Мразя мускулната треска след скачане и мятане на коси и крайници по разни концерти.Опитвах се на обяд да стана, без да се разпадна, уж мисията се оказа възможна, но едва сега усещам последиците от няколкото дръпки тревица и джинчето.Дошъл ми е пауърът да дивея, без и мисъл в главата, че ще има и утре.
Концертът беше на Sno.b и Sepuko 6.Голям купон беше, голямо чудо.
Всички дружно сме се намахали, кой се е добрал до тревата, кой кара само на алкохолец, но в резултат от всеобщите ни усилия, всичките 25 човека - ентусиасти сме ние, се бяхме вкарали кой в каквото състояние е могъл.С гордост мога да заявя, че аз бях от свежарките.

По едно време се наложи да си прибирам дружката от обятията на непълнолетно татуирано детенце, което се оказа кофти подводница и почти щеше да се стигне до бой.Заради едното побарване по задника.Не че моята девойка е разбрала този факт, защото отдавна беше спряла да приема и да предава.
Все се чудя на мъжете - какво делят по дяволите???Значи ние сме мъжка компания, само две сме момичетата в нея, виновни ли сме, че ни свалят чат пат и че чат пат ние не се дърпаме.Не помня някой да ме е заплювал, за да ме варди от нападение.Или поне да ми се признае правото на преценка, щото аз някой като не ме радва, го отсвирвам къде нежно, къде не.А ето изведнъж се завзема изцяло властта и се стига до "Кой ти е позволил да я пипаш?"
Иди обяснявай, че тя не може да си стои на краката, детето също.А аз в ролята на умиротворител не успях да кажа и една дума, защото мъжорята се събраха на два лагера и взеха да се разправят.И като застанах между тях, никой не ме забеляза...
Като кахак на всичко това едно двукрилно гардеробче си ме заплю мене и ми вървя по петите цяла вечер.То не бяха усмивки, обичайните опити да скъси дистанцията, да ме хване за ръка, да ме прегърне.Единствената полза от него беше яката трева.
Най-якото -седнах на бара и загледах от високото хората около мен.Пиещи, танцуващи, куфеещ, каращи се, целуващи се.Като на всеки един концерт с приглушена светлина - всеки влиза във свой филм, понякога има място за още някого, понякога не.Но всеки изпитва някаква емация, изписана е на лицето му.А аз я чета и изпивам, може би защото не си позволявам прекалените емоции на себе си...Или защото не искам другите да стават свидетели на това...Искам да е само в моята глава, не и на лицето ми.Вероятно очите ми така или иначе ме издават, но все пак - да не потрепва мускул.Не знам защо го правя, навик е, инстникт.Природа.
Предпочитам да ловувам, да си играя, да предизвиквам и да дразня, отколкото да покажа какво изпитвам.По-лесно и безопасно е.Safety first.