Поредният самотен сив ден.Като всеки преден и всеки следващ.Вървя по скучната сива улица и ритам камъчетата по пътя си.Измествам тяхната съдба , защото не мога да променя своята.Аз съм човек, леко невротичен, на прага на неуспеха , с огромен потенциал според другите , но разпилян в хиляди неща, които нямат връзка помежду си , затова съм обречен на провал.Не е нарочно ,просто за кратък период от време се влюбих в рисуването , после в писането , бях уличен музикант, продавах стари книги, антики , фотоапарати.Сега не правя нищо.Обикалям баровете в търсене на съвършения алкохол , този , който води до просветление.Знам , че ще сетите за абсента –не , искам нещо по –силно ,вдъхновяващо , внушаващо нови идеи.Пресъхнал извор съм .Опитах невероятни комбинации, коктейли , количества.Резултат няма.Реших , че е от обстановката.Сменях заведенията – по едно питие навсякъде.
Един единствен път бях на косъм да постигна желаното.В някакъв мръсен задимен бар пиех ром с мента – за част от секундата димът от цигарата ми застина във въздуха , стана тихо и светло , зададох въпроса си , но не чух така търсения отговор.
Станах и си тръгнах .Не пих повече тази нощ.На следващата не излязох, едва след седмица не издържах и поех търсенето си .
С надеждата за нещо отново влязох в същия бар.Търсех , ала не знаех какво.Седнах на бара срещу някакви отвратителни огледала.Обърнах се настрани , познавам си физиономията , няма да си я гледам как се изменя от алкохола.
И тогава видях в огледалото изкривеното отражение на най – пленяващата жена на света.С тъмна блестяща коса и огромни прозрачни очи.Не знам какъв цвят бяха , но не откъсвах поглед от тях.Времето спря.Исках да стана и да отида при нея , да я заговоря , прегърна , целуна.Обърнах й гръб и запалих цигара, за да се съвзема.Отново вдигнах очи към огледалото –очите ми добиха собствен живот и не се подчиняваха на волята ми –гледаха единствено в нея.Тя усети , че някой я гледа и отвърна на изгарящия ми поглед , после сведе очи.Стан бавно , взе си чашата и се приближи към мен.Каза ми „Наздраве” , пиеше ром с мента – дъхът ми спря от това съвпадение.
Не знаеше какво да каже.Тя започна да говори.Разказа му как като дете играела на двора в къщата на баба си , за червената си рокля и огромните панделки в косите .За обеленото коляно и крадените ябълки , които падали от джобовете й , докато бягала от чуждия двор.За белега на ръката й от нож.Той имаше същия на лявата си ръка , нейният беше на дясната.Огледални бяха.Тя се учуди , когато й го показа , но не каза нищо.Само се облегна на гърдите му и така замря .Сърцето му заби бясно и той се уплаши ,че щеше да усети.Но беше невъзможно .Или поне така му се искаше.
Изпрати я до тях , като през целия път тя говореше , а той мълчеше.Изчака я да се качи по стълбите и да светнат прозорците й , но не си тръгна , изчака изгрева и тогава пое към вкъщи.Бавно , с нежелание.Не искаше да се отделя от нея., но не желаеше да я отблъсне, ако стане твърде напорист.
Чака три дни преди да й се обади.Да , искала да го види , не , нямало значение къде ще я заведе.
Дните станах все по – кратки , времето летеше с бясна скорост и беше недостатъчно за тях.Той искаше още и още.
Тя се пренесе при него , имаше много малко вещи.Сутрин той ставаше преди нея , отиваше за кафе и кроасани и я будеше с миризмата на прясното горещо кафе.После отиваха заедно за вестници или на пазар .Прибираха се , тя готвеше нещо , а той сядаше на перваза и й разказваше някаква история.Сега говореше той.Оказа се , че има страшно много неща , които да сподели .А е нямало с кого.
Следобедът прекарваха в леглото , вечер излизаха, но винаги двамата.Един ден той се опита да си спомни дали е имал приятели или какво е правил преди да се намерят , но не успя.Сякаш бяло петно вместо спомени.
Не знаеше дали правят едно и също всеки ден или различни неща , защото всичко му се струваше сякаш е за първи път.Не се отделяха един от друг дори за миг.
Изеднъж започнаха да се случват странни неща.Започнаха да изчезват вещите й.Първо едната й обица , после другата , гривните , обувките й.Един ден , когато тя се събуди , не намери дрехите си.Уплаши се ,разплака се , защото реши , че може би той ги крие от нея , за да я държи вкъщи.Той я успокояваше в разстояние на часове.Почти не зилизаше, защото нея я беше страх.Рядко излизаше за храна ,не купуваше вестници и постепенно забрави дните , датите.Времето отново спря да тече.
Тя ставаше все по – слаба , ходеше рошава из къщата ,увита в чаршафите от леглото.Един ден облече негови дрехи ,но на следващата сутрин бяха изчезнали.Само чаршафите си останаха.
Една сутрин тя се събуди по – спокойна от обикновено, направи закуска ,разсмя се на неговите глупави шеги.Реши да се среши за първи път от много време насам.Взе четката ,застана пред огледалото и започна бавно разресва порастналите си коси.Той застана пред нея ,уж на шега , опитвайки се да й пречи да види отражението си.Той затвори очи , вдъхна аромата на косите й и си пожела всичко да се оправи.Чу звук на дърво.Отвори очи, видя я в огледалото , напълно облечена , да се смалява , да си тръгва от него, изчезвайки като дим .Обърна се и видя своята четка на пода .Огледа стаята ,сякаш я виждаше за първи път.Легло , покрито с чаршафи , маса , стол , врата без дръжка, прозорец, решетки на прозореца.......
Няма коментари:
Публикуване на коментар