коя

Ние сме две,не винаги ни различават ,но сме две.Знаем го.Аз я подозирам,когато по устните ми има следи от ярко червило.Аз мразя червилата ,подчертавам единствено големите си детски очи.Защото съм такава – почти дете ,почти жена, незавършена, незапочната може би.Тя ме усеща,когато съм пуснала косата си.Тя винаги я вдига нагоре, показва шията си на мъжките хищници като знак, покана за танц, който няма да завърши добре.И не е завършвал добре.Веднъж се намерих на другия край на града ,с размазан грим от сълзи , кръв по ръцете, изпочупени нокти.Не знам какво се е случило, не искам и да разбирам.Тя явно е прекалила с агресивното поведение.

Силни сме и двете- в това спор няма.Аз мога да преживея всичко,тя също.Обаче тя е отмъстителна, а мен просто ме боли.Понякога знам ,че освирепява на моето търпение.Тя налита на бой , готова е със зъби и нокти да се защитава.Как да й обясня ,че всъщност нямам вина- винаги тя привлича неприятностите.Не ,това вече нее честно изказване.Понякога аз ги предизвиквам, провокирам яростта на хората,защото знам ,че тя ще се справи и няма да ми търси сметка.Тя не познава покоя.Не го иска, не го обича.За нея тихите дни са смърт.Тя иска хора, шум,музика, напрежение, което да се усеща във въздуха,искри.Обича да танцува така ,че да нажежи обстановката.Ала после рядко остава.И мъжете се чудят защо сексапилната тигрица ги гледа уплашено и свенливо щом слезе от пилона.Тя ме мрази.Знам го.Рязала ми е ръцете , за да ми отмъсти за преглътнатите обиди и неотмъстените сълзи.Хапе устните ми до кръв ,за да ми напомня всеки път едно и също – че може и без мен.Но не може .И го знае.Иначе нямаше само ръцете ми да реже,щеше и до вените да стигне.Виж това направих аз.На нея не й стига кураж,твърде много й се живее както досега.Обаче аз не исках.Няма значение вече- намери се кой да ме спре.Може би за добро.

Единствено тогава тя ми даде знак ,че може би не сме врагове , спаси ма ,когато наистина се нуждаех от нея.Това беше единственият път ,когато аз загубих самообладание и се опитах да се защитя.Той беше прекалено силен, извиваше ми ръцете.Не можех да мръдна, но не можех да отстъпя.Не можеше и той да мине през моето достойнство.Не бих го позволила.И дойде тя.Погледна с погледът, от който всички скланят очи и я пожелават и мъже и жени.Той изви ръцете ми още по –силно и злобно, но ние издържахме и той ни прие като равни.На следващия ден ми трепереха пръстите и не можех да държа чашата с кафе,пръстите ми бяха сини.Още ме болят като ги свия.

Тогава за първи път и казах „Благодаря”, оставих й бележка ,написана с червило на огледалото.Тя каза „Моля”.Така започнахме да говорим.Тя ми разказваше за нощните разходки из шантавия ни град,който не спи.И тя не спи.И аз не спяЧакам я да се прибере.Да прибере мен жива и здрава.Понякога ми споделя за мъжете , на които попада.Знаем ,че не ни заслужават, но тя не познава други, а аз не познавам никого.Аз не говоря с хората , тя пък не понася жените.Като влезе в дамската тоалетна на някое заведение задължително разплаква някое девойче на първа среща , някоя грозничка или дебеланка.Мрази и красавиците.Ние не сме красиви.Тя го вижда, аз не съм го приела.Ала тя побеснява ,когато види по –красива от нея.Знае ,че има чар, че възбужда мъжете, кара ги да оглупяват и да вървят след нея с изплезени езици като улични псета.Но види ли равна – намразва я.Не говори с нея, не я приближава , но я усеща зад гърба си, преценява я по парфюма.Играе честно, не прави женски номера , не би позволила и на нея да й направят.

Аз не съм като нея.Отговорна ,сериозна, мога да мълча с дни , не искам някой да влезе в мен и да наруши покоя ми.Нямам нужда от нейните мъже, тя не би одобрила някой, който бих харесвала.Но за да харесам някого ,трябва да вдигна поглед към хората, а аз гледам в краката си.Нямам какво да им кажа, да споделя.А каквото мисля, пък не бих казала на никого.Няма да ме разберат.

Изливам всичко тована огледалото ,за да разбере тя ,че е време да спрем.Не за друго, просто не искам повече да деля себе си с нея.От няколко дни усещам ,че е срещнала някого, червилото е по- червено от кръв, размята някакви фатални черни рокли по леглото и имам белези от нокти по гърба.Предполагам ,че и той има по своя.Радвам се за нея, но все по- малко време ми дава на мен.Явно е станала по- силна чрез него и надделява.Не искам така да си тръгна.Искам да остане нещо от мен.Дали пък заслужавам?Не съм наравила нищо съществено, може би ще липсвам на нашата котка Кибела.Това е животът ми.Тя поне сега е щастлива –може би трябва да й отстъпя?А дали ще се нуждае от мен?Поне през деня , за да имаме пари за храна и нейните рокли.

Оставям писмо на огледалото , защото слънцето залязва и тя ще дойде.Може би ще си отида завинаги ,заради нея –тя поне има бъдеще.

Станах от сън ,затоплено е тялото ми от сладката дрямка.Не знам колко съм спала, но се чувствам добре.Онази глупачка е подредила – браво на момичето,нямам време да се занимавам с битовизми.Аз се нуждая от въздух, движение ,танцова стъпка и чаша мартини.Пепеляшка да мие чиниите.

Оглеждам се в огледалото, тя пак ми е писала ,пречи ми да се видя добре.Ще я науча аз нея- трябва да спре да ми пречи.В животът ми тъкмо стана интересно, появи се тръпка , желание .Обичам да преследвам жертвата си,докато той си мисли ,че плячката съм аз!Ах,милите,наивно си мислят, че понеже съм слаба и съм жена не мога да получа от тях каквото поискам, да се налудувам и да си тръгна преди скуката да е дошла.От нея много ме е страх,не я понасям.Съсипва ми деня, бръчки ми се появяват от нея.

А сега тъкмо става завръзката ,адреналинът скача.Трябва да го омая напълно, искам да го обсебя изцяло ,за първи път не ми е скучно трета поредна вечер с един и същи мъж.Това си заслужава вниманието.Затова трябвада я разкарам, много време ми заема.Той искал и през деня да ме види ,както първия път.Интересно обаче аз този първи път не го помня, през деня все е тя.........през деня все е тя!Значи нея е видял и харесал!Да не е пил нещо,тя не поглежда в очите, а аз не изпускам от поглед.Тя!Къде ли е ходила ,къде го е срещнала?Сега вече тя ще трябва да си иде, не мога да допусна пак да я види.Ами ако хареса повече нея ,ако разбере ,че сме две.Коя ли би избрал?Не мога да рискувам ,заради Пепеляшка, това глупаво създание все ми обърква живота.

Къде ми е червилото, трябва да й напиша да си ходи.Да се изпари като дим от света ми ,няма място за двете,това е!