Седя по нощница,пия зелен чай и ми е останала една цигара, а е едва 10 часа вечерта,а на мен ми се пуши зверски...Може би като знам, че нямам цигари и абстиненцията се пробужда.Седя и си мисля за даването.Давам, давам, давам,започвам да си мисля, че вече става като условен рефлекс те да искат, а аз да давам и накрая да ме захвърлят в някой ъгъл, докато отново не стана потребна.Не че се правя на жертва или се жалвам, не търся съчувствие, просто изпитвам досада от това....
За 4 дни никой не ме попита как съм, какво става с мен..Миналата седмица спах 4 зни по пейките, пиех кафета по никое време по разни барове и бензиностанции, не се обадих на никого, не помолих никого да отида да спя у тях, на топло, покрив, ала бала.Не ми се говореше, не ми се обясняваше защо не мога да се прибера в къщи,че не съм желана и бла бла бла...Обаче как никой не обърна внимание на физиономията, с която се разкарвах през тези дни..Или че просех дрехи от тях, защото вечер става студено.Това са наблюдателните ми близки и мили хора, които по принцип са загрижени за мене...Не съм злобна, не съм обидена, просто ми е болно, даже може и да не ми е болно, а само апатично.Даже може би леко дебилно ми е, но това е отделен въпрос.
Пиша всичко това тук, защото не ми се говори с тях, не ми се споделя дали и защо съм обидена, засегната и прочие, не ми се изпада в емоционални изблици и сълзливи емоции.Стига ми, че плаках повече от час в ръцете на най- добрия си приятел, който дни наред виждал, че нещо не е наред, но не питал, а чакал аз сама да споделя...Не знам, може би е прав, но все пак, аз щях да се намеся, да питам, да нахалствам дори, ако усещам, че нещо не е наред...Или щях да играя мълчалива подкрепа, както правя в момента, гледайки го кротко всяка вечер как мах амфети и се прави на безсмъртен....Какво да му кажа, не съм му майка, не съм...
И нерешителната ми приятелка, разгонената ми приятелка, приятелката, която е пич, познатият, който иска да спи с мен, детето, което е влюбено в мен, а аз го отбягвам, защото ме е страх, че ще се привържа към него прекалено много, другият, който ме гледа с очакващи очи, Заветният, на който някой ден наистина ще му разбия зъбите, малкия, който ми е като братче, Враца баце, който е умен, набожен и повечето хора намират второто за недостатък и който ме видя да се моля пред една икона с насълзени очи, приятелят, чийти очи са пълни с напрежение и болка, приятелят, който е абсолютния айляк, познатите, с които водим филисофски разговори, познатите, за които не ми пука въобще.....
Изпуших и последната си цигара, не ми се пуши, не ми се спи, ще си пусна да гледам пак 500 days of summer, където никой не вярва в съдбата, докато не му тресне един в челюста....
понеделник, 27 септември 2010 г.
неделя, 15 август 2010 г.
strange days, stranger nights (never finished)
Предполагам за никого няма да е изненада да кажа, че отново съм в центъра на една мнооого шибана и безмислена каша, в която има само няколко положителни събития.Не мога да повярвам, че за пореден път прекарвам една шизофренична вечер, която отново завърши със сълзи, но този път в добавка имаше и шамари.Боля...Много.
Понеже беше петък вечер, а мен тогава винаги ме тресе скитническата болест, се обадих на новата звезда да излезем и да се размажем по женски.Без очаквания, без намерения,освен да се размажем като мухи на стената.
Първо отидохме в обичайното за нас заведение, където започват и завършват много странни и прекрасни и/или ужасни нощи..Или сутрини, защото като си тръгвам от там към 7 и нещо сутринта баш си е сутрин.но никой няма сили да направи кафе, та имам стимул да се прибера в къщи.
Както и да е, отивам там и заварвам приятели, разни познати, Той и моята нова звезда.Наримач я така, защото страшно много си приличаме и се усещаме и безкрайно много й се кефя.преди това имах среща с едно дете, което ме харесва от 2 години насам и с което буквално не знам какво да правя.Инстиктивно усещам, че това няма да го бъде, но кучката в мен помпа самочувствие и го използва като емоционална възглавница..Обесете ме, но понякога това помага, за да се изринеш от паважа, да станеш и да продължиш напред.Останалите са само случайни жертви на войната със себе си.Обаче сърцебиенето го усещам през цялото време и ми треперят ръцете....Той звъня два пъти, сякаш инстинктивно усеща, че съм с някой някъде и трябва да пусне пипалата си в мен по - надълбоко, че току виж съм се откъснала...Вампир.А може би вината е моя и трябва просто да изтрия тази страница, при това са такъв размах,че не само болка да няма, ами и спомен да не остане.Майната му на жизнения опит, ебати гърча...
Новата звезда също гори по някаква химера.Това я прави нея също толкова невротична и с невъзможност да седи кротко и спокойно на едно място.Отиваме в обичайната дупка, където ходим всеки път, когато изпаднем в емоционален делириум.Понеже е лято, а и от морето насам съм на вълна мента, та това беше питието на вечерта.Бях се облякла с една малко детска рокличка, която е адски секси, обаче всеки път като я сложа, я оливат много здраво.Само за тази вечер по нея имаше мента, бира и водка...Коктейл"Чук".
Танцуваме си ние, размазваме се, появява се още една мацка, леко приходяща, но този път вписваща се в обстановката.случайно при нас дойдоха двама индивида, единият от които много ми хареса.Линията на устните и очите му, когато се усмихне, малко като хищник, малко като дете...Мамка му, влезе ми под кожата това диване!И ми крадеше лафовете, смя се на моите вицове, а никой не го прави, говори френски и не ми се смя, че слушам кубинска музика..Както и да е, отнасям се хронологично.
Имаше много и разни индивиди, които ни наобикаляха като някакви хрътки с изплезени езици и жадни за внимание.
Понеже беше петък вечер, а мен тогава винаги ме тресе скитническата болест, се обадих на новата звезда да излезем и да се размажем по женски.Без очаквания, без намерения,освен да се размажем като мухи на стената.
Първо отидохме в обичайното за нас заведение, където започват и завършват много странни и прекрасни и/или ужасни нощи..Или сутрини, защото като си тръгвам от там към 7 и нещо сутринта баш си е сутрин.но никой няма сили да направи кафе, та имам стимул да се прибера в къщи.
Както и да е, отивам там и заварвам приятели, разни познати, Той и моята нова звезда.Наримач я така, защото страшно много си приличаме и се усещаме и безкрайно много й се кефя.преди това имах среща с едно дете, което ме харесва от 2 години насам и с което буквално не знам какво да правя.Инстиктивно усещам, че това няма да го бъде, но кучката в мен помпа самочувствие и го използва като емоционална възглавница..Обесете ме, но понякога това помага, за да се изринеш от паважа, да станеш и да продължиш напред.Останалите са само случайни жертви на войната със себе си.Обаче сърцебиенето го усещам през цялото време и ми треперят ръцете....Той звъня два пъти, сякаш инстинктивно усеща, че съм с някой някъде и трябва да пусне пипалата си в мен по - надълбоко, че току виж съм се откъснала...Вампир.А може би вината е моя и трябва просто да изтрия тази страница, при това са такъв размах,че не само болка да няма, ами и спомен да не остане.Майната му на жизнения опит, ебати гърча...
Новата звезда също гори по някаква химера.Това я прави нея също толкова невротична и с невъзможност да седи кротко и спокойно на едно място.Отиваме в обичайната дупка, където ходим всеки път, когато изпаднем в емоционален делириум.Понеже е лято, а и от морето насам съм на вълна мента, та това беше питието на вечерта.Бях се облякла с една малко детска рокличка, която е адски секси, обаче всеки път като я сложа, я оливат много здраво.Само за тази вечер по нея имаше мента, бира и водка...Коктейл"Чук".
Танцуваме си ние, размазваме се, появява се още една мацка, леко приходяща, но този път вписваща се в обстановката.случайно при нас дойдоха двама индивида, единият от които много ми хареса.Линията на устните и очите му, когато се усмихне, малко като хищник, малко като дете...Мамка му, влезе ми под кожата това диване!И ми крадеше лафовете, смя се на моите вицове, а никой не го прави, говори френски и не ми се смя, че слушам кубинска музика..Както и да е, отнасям се хронологично.
Имаше много и разни индивиди, които ни наобикаляха като някакви хрътки с изплезени езици и жадни за внимание.
четвъртък, 22 юли 2010 г.
Тримата глупаци и златната ябълка
В съвременния живот приказките добиват леко циничен вид, не знам дали сте забелязали.Превръщат се в пародии, трагедии и сатира.Изобаразяват немощните ни емоции и ленивите ни опити за щастие в живота.
В тази приказка аз играя ябълката на раздора.Обожавам тази роля.Винаги незадоволена и разкъсвана както от своите, така и от желанията на другите.Самотна.Обект на обсебващите мисли на другите.Тримата глупаци.В оригиналната версия на приказката те са братя, в реалността са врагове или псевдоприятели помежду си.Пият бира заедно, но това не ги прави близки.Обединява ги единствено масата, студената бира и неизяснените взаимоотношения с мен самата.Аз повечето неща, които ме касаят научавам последна.Да мога да получа сърцебиене и да се чудя откъде ми е дошло.Да получавам истерия, да изпадам в депресия, да ми треперят пръстите, докато пише тези редове.
Преди да заема ябълковата си позиция в този цирк бях обикновено човек, емоционално ПОЧТИ неангажиран, но в последствие ми се стовари тежестта на обвързването с чуждите съдби.Честно казано, ми е писнало от непосилната лекота на драматизма, с който се оплетоха съдбите ни.Бях си свободен електрон, който се напиваше почти всяка вечер, без какъвто и да било емоционален багаж(почти), бях просто свободна.
Първо се запознах с единия, този, който ми е най- близкия приятел, на който съм мокрела фанелката хиляди пъти заради други мъже.И за който в един момент с изненада установих колко много ми пука.Уплаших се, обикновено в една връзка води и печели този, на когото му пука по- малко.И обикновено този човек не съм аз.
Доскоро отношенията ни бяха чисти и ясни.Платонична любов и телепатия.Четем си мислите, довършваме си изреченията, разбираме се с поглед и прекарвахме дълги нощи в пиянстване и разговори.После се заредиха драматичните нощи, в които близостта ни придоби по- физическо и материално измерение.Аз всеки път бягах след това, а той се правеше, че не се е случило.За да не загубим и това, което имаме в името на нещо още по – неясно и несигурно.Никой не иска да си дава кокалчето, пък дори и заради по- голямо.И сега не знам какво се случва.Или къде стоим...Шибаната ябълка на раздора не знае дали още искат да отхапят от нея.Макар мимолетните погледи да показват, че тепърва ще се говорят недоизказаните през годините неща.
И ей така, докато имах глупак № 1, в един горещ следобед се появи глупак № 2.Случайно, неочаквано, аз не желаех повече емоционални усложнения, когато той се появи и обърка цялата схема на свобода и необвързаност.Няма да описвам първоначалата идилия и последващия садизъм.Няма смисъл.Изчерпва се с много алкохол, малко бой, безсънни нощи и една брадва.И после започна агонията.Защото каквото причиниш, ти се връща.Парадоксът е, че след всичко това, той още ме обича и ми говори за деца и прочие обвързаности.Но с болния си мозък, не осъзнава, че при най- малкото отпускане от моя страна и той ще ме смачка.Затова съм издигнала стена, която уж трябва да ме предпази.Пази чушки!
Първите двама се познават от години и поддържат неутрални отношения, макар че всеки подозира другия в нечестни и подли намерения спрямо мен.Аз обичам да ги гледам заедно как кротко си говорят, но и как всеки от тях е нащрек по отношение на другия.Пък аз седя между тях и получавам сърцебиене.Нищо ново де.
Глупак № 3 е най- скорошната ми придобивка.Моята надежда за по- добро бъдеще и човекът, който ме изкарва от равновесие много успешно.Аз него също.Били сме като два остри камъка, които обаче са с острото един към друг.Вбесява ме, после ме разнежва, после ме докарва до лудост, после ме успокоява.Сложна и емоционална.Те моите взаимоотношения са все такива.Не мога да съм безразлична, не мога да не вложа цялото си сърце в нещо или някого, ако държа на него и го обичам.
На него отдавна не съм му казвала, че го обичам.Той ми го каза миналата седмица.И той е ревнив, иска всичко само за себе си.Ревнува безкрайно от другите двама.Иска да е специалният, да е на върха на класацията, на върха на хранителната верига и разбира се, в моето сърце.А аз се пазя.Страх ме е да се отпусна, да споделя какво мисля и чувствам, какво се случва в мен и с мен.Не искам да заплитам нещата повече, отколкото са вече заплетени.
Той познава другите двама преди да познава мен.Странното е, че познава всички мъже, които са значели нещо в моя живот.Ей така, без да съм имала нещо общо с него тогава.Оказа се, че сме се виждали преди много години.аз съм се опитала да му продам трева.Той се ядосал, защото се оказа, че съм му била конкуренция.Представяте ли си?Светът е прекалено малък и всичко дебне отвсякъде.Засега спасението се отлага.Спокойствието не ми е силна страна и той го знае.Всички го знаят.
Иска ми се няой път случайно и тримата едновременно да се окажат на едно и също място и аз да съм там.Да ги видя един до друг, как се гледат подозрително или агресивно.Как външно всичко е спокойно, но всъщност въздухът е нажежен от техните емоции и моя страх.Защото аз не съм сигурна, че мога да понеса това, което неминуемо би се случило.Макар че садисът в мен иска да го види.
Една приятелка често ме пита ако трябва да избирам между №1 и № 3, кого бих избрала.Никога не отговарям еднозначно, макар че сърцето ми отлично знае кого иска.
№2 е повратната точка, която ме превърна от невинна в кучка.Изкара най – мрачните ми състояния и желания на повърхността, а после ги осъществи.Резултатът беше опустошителен.When two worlds collide no one survives......
Аз съм ябълката на раздора, защото всеки от тях иска част от мен, единият иска това, което има другият, вторият иска да ме унищожи, а третият иска всичко.Аз гравитирам между тях, понякога на безопасно разстояние, понякога твърде близо.Безразличието не царува между нас и никога не би могло да се задържи.Прекалено много неща са се случили, за да оставят някого незаинтересован или неутрален.Всеки съм докоснала в сърцето по някакъв начин и всеки го изгаря този знак.
Мен най – много, защото те са трима, а аз съм една.И въпреки упоритите ми твърдения за обратното, съм нестабилна, понякога дори слаба, несигурна и се нужда от опора.От опората на някой от тях.Не всички получават най – доброто от мен.А те са получили и най- доброто и най- лошото.И продължават да получават.И аз давам, защото имам неизчерпаемата способност да давам.И се оказва, че винаги има още за раздаване.
А те ламтят за още и още.
А аз искам спокойствие.Искам моногамия, искам един от тях.Искам дребните неща, които ти дава ежедневието с един човек, искам споделената страст, лудост, искам да получавам.
Знам какво искам, само трябва да разбера как да си го взема.
В тази приказка аз играя ябълката на раздора.Обожавам тази роля.Винаги незадоволена и разкъсвана както от своите, така и от желанията на другите.Самотна.Обект на обсебващите мисли на другите.Тримата глупаци.В оригиналната версия на приказката те са братя, в реалността са врагове или псевдоприятели помежду си.Пият бира заедно, но това не ги прави близки.Обединява ги единствено масата, студената бира и неизяснените взаимоотношения с мен самата.Аз повечето неща, които ме касаят научавам последна.Да мога да получа сърцебиене и да се чудя откъде ми е дошло.Да получавам истерия, да изпадам в депресия, да ми треперят пръстите, докато пише тези редове.
Преди да заема ябълковата си позиция в този цирк бях обикновено човек, емоционално ПОЧТИ неангажиран, но в последствие ми се стовари тежестта на обвързването с чуждите съдби.Честно казано, ми е писнало от непосилната лекота на драматизма, с който се оплетоха съдбите ни.Бях си свободен електрон, който се напиваше почти всяка вечер, без какъвто и да било емоционален багаж(почти), бях просто свободна.
Първо се запознах с единия, този, който ми е най- близкия приятел, на който съм мокрела фанелката хиляди пъти заради други мъже.И за който в един момент с изненада установих колко много ми пука.Уплаших се, обикновено в една връзка води и печели този, на когото му пука по- малко.И обикновено този човек не съм аз.
Доскоро отношенията ни бяха чисти и ясни.Платонична любов и телепатия.Четем си мислите, довършваме си изреченията, разбираме се с поглед и прекарвахме дълги нощи в пиянстване и разговори.После се заредиха драматичните нощи, в които близостта ни придоби по- физическо и материално измерение.Аз всеки път бягах след това, а той се правеше, че не се е случило.За да не загубим и това, което имаме в името на нещо още по – неясно и несигурно.Никой не иска да си дава кокалчето, пък дори и заради по- голямо.И сега не знам какво се случва.Или къде стоим...Шибаната ябълка на раздора не знае дали още искат да отхапят от нея.Макар мимолетните погледи да показват, че тепърва ще се говорят недоизказаните през годините неща.
И ей така, докато имах глупак № 1, в един горещ следобед се появи глупак № 2.Случайно, неочаквано, аз не желаех повече емоционални усложнения, когато той се появи и обърка цялата схема на свобода и необвързаност.Няма да описвам първоначалата идилия и последващия садизъм.Няма смисъл.Изчерпва се с много алкохол, малко бой, безсънни нощи и една брадва.И после започна агонията.Защото каквото причиниш, ти се връща.Парадоксът е, че след всичко това, той още ме обича и ми говори за деца и прочие обвързаности.Но с болния си мозък, не осъзнава, че при най- малкото отпускане от моя страна и той ще ме смачка.Затова съм издигнала стена, която уж трябва да ме предпази.Пази чушки!
Първите двама се познават от години и поддържат неутрални отношения, макар че всеки подозира другия в нечестни и подли намерения спрямо мен.Аз обичам да ги гледам заедно как кротко си говорят, но и как всеки от тях е нащрек по отношение на другия.Пък аз седя между тях и получавам сърцебиене.Нищо ново де.
Глупак № 3 е най- скорошната ми придобивка.Моята надежда за по- добро бъдеще и човекът, който ме изкарва от равновесие много успешно.Аз него също.Били сме като два остри камъка, които обаче са с острото един към друг.Вбесява ме, после ме разнежва, после ме докарва до лудост, после ме успокоява.Сложна и емоционална.Те моите взаимоотношения са все такива.Не мога да съм безразлична, не мога да не вложа цялото си сърце в нещо или някого, ако държа на него и го обичам.
На него отдавна не съм му казвала, че го обичам.Той ми го каза миналата седмица.И той е ревнив, иска всичко само за себе си.Ревнува безкрайно от другите двама.Иска да е специалният, да е на върха на класацията, на върха на хранителната верига и разбира се, в моето сърце.А аз се пазя.Страх ме е да се отпусна, да споделя какво мисля и чувствам, какво се случва в мен и с мен.Не искам да заплитам нещата повече, отколкото са вече заплетени.
Той познава другите двама преди да познава мен.Странното е, че познава всички мъже, които са значели нещо в моя живот.Ей така, без да съм имала нещо общо с него тогава.Оказа се, че сме се виждали преди много години.аз съм се опитала да му продам трева.Той се ядосал, защото се оказа, че съм му била конкуренция.Представяте ли си?Светът е прекалено малък и всичко дебне отвсякъде.Засега спасението се отлага.Спокойствието не ми е силна страна и той го знае.Всички го знаят.
Иска ми се няой път случайно и тримата едновременно да се окажат на едно и също място и аз да съм там.Да ги видя един до друг, как се гледат подозрително или агресивно.Как външно всичко е спокойно, но всъщност въздухът е нажежен от техните емоции и моя страх.Защото аз не съм сигурна, че мога да понеса това, което неминуемо би се случило.Макар че садисът в мен иска да го види.
Една приятелка често ме пита ако трябва да избирам между №1 и № 3, кого бих избрала.Никога не отговарям еднозначно, макар че сърцето ми отлично знае кого иска.
№2 е повратната точка, която ме превърна от невинна в кучка.Изкара най – мрачните ми състояния и желания на повърхността, а после ги осъществи.Резултатът беше опустошителен.When two worlds collide no one survives......
Аз съм ябълката на раздора, защото всеки от тях иска част от мен, единият иска това, което има другият, вторият иска да ме унищожи, а третият иска всичко.Аз гравитирам между тях, понякога на безопасно разстояние, понякога твърде близо.Безразличието не царува между нас и никога не би могло да се задържи.Прекалено много неща са се случили, за да оставят някого незаинтересован или неутрален.Всеки съм докоснала в сърцето по някакъв начин и всеки го изгаря този знак.
Мен най – много, защото те са трима, а аз съм една.И въпреки упоритите ми твърдения за обратното, съм нестабилна, понякога дори слаба, несигурна и се нужда от опора.От опората на някой от тях.Не всички получават най – доброто от мен.А те са получили и най- доброто и най- лошото.И продължават да получават.И аз давам, защото имам неизчерпаемата способност да давам.И се оказва, че винаги има още за раздаване.
А те ламтят за още и още.
А аз искам спокойствие.Искам моногамия, искам един от тях.Искам дребните неща, които ти дава ежедневието с един човек, искам споделената страст, лудост, искам да получавам.
Знам какво искам, само трябва да разбера как да си го взема.
вторник, 20 юли 2010 г.
събота, 17 юли 2010 г.
А вие знаете ли какво е да имате една връзка на 6 години, една връзка на 7 и една връзка на 2 години и всичко да се случва по едно и също време и да ви вълнува всеки ден?И да знаете, че всеки от тях е важен и единствен по рода си, уникален и точно за вас.........и че и тримата са в сърцето ви и вие в тяхното?И че никой не знае какво е правилното решение...............Кой го знае?Аз...знам само какво искам, но не и какво е най - добре за мен.
събота, 3 юли 2010 г.
fuck the system
Какъв е етикетът, когато си правил секс с най- добрия си приятел?Правите се, че не се е случило, превъзмогвате го и продължавате напред?Или го правите още и още, за да затвърдите наученото?Или всичко завършва щастливо, като и двамата осъзнавате чувствата си един към друг и с щастливи усмивки обяснявате на околните колко е прекрасно, че след дълги години близко приятелство изведнъж е разцъфтяло нещо още по- красиво.Моля, ако смятате това да е отговорът - спестете ми го, че още ми се гади от алкохолът, недоспиването и емоционалния дистрес, който ме тресе от 4 дни.
Или може би всичко отива по дяволите и вазата се чупи.И нещата не се оправят и бавно се отчуждавате?
Защо те целува, защо те прегръща, защо те гледа в очите с поглед, който не познаваш и не можеш да разбереш?Всичко ти е почти нереално и те стряска мисълта, че това всъщност е истина.И от какво толкова се страхуваш, не се е случило нищо, което и на двама ви не е минавало през ум през годините...
Опитваш се да се държиш нормално, да не изпадаш в истерия, когато седиш с него на една маса и с бившето си гадже, което още обичаш, което още те обича и което в началото на връзката ви ужасно ревнуваше от най- добрия ти приятел.И как го постигаш - пиеш, гледаш мача и трепериш, когато някой от тях те докосне.
И всъщност осъзнаваш колко трудно е да разбереш кое е добре за теб.Нямаш търпение да минат тези шибани 5 дни и да се качиш на самолета и да избягаш поне за малко от всичко това.Но много добре знаеш, че не за първи път създаваш емоционални каши и че ще ти трябва време да се възстановиш от тях.Отново.И че ще трябва да стиснеш зъби и да преодолееш техните емоции, своята обърканост и това, че трябва да го пазиш в тайна.Отново.Колебаеш се дали искаш силните емоции или спокойствието.Отново.Преглъщаш сълзите си.Отново.И поръчваш поредно мартини, зада притъпиш сетивата си и да не се чувстваш толкова уязвима пред другите.Отново.
Или може би всичко отива по дяволите и вазата се чупи.И нещата не се оправят и бавно се отчуждавате?
Защо те целува, защо те прегръща, защо те гледа в очите с поглед, който не познаваш и не можеш да разбереш?Всичко ти е почти нереално и те стряска мисълта, че това всъщност е истина.И от какво толкова се страхуваш, не се е случило нищо, което и на двама ви не е минавало през ум през годините...
Опитваш се да се държиш нормално, да не изпадаш в истерия, когато седиш с него на една маса и с бившето си гадже, което още обичаш, което още те обича и което в началото на връзката ви ужасно ревнуваше от най- добрия ти приятел.И как го постигаш - пиеш, гледаш мача и трепериш, когато някой от тях те докосне.
И всъщност осъзнаваш колко трудно е да разбереш кое е добре за теб.Нямаш търпение да минат тези шибани 5 дни и да се качиш на самолета и да избягаш поне за малко от всичко това.Но много добре знаеш, че не за първи път създаваш емоционални каши и че ще ти трябва време да се възстановиш от тях.Отново.И че ще трябва да стиснеш зъби и да преодолееш техните емоции, своята обърканост и това, че трябва да го пазиш в тайна.Отново.Колебаеш се дали искаш силните емоции или спокойствието.Отново.Преглъщаш сълзите си.Отново.И поръчваш поредно мартини, зада притъпиш сетивата си и да не се чувстваш толкова уязвима пред другите.Отново.
сряда, 21 април 2010 г.
вторник, 20 април 2010 г.
вторник, 13 април 2010 г.
Искам да сме заедно, да живеем в една къща, сутрин да се будя до теб, да будя теб, защото иначе няма да станеш за работа.Да правя кафе сънена и рошава, а ти да се смееш на косата ми и да ме наричаш "пънкарка".Да започна да готвя по- често и да се науча да правя кюфтета, с които да не си чупиш зъбите...Да свикнеш с моите състояния и да реагираш спокойно, да ме обичаш и да ми го показваш всеки ден.Вечер да заспивам в прегръдките ти, да усещам тежестта на тялото ти, топлината ти...
Да си спокоен, ведър, с чаровната усмивка, която продължава да ме пленява...Да ми носиш шоколад, да се прибираш с радост при мен, а аз нетърпеливо да те чакам.Искам идилия, искам спокойствието и удовлетворението от съвместния живот с любимия човек.
Познаваш ме адски добре, аз чета мислите ти, какво повече ни трябва?Обичам те!И ти ме обичаш.И сме щастливи заедно!И нищо друго няма значение.......
Ето това ми се случва.
Да си спокоен, ведър, с чаровната усмивка, която продължава да ме пленява...Да ми носиш шоколад, да се прибираш с радост при мен, а аз нетърпеливо да те чакам.Искам идилия, искам спокойствието и удовлетворението от съвместния живот с любимия човек.
Познаваш ме адски добре, аз чета мислите ти, какво повече ни трябва?Обичам те!И ти ме обичаш.И сме щастливи заедно!И нищо друго няма значение.......
Ето това ми се случва.
вторник, 6 април 2010 г.
Седя и го мисля....Понякога само си седя, понякога само мисля...Мъдрото проникновение на един приятел.Гледам нещата на компютъра си - колко много снимки, бележки, недовършени разкази,спомени или култови фрази, чак съм сканирала разни бележки и стари снимки.И какво крепя, като държа миналото в нястоящето си.Може би трябва да ги изтрия, с размах да унищожа всички тези неща и като едно новородено да се събудя и да съм чисто нова, без спомени и кофти чувства затрити в папки, файлове ..Различни периоди от моя живот, картотекирани..Успокояващото е, че косата ми изглежда все по - добре и мъжете около мен са все по- високи.Колко повърхностно, нали..Иска ми се още да пиша.., но не знам какво, как да го формулирам, какво да кажа...Вдъхнових се за разказ от заглавието на един порнофилм - "Три нощи с Вера".Като го завърша, ще го постна, за да видим как творецът черпи вдъхновение от всичко...
понеделник, 29 март 2010 г.
23:42
Честито ви лятно часово време, честита ви първа пролет, честито на печелившите от тотото.За първи път от няколко седмици излязох от къщи с намерението да свърша малко работа.Уточнявам - работа, която има резултат, а не просто да изляза и а играя карти или да пия.А и вече не пия, става месец, откакто прилагам сухия режим, превръщайки го от добре забравена традиция в нещо смислено.На път съм да спра да пуша, освен това ходя на бойни изкуства.Да, аз, за която спортът е наказание и единственото, което ме трогваше доскоро беше плуването, сега ходя да мятам кълки и да забивам крошета ( примерно, не знам терминът какъв е), кокалчетата на ръцете са ми червени и подути и ме боли кутрето на десния крак.Все хубави и положителни неща, защото най- после събрах всичката енергия, която вреше, кипеше и ме объркваше и я запратих в посока, от която вероятно ще ми се отвърне със същото, но без агресията.И съм спокойна, леко уморена, малко наплашена от промените, обаче поне дишам нормално.
Докато не ме удари тухлата по главата - закъснява ми с 3 седмици!!!!!Айде сега на скарата и да се печем бавно...Както и да е, събрах геройска смелост, направих шибания тест ( мразя пластмасови чашки),отрицателен е, ще ида и на лекар, за да се уверя.Но ме изуми и озадачи реакция на евентуалния бъдещ баща.А тя беше никаква.Нито се стресна, нито се притесни, нито се зарадва, нито се натъжи.Ако някой може да ми разгадае сложната и дълбока мъжка душа и аджеба защото нямаше ответна реакция, ще бъда благодарна.Отговорът му беше" Има ли смисъл да изпадам в паника?"Шах с пешката стотен път...
Докато не ме удари тухлата по главата - закъснява ми с 3 седмици!!!!!Айде сега на скарата и да се печем бавно...Както и да е, събрах геройска смелост, направих шибания тест ( мразя пластмасови чашки),отрицателен е, ще ида и на лекар, за да се уверя.Но ме изуми и озадачи реакция на евентуалния бъдещ баща.А тя беше никаква.Нито се стресна, нито се притесни, нито се зарадва, нито се натъжи.Ако някой може да ми разгадае сложната и дълбока мъжка душа и аджеба защото нямаше ответна реакция, ще бъда благодарна.Отговорът му беше" Има ли смисъл да изпадам в паника?"Шах с пешката стотен път...
вторник, 9 март 2010 г.
сряда, 17 февруари 2010 г.
вторник, 2 февруари 2010 г.
неделя, 31 януари 2010 г.
00:04
Разбита ми е ръката, боли ме сърцето, не съм спала към 40 часа вече, изпих колкото се може повече мартинита, имам синини, сърцебиене и съм в безтегловност....Има ли място за разпилели се души като моята?
Играя си на силна, самоуверена и независима жена, а всъщност искам само да ме прегърне, да ме обвие с любовта си, да съм спокойна...
И същевременно не намирам покой и търся нова тръпка.
Играя си на силна, самоуверена и независима жена, а всъщност искам само да ме прегърне, да ме обвие с любовта си, да съм спокойна...
И същевременно не намирам покой и търся нова тръпка.
събота, 23 януари 2010 г.
Циркът е пълен!
Снощи..Дълга, бурна, невъзможна, луда и неадекватна вечер..Бях обещала на вярната приятелка да и помогна за изпитите, което включва здраво обясняване на 1000 страници абстракции и простотии.И понеже съм вярно другарче, отидох към 7 да й помогна колкото мога.В паузите между набиването на канче в главата говорехме за нещата, който вълнуваха сърцата ни и предимно ги карат да спират.Тя с нейните емоционални багажи, аз с моите.В 9 ми звъни телефонът,обажда се другото другарче и ми заявява, че е пиян и депресиран и нямало да ме чака.Подмамвам го с разни обещания, пуша една цигара с нея и отивам да го видя.Той вече се обезсмъртил, гледа странно и оцъклено, а аз се появявам като рицаря, който трбва да спаси и него и целия свят, но най - вече него и пингвините.Още водим философския спор какъв цвят са пишките на пингвините.
Там е и моят Отело, който се държи към мен като куче към кокала си, не го дава, не го яде, ревнува от целия свят, но се прави, че не му пука.А аз като една вярна Дездемона, Пенелопа и други подобни едва сдържам търпението си да не му прегризя врата..
Нареждаме се на масата в обичайното ни заведение, сякаш се пазим един от друг.Всеки имам чувството, е готов да побегне, ако малко го уязвиш...Чак е странно, защото на теория всички сме близки.Обичаме се, уважаваме се, бихма направили всичко един за друг..
Междувременно някаква руса пънкарка ми лази по нервите.Много обичам да ми дават акъл перхидролени девойки с вид на игленик.Нищо лично, аз също съм във фаза, в която дупча по себе си колкото се може повече обици, без да плаши в работно време.Но някак си мразя да ме подценяват по презумпция, ей така, докато си пие бирата.Истината е, че ревнувам най - добрия си приятел.Не обичам и аз да си деля кокала...
След няколкочасово обикаляне на кръчмите и много философски размисли прибирам вярното другарче да правим компания на другото диване, което има изпит само след няколко часа.Тръсваме го него да спи, а ние с нея сядаме да нищим мъжете в живота си, въпросите за изпита и кофите кафе, които сме изпили, за да можем изобщо да мислим...
Няма да споделям грешните си мисли и тайните целувки, няма да споделям, че имах адско сърцебиене и исках да се заровя в някоя дупка и да не мисля за нищо, няма да кажа и причините довели до този срив.Само ще кажа, че ТОй се обади в много неподходящ момент. "Къде си?С кой си там?Идвам до час да те прибирам!"
И дойде, провери какво правя, с кого съм, после седна на дивана и заспа.Беше пиян като дойде....Изтрезня на сутринта, гледаше странно.Носеше ме на рамо цяла сутрин.През нощта в краткия час и половина, когато и аз реших да поспя, той легна върху мен и ме обгърна цялата с тялото си, сякаш да не избягам или някой евентуално ще дойде и ще ме отнеме от него.
КЪде щеше да ме прибере?У нас или у тях?И защо трябваше да ме прибира, щом сме "само приятели"?Какво дели с всички останали, та иска да си го прибере само за себе си, но не иска да ми дари малко покой?
Прибрах се с главоболие и сърцебиене, размазани сенки, като пребита.Преборих се в една битка, загубих друга.Луда нощ..
Там е и моят Отело, който се държи към мен като куче към кокала си, не го дава, не го яде, ревнува от целия свят, но се прави, че не му пука.А аз като една вярна Дездемона, Пенелопа и други подобни едва сдържам търпението си да не му прегризя врата..
Нареждаме се на масата в обичайното ни заведение, сякаш се пазим един от друг.Всеки имам чувството, е готов да побегне, ако малко го уязвиш...Чак е странно, защото на теория всички сме близки.Обичаме се, уважаваме се, бихма направили всичко един за друг..
Междувременно някаква руса пънкарка ми лази по нервите.Много обичам да ми дават акъл перхидролени девойки с вид на игленик.Нищо лично, аз също съм във фаза, в която дупча по себе си колкото се може повече обици, без да плаши в работно време.Но някак си мразя да ме подценяват по презумпция, ей така, докато си пие бирата.Истината е, че ревнувам най - добрия си приятел.Не обичам и аз да си деля кокала...
След няколкочасово обикаляне на кръчмите и много философски размисли прибирам вярното другарче да правим компания на другото диване, което има изпит само след няколко часа.Тръсваме го него да спи, а ние с нея сядаме да нищим мъжете в живота си, въпросите за изпита и кофите кафе, които сме изпили, за да можем изобщо да мислим...
Няма да споделям грешните си мисли и тайните целувки, няма да споделям, че имах адско сърцебиене и исках да се заровя в някоя дупка и да не мисля за нищо, няма да кажа и причините довели до този срив.Само ще кажа, че ТОй се обади в много неподходящ момент. "Къде си?С кой си там?Идвам до час да те прибирам!"
И дойде, провери какво правя, с кого съм, после седна на дивана и заспа.Беше пиян като дойде....Изтрезня на сутринта, гледаше странно.Носеше ме на рамо цяла сутрин.През нощта в краткия час и половина, когато и аз реших да поспя, той легна върху мен и ме обгърна цялата с тялото си, сякаш да не избягам или някой евентуално ще дойде и ще ме отнеме от него.
КЪде щеше да ме прибере?У нас или у тях?И защо трябваше да ме прибира, щом сме "само приятели"?Какво дели с всички останали, та иска да си го прибере само за себе си, но не иска да ми дари малко покой?
Прибрах се с главоболие и сърцебиене, размазани сенки, като пребита.Преборих се в една битка, загубих друга.Луда нощ..
вторник, 19 януари 2010 г.
неделя, 17 януари 2010 г.
сряда, 13 януари 2010 г.
Не мога да понасям мрачните дни, не мога да ги издържам.Искам да ги прекарвам в леглото с книжка, без телефон, без никаква връзка с цивилизацията.Писнало ми е от нея, а и на нея от мен сигурно.
Е бати и мрънливия сезон.КАто мине Коледа ивсичко угасва.Крепи ме надеждата за слънцето през пролетта, топлите дни, прекарани на фонтаните с приятели и хладните сутрини, когато още няма хора по улиците и усещаш мириса на дърветата, зеленината те обгръща и е тихо.
Пак съм се разфилософствала...Това е щото не съм си лягала може би.Но зимата не е особено интересно да посрещаш изгрева, приемете го на доверие..
Вчера започнах да се задушавам от хора и приказки.Хората говорят уникално много, слушат много по- малко и после се чувстват неразбрани...Отдалечават се едни от други, без да съзнават причината.
Искам повече, искам още, искам друго, искам себе си..И да спра цигарите.
Е бати и мрънливия сезон.КАто мине Коледа ивсичко угасва.Крепи ме надеждата за слънцето през пролетта, топлите дни, прекарани на фонтаните с приятели и хладните сутрини, когато още няма хора по улиците и усещаш мириса на дърветата, зеленината те обгръща и е тихо.
Пак съм се разфилософствала...Това е щото не съм си лягала може би.Но зимата не е особено интересно да посрещаш изгрева, приемете го на доверие..
Вчера започнах да се задушавам от хора и приказки.Хората говорят уникално много, слушат много по- малко и после се чувстват неразбрани...Отдалечават се едни от други, без да съзнават причината.
Искам повече, искам още, искам друго, искам себе си..И да спра цигарите.
събота, 2 януари 2010 г.
23:16
Майната ви на всички.Честита ви Нова година, нека ви донесе сбъдване на мечтите ви...Ако мечтаете де, защото статистическото ми проучване води до заключението, че хората вече само боязливо се надяват на някакви неща, без ясната и крепка надежда да ги получат.Иначе духът владее материята и силата да променим живота си е в нашите ръце.Малко ме хваща яд на книгите за положително мислене понякога...идват ми малко като силиконовите цици на бившата на моя бивш, като кукла Барби в грозна найлонова обвивка, като крушите от Перу, които изглеждат прекрасно, но ми разкървавяват венците - толкова са твърди и безвкусни.
Посрещнах 2010 година по нощница, с плетени чорапи до коленете, пилешка супа, липов чай и 39 градуса температура.Какво значи това?Какво ме очаква през тази година при подобно начало?Иначе точно в 12 часа ме обзе страхотен смях, заразителен и непрестанен, чак сълзи ми излязоха...Но после угаснах.А може би просто треската е надделяла...
Можех да съм на една вила с част от приятелите - тази част, която е по двойки и всички вече са семейства или са на прага на тази крачка.А аз съм приятелката, която се чувстват длъжни да уреждат с кумовете, приятелите и познатите си с надеждата да запълнят някаква празнина.На знам само моя или тяхна.Там щях да съм седнала на ъгъла на масата и щях да учавствам като страничен наблюдател..И да се чувствам виновна, че на 25 не знам кой е мъжът за мен и че все още страдам по човек, който ме изкарва от равновесие твърде често и им се струва нездравословен за мен.Сякаш префектният мъж е като морков - пълен с витамини, полезен за тена и слънчевото ми настроение....
На другата вила пък са бохемските ми приятели.Те щяха да се напият като прасета, един от тях щеше да ме гледа с влажен поглед цяла вечер и да очаква да отвърна на влажните му целувки.Сякаш някакво езеро се е настанило в него, толкова влага има.Обаче аз не пия вече, не пуша, нямаше да се впиша там...
Защо спрях да пия ли?Заради поредния пристъп на лудост, който започна със сухо мартини и завърши с това, че помнех колко питиета съм изпила по маслинките...И се оказа, че адски много хора са загрижени за мен, за моето емоционално състояние.И всеки се втурва да ме предпазва, все едно съм от стъкло и ще се счупя при по- силен допир с реалността.Те обаче не осъзнават, че като съм на 8 мартинита това ми е напълно безразлично.Че съм се облякла като 15 -годишна не заради себе си, а заради тях.Да съм в хармония с представата им за мен.Забелязала съм, че като оставиш хората да си мислят за теб разни неща и поддържаш тази представа за себе си у тях, е много по - спокойно, по -тихо.Мога да си чета кротко в ъгъла или пуша трева пред любимото заведение и да няма проблем, защото е напълно оправдаващо очакванията им.Защото когато аз съм в "особено настроение" ми се прощава всичко, това е като парола, с която ме пускат на свобода да правя простотии, с неясното обещание после някой да ми помогне за поемането на последиците.И аз се възползвам.Нагло.Защото освен всичко друго съм и манипулативна кучка и когато показвам часто от уязвимото ми Аз, то е с цел да получа или да постигна нещо.Защото дотолкова съм се извратила в отношенията си с хората, че имам чувството, че непрекъснато искат нещо от мен.Може би аз им служа като напомнящ знак, че те всъщност са щастливи...А дали са?Едната има връзка от 8 години, която не е мръднала и на йота в развитието си и вечер се прибира да спи при други мъже, не за да прави секс, а просто да спи при тях.Другата има приятел, с който се допълват невероятно много, но междувременно е влюбена в неговия колега си пише по скайпа с него до късно през нощта, докато нейният собствен мъж отдавна спи.И с когото тя не иска да се раздели.Третата живее с бащата на детето си, но веднъж на 2 седмици слага черната рокля и жартиерите и отива на ябълков сладкиш у един французин, с когото си говорят на немски, защото само на този език се разбират.
или най- добрият ми приятел, който е влюбен в едно малко мизерно момиченце, което е дотолкова потънало в себе си, че изобщо не отчита, че и той е на планетата.Или другият ми най- добър приятел, който ходи с някаква 18 -годишна шмакта, която освен да се цупи и да мълчи и да прави свирки, друго не знае.Иначе е много умна за възрастта си.Аз това не го знам, защото тя не говори.
Или моят бивш, онзи първият, с когото правех плановете как ще се казват децата ни и ще тренират плуване, та той милият прекарал Нова година с 15 мацки и още 2 пича.И какво си спретнали - момичетата си имали играчки, но момчетата все пак получили свирки.Да не са валат де, не за друго...
Или сегашният бивш, който се държи като деспот и се опитва да впрегне всичките ни приятели да ме пазят и гледат, за да не разбера, че всъщност той иска да ме предпази от всичко и всички.И най - вече от разговорите с други мъже...
Или новият познат, който иска да лиже подметките на обувките ми и да ми прислужва..Малко садо. мазо да го разиграваме...Не му идва на ума обаче, че моето безразличие ще бъде много по- болезнено от камшика, за който мечтае, защото ще го изсипя цалото върху главата му - просто не понасям мрънкащи момченца, които не получават това, което искат, но упорито си седят на едно място, без да проумеят, че така желаното не се постига.
Слушам Kings of Leon, 17, Ohh, she`s only seventeen....И аз бях на толкова някога.Не, не искам да се върна там - тогава бях грозна, дебела, скована, скучна - това виждах в огледалото поне..Сега съм аз, такава, каквато искам да бъда и да изглеждам, като изключим това, че още не говоря руски и задникът ми трябва да стане още малко по- малък от сега...
Орязах косата си, сложих пак тъмния грим, ръчно направената кожена гривна и любимия парфюм.И накъде вървя?Сънувам сън, след седмици сънувам продължението, сънувам много, сънувам дълго...А да спя не мога...Имам сенки под очите, особено под лявото око, малко сякаш някой ме е цапнал, но не силно, сякаш се е колебаел, докато е нанасял удара.Едната ми ръка седи ожулена повече от месец, имам синина на лявото коляно, защото паднах от стола , докато украсявах елхата.Огромното пластмасово чудовище, украсено с златни и червени топки и гирлянди, което се намести нагло на мястото на естествената елха с нейната миризма и смола, която остава по пръстите ми.Защото винаги аз избирах елхата и си я носех сама до вкъщи.После сама си я слагах в саксията, простите ставаха черни и кални, измръзнали от студа.Но миризмата беше омагьосваща..
Наивно празнуваме началото на новата година, сякаш идва ново завъртане на колелото и всичко щ е ново и различно.Но как ще е такова, щом ние сме същите?Можем ли да виждаме промените, когато ние самите не сме се променили?Или сме?Внезапно угаснали като коледна елха, на която са изгоряли светлинките..
Посрещнах 2010 година по нощница, с плетени чорапи до коленете, пилешка супа, липов чай и 39 градуса температура.Какво значи това?Какво ме очаква през тази година при подобно начало?Иначе точно в 12 часа ме обзе страхотен смях, заразителен и непрестанен, чак сълзи ми излязоха...Но после угаснах.А може би просто треската е надделяла...
Можех да съм на една вила с част от приятелите - тази част, която е по двойки и всички вече са семейства или са на прага на тази крачка.А аз съм приятелката, която се чувстват длъжни да уреждат с кумовете, приятелите и познатите си с надеждата да запълнят някаква празнина.На знам само моя или тяхна.Там щях да съм седнала на ъгъла на масата и щях да учавствам като страничен наблюдател..И да се чувствам виновна, че на 25 не знам кой е мъжът за мен и че все още страдам по човек, който ме изкарва от равновесие твърде често и им се струва нездравословен за мен.Сякаш префектният мъж е като морков - пълен с витамини, полезен за тена и слънчевото ми настроение....
На другата вила пък са бохемските ми приятели.Те щяха да се напият като прасета, един от тях щеше да ме гледа с влажен поглед цяла вечер и да очаква да отвърна на влажните му целувки.Сякаш някакво езеро се е настанило в него, толкова влага има.Обаче аз не пия вече, не пуша, нямаше да се впиша там...
Защо спрях да пия ли?Заради поредния пристъп на лудост, който започна със сухо мартини и завърши с това, че помнех колко питиета съм изпила по маслинките...И се оказа, че адски много хора са загрижени за мен, за моето емоционално състояние.И всеки се втурва да ме предпазва, все едно съм от стъкло и ще се счупя при по- силен допир с реалността.Те обаче не осъзнават, че като съм на 8 мартинита това ми е напълно безразлично.Че съм се облякла като 15 -годишна не заради себе си, а заради тях.Да съм в хармония с представата им за мен.Забелязала съм, че като оставиш хората да си мислят за теб разни неща и поддържаш тази представа за себе си у тях, е много по - спокойно, по -тихо.Мога да си чета кротко в ъгъла или пуша трева пред любимото заведение и да няма проблем, защото е напълно оправдаващо очакванията им.Защото когато аз съм в "особено настроение" ми се прощава всичко, това е като парола, с която ме пускат на свобода да правя простотии, с неясното обещание после някой да ми помогне за поемането на последиците.И аз се възползвам.Нагло.Защото освен всичко друго съм и манипулативна кучка и когато показвам часто от уязвимото ми Аз, то е с цел да получа или да постигна нещо.Защото дотолкова съм се извратила в отношенията си с хората, че имам чувството, че непрекъснато искат нещо от мен.Може би аз им служа като напомнящ знак, че те всъщност са щастливи...А дали са?Едната има връзка от 8 години, която не е мръднала и на йота в развитието си и вечер се прибира да спи при други мъже, не за да прави секс, а просто да спи при тях.Другата има приятел, с който се допълват невероятно много, но междувременно е влюбена в неговия колега си пише по скайпа с него до късно през нощта, докато нейният собствен мъж отдавна спи.И с когото тя не иска да се раздели.Третата живее с бащата на детето си, но веднъж на 2 седмици слага черната рокля и жартиерите и отива на ябълков сладкиш у един французин, с когото си говорят на немски, защото само на този език се разбират.
или най- добрият ми приятел, който е влюбен в едно малко мизерно момиченце, което е дотолкова потънало в себе си, че изобщо не отчита, че и той е на планетата.Или другият ми най- добър приятел, който ходи с някаква 18 -годишна шмакта, която освен да се цупи и да мълчи и да прави свирки, друго не знае.Иначе е много умна за възрастта си.Аз това не го знам, защото тя не говори.
Или моят бивш, онзи първият, с когото правех плановете как ще се казват децата ни и ще тренират плуване, та той милият прекарал Нова година с 15 мацки и още 2 пича.И какво си спретнали - момичетата си имали играчки, но момчетата все пак получили свирки.Да не са валат де, не за друго...
Или сегашният бивш, който се държи като деспот и се опитва да впрегне всичките ни приятели да ме пазят и гледат, за да не разбера, че всъщност той иска да ме предпази от всичко и всички.И най - вече от разговорите с други мъже...
Или новият познат, който иска да лиже подметките на обувките ми и да ми прислужва..Малко садо. мазо да го разиграваме...Не му идва на ума обаче, че моето безразличие ще бъде много по- болезнено от камшика, за който мечтае, защото ще го изсипя цалото върху главата му - просто не понасям мрънкащи момченца, които не получават това, което искат, но упорито си седят на едно място, без да проумеят, че така желаното не се постига.
Слушам Kings of Leon, 17, Ohh, she`s only seventeen....И аз бях на толкова някога.Не, не искам да се върна там - тогава бях грозна, дебела, скована, скучна - това виждах в огледалото поне..Сега съм аз, такава, каквато искам да бъда и да изглеждам, като изключим това, че още не говоря руски и задникът ми трябва да стане още малко по- малък от сега...
Орязах косата си, сложих пак тъмния грим, ръчно направената кожена гривна и любимия парфюм.И накъде вървя?Сънувам сън, след седмици сънувам продължението, сънувам много, сънувам дълго...А да спя не мога...Имам сенки под очите, особено под лявото око, малко сякаш някой ме е цапнал, но не силно, сякаш се е колебаел, докато е нанасял удара.Едната ми ръка седи ожулена повече от месец, имам синина на лявото коляно, защото паднах от стола , докато украсявах елхата.Огромното пластмасово чудовище, украсено с златни и червени топки и гирлянди, което се намести нагло на мястото на естествената елха с нейната миризма и смола, която остава по пръстите ми.Защото винаги аз избирах елхата и си я носех сама до вкъщи.После сама си я слагах в саксията, простите ставаха черни и кални, измръзнали от студа.Но миризмата беше омагьосваща..
Наивно празнуваме началото на новата година, сякаш идва ново завъртане на колелото и всичко щ е ново и различно.Но как ще е такова, щом ние сме същите?Можем ли да виждаме промените, когато ние самите не сме се променили?Или сме?Внезапно угаснали като коледна елха, на която са изгоряли светлинките..
Абонамент за:
Публикации (Atom)