Усещаше ,че нещо ново и непознато се заражда в него.Обхваща го като в някакъв капан и надделява над собствената му воля.Току що се бе събудил и още се излежаваше.Почувства топлината на ръката й ,когато тя се обърна и я положи на гърдите му в съня си.Обхвана го лека досада ,защото косите й се разпиляха по лицето му.Дори и спяща, тя се нуждаеше от него и търсеше тялото му.
Той леко се измъкна от прегръдката й и стана.Отиде до прозореца и погледна навън.Светът си беше същият,животът кипеше.Само ,че не достигаше звук заради новите прозорци,които не позволяваха на градския шум да нарушава спокойствието в апартамента.
Той запали цигара и пое дълбоко дъх.Обърна се отново към леглото и я загледа.Ето пак.от известно верем сякаш нямаше нищж в него-никаква емоция , трепет дори.Любимата жена вече беше бреме,дразнеше се от признаците на влюбеност в поведението й.Дразнеше се и натова,че трябваше да отвръща на милите й жестове и думи,но не можеше иначе.Не искаше проблеми.Разбити сърца – ужас.Всеки път ,когато му писнеше да показва чувства, които не изпитва , пред очите му изплуваше едни и същи кошмарни картини.Тя – разплакана,стояща в дъжда пред апаратамента му,20 съобщения на секретаря,картички....Не искаше подобни усложнения.Усложнения – замисли се над значението на думата.Отдавна беше свикнала да прави или не праваи това или онова , за да няма усложнения.искаше спокойствие.
А тя го дразнеше.Побъркваше го парфюмът й, жестовете й, постоянните й приказки , разбирането ,което винаги проявяваше към неговите „ закъснения”.Не , не й изневеряваше.Нямаше търпението да започва нова връзка.Да започне отначало с безкрайните разговори, комплименти, цветя, жестове на внимание , изпращания и целувки по бузата, когато всъщност иска секс , би било убийствено.Не , щом веднъж е минал през целия този ад, не е необходимо да повтаря.А май беше щастлив , когато тя му сеотаде за първи път, преди 2 години.Тогава го наричаше „правене на любов”, а сега просто секс.
Тя се събуди.Жалко.Поне ще му направи кафе.Довечера имали среща с приятели за вечеря?Много добре, бил забравил.
Всъщност неговите „закъснения” бяха единственото му време сам.Всеки ден ходеше след работа на пристанището и гледаше корабите, мръсната морска вода , хората , които работят на доковете , глъчката заглушаваше мислите му и тогава имаше оправдание , че се чувства като празна черупка.Винаги имаше усещането за празнота , но там то не беше толкова осезаемо.
Денят изтече почти безболезнено , защото тя излезе на пазар и го остависам със себе си.Не можеше да не оцени факта, че тя усещаше , когато искаше да е сам.Винаги си намираше тактични извинения , за да го остави.И никакви излишни въпроси.
След половин час трябваше да са ресторанта.Той се беше облякъл и търпеливо я чакаше в хола.Не продължи дълго.След около пет минути тя излезе от спалнята .Изглеждаше отлично – подходяща рокля, добре подбрани бижута, елегантни прическа и грим, обувки и чанта в тон.И за това й беше благодарен – беше привлекателна и чаровна и му отиваше.Бяха чудесна двойка.Двойка , на която не се задаваха въпроси дали са щастливи и кака решават проблемите си.Напротив – тях ги даваха като пример за безоблачно разбирателство и хармония.
Вечерята мина леко.Хората , които нямат проблеми са лесни за общуване.Огледа всеки един по отделно.Да, най – добрите му приятели , някои от тях с приятелките си .Хубаво вино , добра храна , приятна музика, уютна обстановка и високи цени – признак на успеха – всички са успели , всекие доказан в професията си.
Обзе го злоба към тях.Не му се стоеше там, не желаеше да се усмихва доволно, да държи ръката й отвреме навреме и да се усмихва на нейното „скъпи”.Искаше да почувства режещ студ, тръпки по гръбначния си стълб, леден въздух в дробовете..Все пак не беше толокова зле.Загледа се в една двойка на съседната маса.Мъжът гледаше жената в очите , галеше ръката й, нашепваше нещо , а тя се усмихваше.Той не усети как цинична усмивка разтегли устните му, присвил очи.
След „ прекрасната „ по всеобщо мнение вечеря , те се прибраха в тихото , топло жилище.Сега идваше най – неприятната част – трябва да стане страстен и изпълнен с желание.Понякога сам си се чудеше как се възбужда , след като спеше с нея , само защото тя го очакваше от него .Но по този начин се избягваха проблемите.
Ето – затваря вратата , обръща я към себе си , целува я.Започва да сваля дрехите й , водейки якъм спалнята.Успокояваше се , че до час ще приключи.
След поредното успешно избягване на усложненията в живота той се отпусна на своята половина от леглото , обърна й гръб и заспа.
Сутринта се събуди късно , усети слънчевите лъчи по лицето си и бавно отвори очи.Огледа се.Нямаше никого – тя беше отишла на работа или някъде другаде – все тая.
Отново го обхвана чувството , че всичко е различно , странно , чуждо.Опита се да си спомни кога е започнало това състояние, но не успя.
Стана от леглото и потърси халата си.Намери го , облече го и застана пред огледалото , за да се огледа.Внезапно мисълта ,че нещо не енаред завладя мислите му и катоогън пламна в съзнанието му.Всеедно имаше температура , изгаряше го непозната треска.Той разбра.Не виждаше цветовете.Всичко беше черно, бяло или безкрайна вариация на сивото.Светът нямаше цвят.Той беше сив, стаята беше сива.Погледна през прозореца -хората бяха сиви , фонтанът също, водата , изтичаща се от него също беше сива.
Затвориочи и ги отвори отново .Същото.Добре , сега трябва да се успокои и да помисли.Тя дали му беше оставила кафе?
Няма коментари:
Публикуване на коментар