.Той се беше облякъл и търпеливо я чакаше в хола.Не продължи дълго.След около пет минути тя излезе от спалнята .Изглеждаше отлично – подходяща рокля, добре подбрани бижута, елегантни прическа и грим, обувки и чанта в тон.И за това й беше благодарен – беше привлекателна и чаровна и му отиваше.Бяха чудесна двойка.Двойка , на която не се задаваха въпроси дали са щастливи и кака решават проблемите си.Напротив – тях ги даваха като пример за безоблачно разбирателство и хармония.

Вечерята мина леко.Хората , които нямат проблеми са лесни за общуване.Огледа всеки един по отделно.Да, най – добрите му приятели , някои от тях с приятелките си .Хубаво вино , добра храна , приятна музика, уютна обстановка и високи цени – признак на успеха – всички са успели , всекие доказан в професията си.

Обзе го злоба към тях.Не му се стоеше там, не желаеше да се усмихва доволно, да държи ръката й отвреме навреме и да се усмихва на нейното „скъпи”.Искаше да почувства режещ студ, тръпки по гръбначния си стълб, леден въздух в дробовете..Все пак не беше толокова зле.Загледа се в една двойка на съседната маса.Мъжът гледаше жената в очите , галеше ръката й, нашепваше нещо , а тя се усмихваше.Той не усети как цинична усмивка разтегли устните му, присвил очи.

След „ прекрасната „ по всеобщо мнение вечеря , те се прибраха в тихото , топло жилище.Сега идваше най – неприятната част – трябва да стане страстен и изпълнен с желание.Понякога сам си се чудеше как се възбужда , след като спеше с нея , само защото тя го очакваше от него .Но по този начин се избягваха проблемите.

Ето – затваря вратата , обръща я към себе си , целува я.Започва да сваля дрехите й , водейки якъм спалнята.Успокояваше се , че до час ще приключи.

След поредното успешно избягване на усложненията в живота той се отпусна на своята половина от леглото , обърна й гръб и заспа.

Сутринта се събуди късно , усети слънчевите лъчи по лицето си и бавно отвори очи.Огледа се.Нямаше никого – тя беше отишла на работа или някъде другаде – все тая.

Отново го обхвана чувството , че всичко е различно , странно , чуждо.Опита се да си спомни кога е започнало това състояние, но не успя.

Стана от леглото и потърси халата си.Намери го , облече го и застана пред огледалото , за да се огледа.Внезапно мисълта ,че нещо не енаред завладя мислите му и катоогън пламна в съзнанието му.Всеедно имаше температура , изгаряше го непозната треска.Той разбра.Не виждаше цветовете.Всичко беше черно, бяло или безкрайна вариация на сивото.Светът нямаше цвят.Той беше сив, стаята беше сива.Погледна през прозореца -хората бяха сиви , фонтанът също, водата , изтичаща се от него също беше сива.

Затвориочи и ги отвори отново .Същото.Добре , сега трябва да се успокои и да помисли.Тя дали му беше оставила кафе?

love parade 2

Поредният самотен сив ден.Като всеки преден и всеки следващ.Вървя по скучната сива улица и ритам камъчетата по пътя си.Измествам тяхната съдба , защото не мога да променя своята.Аз съм човек, леко невротичен, на прага на неуспеха , с огромен потенциал според другите , но разпилян в хиляди неща, които нямат връзка помежду си , затова съм обречен на провал.Не е нарочно ,просто за кратък период от време се влюбих в рисуването , после в писането , бях уличен музикант, продавах стари книги, антики , фотоапарати.Сега не правя нищо.Обикалям баровете в търсене на съвършения алкохол , този , който води до просветление.Знам , че ще сетите за абсента –не , искам нещо по –силно ,вдъхновяващо , внушаващо нови идеи.Пресъхнал извор съм .Опитах невероятни комбинации, коктейли , количества.Резултат няма.Реших , че е от обстановката.Сменях заведенията – по едно питие навсякъде.

Един единствен път бях на косъм да постигна желаното.В някакъв мръсен задимен бар пиех ром с мента – за част от секундата димът от цигарата ми застина във въздуха , стана тихо и светло , зададох въпроса си , но не чух така търсения отговор.

Станах и си тръгнах .Не пих повече тази нощ.На следващата не излязох, едва след седмица не издържах и поех търсенето си .

С надеждата за нещо отново влязох в същия бар.Търсех , ала не знаех какво.Седнах на бара срещу някакви отвратителни огледала.Обърнах се настрани , познавам си физиономията , няма да си я гледам как се изменя от алкохола.

И тогава видях в огледалото изкривеното отражение на най – пленяващата жена на света.С тъмна блестяща коса и огромни прозрачни очи.Не знам какъв цвят бяха , но не откъсвах поглед от тях.Времето спря.Исках да стана и да отида при нея , да я заговоря , прегърна , целуна.Обърнах й гръб и запалих цигара, за да се съвзема.Отново вдигнах очи към огледалото –очите ми добиха собствен живот и не се подчиняваха на волята ми –гледаха единствено в нея.Тя усети , че някой я гледа и отвърна на изгарящия ми поглед , после сведе очи.Стан бавно , взе си чашата и се приближи към мен.Каза ми „Наздраве” , пиеше ром с мента – дъхът ми спря от това съвпадение.

Не знаеше какво да каже.Тя започна да говори.Разказа му как като дете играела на двора в къщата на баба си , за червената си рокля и огромните панделки в косите .За обеленото коляно и крадените ябълки , които падали от джобовете й , докато бягала от чуждия двор.За белега на ръката й от нож.Той имаше същия на лявата си ръка , нейният беше на дясната.Огледални бяха.Тя се учуди , когато й го показа , но не каза нищо.Само се облегна на гърдите му и така замря .Сърцето му заби бясно и той се уплаши ,че щеше да усети.Но беше невъзможно .Или поне така му се искаше.

Изпрати я до тях , като през целия път тя говореше , а той мълчеше.Изчака я да се качи по стълбите и да светнат прозорците й , но не си тръгна , изчака изгрева и тогава пое към вкъщи.Бавно , с нежелание.Не искаше да се отделя от нея., но не желаеше да я отблъсне, ако стане твърде напорист.

Чака три дни преди да й се обади.Да , искала да го види , не , нямало значение къде ще я заведе.

Дните станах все по – кратки , времето летеше с бясна скорост и беше недостатъчно за тях.Той искаше още и още.

Тя се пренесе при него , имаше много малко вещи.Сутрин той ставаше преди нея , отиваше за кафе и кроасани и я будеше с миризмата на прясното горещо кафе.После отиваха заедно за вестници или на пазар .Прибираха се , тя готвеше нещо , а той сядаше на перваза и й разказваше някаква история.Сега говореше той.Оказа се , че има страшно много неща , които да сподели .А е нямало с кого.

Следобедът прекарваха в леглото , вечер излизаха, но винаги двамата.Един ден той се опита да си спомни дали е имал приятели или какво е правил преди да се намерят , но не успя.Сякаш бяло петно вместо спомени.

Не знаеше дали правят едно и също всеки ден или различни неща , защото всичко му се струваше сякаш е за първи път.Не се отделяха един от друг дори за миг.

Изеднъж започнаха да се случват странни неща.Започнаха да изчезват вещите й.Първо едната й обица , после другата , гривните , обувките й.Един ден , когато тя се събуди , не намери дрехите си.Уплаши се ,разплака се , защото реши , че може би той ги крие от нея , за да я държи вкъщи.Той я успокояваше в разстояние на часове.Почти не зилизаше, защото нея я беше страх.Рядко излизаше за храна ,не купуваше вестници и постепенно забрави дните , датите.Времето отново спря да тече.

Тя ставаше все по – слаба , ходеше рошава из къщата ,увита в чаршафите от леглото.Един ден облече негови дрехи ,но на следващата сутрин бяха изчезнали.Само чаршафите си останаха.

Една сутрин тя се събуди по – спокойна от обикновено, направи закуска ,разсмя се на неговите глупави шеги.Реши да се среши за първи път от много време насам.Взе четката ,застана пред огледалото и започна бавно разресва порастналите си коси.Той застана пред нея ,уж на шега , опитвайки се да й пречи да види отражението си.Той затвори очи , вдъхна аромата на косите й и си пожела всичко да се оправи.Чу звук на дърво.Отвори очи, видя я в огледалото , напълно облечена , да се смалява , да си тръгва от него, изчезвайки като дим .Обърна се и видя своята четка на пода .Огледа стаята ,сякаш я виждаше за първи път.Легло , покрито с чаршафи , маса , стол , врата без дръжка, прозорец, решетки на прозореца.......

коя

Ние сме две,не винаги ни различават ,но сме две.Знаем го.Аз я подозирам,когато по устните ми има следи от ярко червило.Аз мразя червилата ,подчертавам единствено големите си детски очи.Защото съм такава – почти дете ,почти жена, незавършена, незапочната може би.Тя ме усеща,когато съм пуснала косата си.Тя винаги я вдига нагоре, показва шията си на мъжките хищници като знак, покана за танц, който няма да завърши добре.И не е завършвал добре.Веднъж се намерих на другия край на града ,с размазан грим от сълзи , кръв по ръцете, изпочупени нокти.Не знам какво се е случило, не искам и да разбирам.Тя явно е прекалила с агресивното поведение.

Силни сме и двете- в това спор няма.Аз мога да преживея всичко,тя също.Обаче тя е отмъстителна, а мен просто ме боли.Понякога знам ,че освирепява на моето търпение.Тя налита на бой , готова е със зъби и нокти да се защитава.Как да й обясня ,че всъщност нямам вина- винаги тя привлича неприятностите.Не ,това вече нее честно изказване.Понякога аз ги предизвиквам, провокирам яростта на хората,защото знам ,че тя ще се справи и няма да ми търси сметка.Тя не познава покоя.Не го иска, не го обича.За нея тихите дни са смърт.Тя иска хора, шум,музика, напрежение, което да се усеща във въздуха,искри.Обича да танцува така ,че да нажежи обстановката.Ала после рядко остава.И мъжете се чудят защо сексапилната тигрица ги гледа уплашено и свенливо щом слезе от пилона.Тя ме мрази.Знам го.Рязала ми е ръцете , за да ми отмъсти за преглътнатите обиди и неотмъстените сълзи.Хапе устните ми до кръв ,за да ми напомня всеки път едно и също – че може и без мен.Но не може .И го знае.Иначе нямаше само ръцете ми да реже,щеше и до вените да стигне.Виж това направих аз.На нея не й стига кураж,твърде много й се живее както досега.Обаче аз не исках.Няма значение вече- намери се кой да ме спре.Може би за добро.

Единствено тогава тя ми даде знак ,че може би не сме врагове , спаси ма ,когато наистина се нуждаех от нея.Това беше единственият път ,когато аз загубих самообладание и се опитах да се защитя.Той беше прекалено силен, извиваше ми ръцете.Не можех да мръдна, но не можех да отстъпя.Не можеше и той да мине през моето достойнство.Не бих го позволила.И дойде тя.Погледна с погледът, от който всички скланят очи и я пожелават и мъже и жени.Той изви ръцете ми още по –силно и злобно, но ние издържахме и той ни прие като равни.На следващия ден ми трепереха пръстите и не можех да държа чашата с кафе,пръстите ми бяха сини.Още ме болят като ги свия.

Тогава за първи път и казах „Благодаря”, оставих й бележка ,написана с червило на огледалото.Тя каза „Моля”.Така започнахме да говорим.Тя ми разказваше за нощните разходки из шантавия ни град,който не спи.И тя не спи.И аз не спяЧакам я да се прибере.Да прибере мен жива и здрава.Понякога ми споделя за мъжете , на които попада.Знаем ,че не ни заслужават, но тя не познава други, а аз не познавам никого.Аз не говоря с хората , тя пък не понася жените.Като влезе в дамската тоалетна на някое заведение задължително разплаква някое девойче на първа среща , някоя грозничка или дебеланка.Мрази и красавиците.Ние не сме красиви.Тя го вижда, аз не съм го приела.Ала тя побеснява ,когато види по –красива от нея.Знае ,че има чар, че възбужда мъжете, кара ги да оглупяват и да вървят след нея с изплезени езици като улични псета.Но види ли равна – намразва я.Не говори с нея, не я приближава , но я усеща зад гърба си, преценява я по парфюма.Играе честно, не прави женски номера , не би позволила и на нея да й направят.

Аз не съм като нея.Отговорна ,сериозна, мога да мълча с дни , не искам някой да влезе в мен и да наруши покоя ми.Нямам нужда от нейните мъже, тя не би одобрила някой, който бих харесвала.Но за да харесам някого ,трябва да вдигна поглед към хората, а аз гледам в краката си.Нямам какво да им кажа, да споделя.А каквото мисля, пък не бих казала на никого.Няма да ме разберат.

Изливам всичко тована огледалото ,за да разбере тя ,че е време да спрем.Не за друго, просто не искам повече да деля себе си с нея.От няколко дни усещам ,че е срещнала някого, червилото е по- червено от кръв, размята някакви фатални черни рокли по леглото и имам белези от нокти по гърба.Предполагам ,че и той има по своя.Радвам се за нея, но все по- малко време ми дава на мен.Явно е станала по- силна чрез него и надделява.Не искам така да си тръгна.Искам да остане нещо от мен.Дали пък заслужавам?Не съм наравила нищо съществено, може би ще липсвам на нашата котка Кибела.Това е животът ми.Тя поне сега е щастлива –може би трябва да й отстъпя?А дали ще се нуждае от мен?Поне през деня , за да имаме пари за храна и нейните рокли.

Оставям писмо на огледалото , защото слънцето залязва и тя ще дойде.Може би ще си отида завинаги ,заради нея –тя поне има бъдеще.

Станах от сън ,затоплено е тялото ми от сладката дрямка.Не знам колко съм спала, но се чувствам добре.Онази глупачка е подредила – браво на момичето,нямам време да се занимавам с битовизми.Аз се нуждая от въздух, движение ,танцова стъпка и чаша мартини.Пепеляшка да мие чиниите.

Оглеждам се в огледалото, тя пак ми е писала ,пречи ми да се видя добре.Ще я науча аз нея- трябва да спре да ми пречи.В животът ми тъкмо стана интересно, появи се тръпка , желание .Обичам да преследвам жертвата си,докато той си мисли ,че плячката съм аз!Ах,милите,наивно си мислят, че понеже съм слаба и съм жена не мога да получа от тях каквото поискам, да се налудувам и да си тръгна преди скуката да е дошла.От нея много ме е страх,не я понасям.Съсипва ми деня, бръчки ми се появяват от нея.

А сега тъкмо става завръзката ,адреналинът скача.Трябва да го омая напълно, искам да го обсебя изцяло ,за първи път не ми е скучно трета поредна вечер с един и същи мъж.Това си заслужава вниманието.Затова трябвада я разкарам, много време ми заема.Той искал и през деня да ме види ,както първия път.Интересно обаче аз този първи път не го помня, през деня все е тя.........през деня все е тя!Значи нея е видял и харесал!Да не е пил нещо,тя не поглежда в очите, а аз не изпускам от поглед.Тя!Къде ли е ходила ,къде го е срещнала?Сега вече тя ще трябва да си иде, не мога да допусна пак да я види.Ами ако хареса повече нея ,ако разбере ,че сме две.Коя ли би избрал?Не мога да рискувам ,заради Пепеляшка, това глупаво създание все ми обърква живота.

Къде ми е червилото, трябва да й напиша да си ходи.Да се изпари като дим от света ми ,няма място за двете,това е!

Днес съм непушач.Вчера бях пушач, вероятно и утре ще бъда.Все не успявам да ги откажа проклетиите, ама като ми е кеф да запаля така става.
Снощи изпуших една кутия за 3 часа, което си е цяло постижение просто.Седях си кротко с 15 индивида от мъжки пол и си димях, докато те се емоционираха заради някакъв мач, чийто резултат не разбрах.Много се впрягат за глупости.
И тогава дойде този, който гъделичка здраво любопитството ми.Необщителен и самодостатъчен, но ето че за поредна вечер му правя компания в пиенето и сладко си говорим.Той знае, че съм нечия, познава и този, на когото принадлежа.Но го улавям,че трябва да си го припомня, макар да не изразява външно кой знае какви емоции.Как искам да чета мисли......
Да му вляза в уравновесената и не проявяваща емоции глава и да видя какво става там.
Любопитството ми е събудено и иска да му пусна някакво предизвикателство, не обича да скучае.